Решение № 131 от 27.11.2023, Административен съд - Разград
- Съд
- Административен съд - Разград
- Дело
- Административно дело 170/2023
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 27.11.2023
- В сила
- 15.12.2023
- Състав
- ИВА СТАНЧЕВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
Други актове по делото
- Определение № 257 от 10.10.2023 · ИВА СТАНЧЕВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 72 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 74, ал. 1, т. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 80, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 82, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 83, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 83, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 92 · Кодекс за социално осигуряване
- § 1, т. 12 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 32, ал. 2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 7, ал. 2, т. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
РЕШЕНИЕ
№ 129
Разград, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Разград - II състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело №
170 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Н.Е.М. и Ф.Е.М., действаща лично и със съгласието на майка си Ф.А.М., против Решение № 1012-16-47/4 от 30.08.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Разград, с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане № 2140-16-219/ 11.07.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което им е отказано отпускане на наследствена пенсия, считано от 29.11.2022 г., когато е починал техният баща Е.М.Е..
В жалбата се излагат доводи, че тези актове се явяват незаконосъобразни, тъй като неправилно е прието, че не са налице предпоставките да им се отпусне исканата наследствена пенсия. С оглед на това молят съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици.
Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Административното производство е образувано по повод Заявления с вх. № 21104- 16- 2 от 16.01.2023 г. и вх. № 21104-16- 3 от 17.01.2023 г, с които жалбоподателките са поискали да им се отпусне наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от баща им Е.М.Е., починал на 29.11.2022 г. Към тази дата той е имал навършени 52 години 05 месеца и 14 дни.
При преценка на събраните доказателства е установено, че наследодателят е получавал лична пенсия за военна инвалидност, считано от 27.02.1991 г. до 02.04.2007 г., когато тя е прекратена, тъй като с представеното Експертно решение № 1101/ 06.12.2010 г. на НЕЛК по ортопедични болести гр. София му е определена 40 % трайно намалена работоспособност (под 50 % съгласно изискването на чл. 72 КСО). Няма представено последващо решение от ТЕЛК/НЕЛК за неговото освидетелстване. Следователно към датата на смъртта си той не е получавал инвалидна или друг вид пенсия.
Условията и редът, по който се отпускат наследствени пенсии са уредени в раздел ІІІ на КСО.
Съгласно чл. 80, ал. 1 КСО, личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии. В чл. 80, ал. 2 е предвидено, че право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.
С разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО са регламентирани условията за получаване на наследствена пенсия от децата. Според нея децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.
В чл. 83, ал. 1 КСО е предвидено, че при смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане със загубена работоспособност повече от 90 на сто, а когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях (чл. 83, ал.
2 КСО).
Анализът на тези норми сочи, че правото на дете да получава наследствена пенсия от починал родител не е първично, а се поражда в зависимост от правото на пенсия на неговия наследодател. Между страните няма спор, че жалбоподателките отговарят на изискванията на чл. 82, ал. 1 КСО. Те обаче биха имали право на наследствена пенсия само в случай, че на баща им, като починало осигурено лице, се е полагала лична пенсия, която да премине в наследствена. Следователно в тази хипотеза следва да се извърши преценка дали Е.М.Е. е придобил право да получава лична пенсия към датата на смъртта си.
В случая е безспорно, че наследодателят не е имал изискуемия по чл. 68, ал. 1 от КСО стаж, за да възникне за него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар по силата на чл. 32, ал. 2 от НПОС да се счита, че той отговаря на изискването за навършена възраст към датата на смъртта.
Той не е имал и необходимия минимален стаж, посочен в чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО. Тази разпоредба въвежда правилото, че осигурените лица над 30-годишна възраст придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Събраните в хода на производството доказателства установяват, че Е.М.Е. е имал осигурителен стаж от 04 години 06 месеца 00 дни, от които действителен осигурителен стаж от 04 години 03 месеца 17 дни, тъй като времето, през което е получавал обезщетение за безработица не е зачетено за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР КСО.
Така установените факти и обстоятелства сочат, че починалото лице не е имало право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След като наследодателят не е отговарял на условията за да придобие право на пенсия, то и неговите наследници нямат право да получават наследствена пенсия.
След отмяната на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НПОС децата без право на наследствена пенсия от починал родител нямат право и на персонална лична пенсия по смисъла на чл. 92 КСО. В тези случаи те имат право на месечни помощи, които се отпускат на основание чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана. Оспореното решение се явява валиден и законосъобразен административен акт, като издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма, при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон.
Мотивиран така Разградският административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Е.М. и Ф.Е.М., действаща лично и със съгласието на майка си Ф.А.М., против Решение № 1012-16-47/4 от 30.08.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Разград, с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане № 2140-16-219/ 11.07.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
Съдия:
/п/