Решение № 105 от 13.03.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Даниела Атанасова

Мая Цонева при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело частен характер № 20228003200937 по описа за 2022 година Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на адв. Н. Л. и адв. С. А., защитници на подс. Г. Д. Д., против присъда № 10/29. 09. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 223/2022 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С жалбите са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал.

1 от НПК. Тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е обоснована с аргументи за предубеденост на съдебния състав; за отсъствие на задълбочено обсъждане и обстоен отговор на възраженията на защитата; за неоснователен отказ да бъдат уважени доказателствените искания на страните и за позоваване на недопустими доказателствени източници при изграждане на изводите по фактите; с неизясняване на обстоятелствата, свързани с момента на разкъсване на бъбрека на пострадалия и на причината за смъртта; за игнориране на данните, че пострадалият неколкократно е падал в дома си в периода от прибирането му след инцидента до постъпването му в здравно заведение; за пренебрегване на факта, че при приемането му в болницата не са открити видими травматични увреждания по тялото му; за несъобразяване на разясненията на експертите в съдебно заседание относно възможните начини на получаване на телесните повреди. Поддържа се, че вследствие на тези процесуални нарушения е 1 приложен неправилно и материалният закон като в противовес на изводите на контролираната инстанция за осъществено престъпление по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 128 от НК защитата излага доводи за правна квалификация на деянието по чл. 128, чл. 129 и чл. 132 от НК. Сочи се, че не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление или за намаляване на наложените наказания.

В съдебно заседание защитниците поддържат жалбите по изложените в тях съображения.

Подс. Г. Д. се солидаризира с аргументите на упълномощените от него адвокати.

Повереникът на частните обвинители намира жалбата за неоснователна и пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347 от НПК, намери следното:

С присъда № 2600002/18. 03. 2022 год., постановена по н. о. х. д.

№ 84/2021 год., Окръжният съд – Пазарджик е признал подс. Г. Д. Д. за виновен в това, че на 07. 08. 2020 год. в /населено място/ умишлено причинил на М. Г. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в малко разкъсване на кората на левия бъбрек и формиране на свръхголям кръвоизлив зад коремницата с излив на кръв в коремната кухина, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2, пр. последно от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на седем години и шест месеца лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 115 от НК.

Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 13. 08. 2020 год. в /населено място/ държал боеприпаси: 5 бр. бойни патрони за дълго нарезно оръжие кал. 8х50 мм; 13 бр. ловни патрони, различни марки, 12-ти калибър, заводски снаряжени и 1 бр. ловен патрон марка /марка/, 16-ти калибър, без да е имал за това надлежно разрешение, изискващо се съгласно чл. 50, ал. 3 вр. ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на Д. е наложено най-тежкото измежду така определените наказания – седем години и шест месеца лишаване от свобода.

2

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието в размер на десет месеца лишаване от свобода, наложено със споразумение № 13/21.01.2020 г. по н. о. х. д. № 57/2020 год. по описа на РС – Пазарджик, като е определил първоначален строг режим за изтърпяването му.

На основание чл. 59 от НК съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия.

Гражданските искове на Е. Д. и Н. Д. против подсъдимия за претърпените от ищците неимуществени вреди са отхвърлени изцяло като неоснователни.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на частния обвинител Е. Д. с искане за влошаване положението на подсъдимия, както и по жалба на последния с искания за оправдаването му. Отменен е в частта, с която подс. Д. е осъден за извършено престъпление по чл. 128 от НК и вместо това с въззивна присъда № 10/29. 09. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 223/2022 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, Д. е признат за виновен в това, че на 13. 08. 2020 год. по непредпазливост причинил смъртта на М. Г.

Д., вследствие н а умишлено причинена на 07. 08. 2020 год. тежка телесна повреда, изразяваща се в малко разкъсване на кората на левия бъбрек и формиране на свръхголям кръвоизлив зад коремницата с излив на кръв в коремната кухина, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2, пр. последно вр. чл. 54 от НК е осъден на осем години и шест месеца лишаване от свобода.

Присъдата на окръжния съд е изменена в частта относно определеното общо най-тежко наказание и като такова е наложено наказанието в размер на осем години и шест месеца лишаване от свобода.

В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

При положение, че обективираните в двете жалби възражения са сходни по съдържание и насоченост, не е необходимо обсъждането им поотделно. Тъй като най-съществената част от доводите на защитата се отнасят до осъждането на подсъдимия за престъпление срещу личността, те следва да бъдат разгледани на първо място, като най-напред бъде даден отговор на тези, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото те са от водещо значение за преценката на законосъобразността 3 на обжалвания съдебен акт и наличието им би обезсмислило произнасянето по останалите твърдения за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

На първо място, прегледът на мотивите към въззивната присъда не показва съществени отклонения от заложения в чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК процесуален стандарт. Апелативният съд е отразил приетите от него фактически положения, отбелязвайки по какво се различават те от констатациите на първата инстанция, подложил е на критична оценка доказателствения анализ и е представил собствените си съображения относно достоверността и убедителността на събраните гласни и писмени доказателства, след което е обективирал изводите си по правото като е обосновал наличието на всички обективни и субективни елементи от състава на двете престъпления. Вярно е, че в тази насока не е избран най-удачният подход и при излагане на изводите си по правото ПАС само е цитирал приложимата към посегателството против личността норма от особената част на НК. Това обаче не дава основание за отмяна на присъдата, защото на стр.

12-16 от мотивите наред с обсъждане на доказателствата предмет на обстоен коментар са били и наличието на причинна връзка между побоя и настъпилата смърт, и онези безспорно установени обстоятелства, позволили да се направи извод за субективната страна на деянието. Най-сетне контролираната инстанция е изложила и аргументите си за индивидуализиране на наказанието за всяко от двете престъпни посегателства.

Оплакването за предубеденост на въззивния съдебен състав не намира подкрепа в материалите по делото. В процесуалната си дейност на съд по фактите въззивната инстанция е суверенна в преценката си дали и кои доказателствени искания на страните да удовлетвори и сам по себе си отказът да бъдат събрани посочените от защитата и обвинението доказателства не може да се третира като израз на предварително формирано становище за виновността или невиновността на подсъдимия, освен ако аргументите, изложени в определението, с което е оставено без уважение искането, не дават основание за подобна констатация. Коректният прочит на материалите по делото показва, че апелативният съд не е проявил пристрастие към нито една от страните. Всяко отделно искане на прокурора и защитниците по доказателствата и по движението на делото е било обект на задълбочено обсъждане, а уважаването или отхвърлянето на претенциите им е основано на надлежни юридически аргументи. Използваните изразни средства в постановените актове по време на второинстанционното производство позволяват констатация, че съдът е останал еднакво дистанциран от страните без да поставя под съмнение невиновността на подсъдимия, без да демонстрира предпочитания или пристрастност и без предварително да взема отношение по достоверността и убедителността на доказателствата и доказателствените средства.

Претендираната от защитата предубеденост на решаващия състав 4 на апелативния съд не може да бъде обоснована и с отказа му да кредитира в цялост обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Я. Н.. Като инстанция по фактите въззивният съд е свободен в преценката си кои доказателствени източници заслужават доверие и кои следва да се третират като несъответстващи на обективната истина, стига изводите му за това да бъдат подкрепени от солидни аргументи. В случая тезата, представена от подсъдимия, не е била отхвърлена голословно и немотивирано или по начин, който да указва предварително установено убеждение относно ролята му в инкриминираните събития. Както обясненията на Д., така и показанията на фактическата му съжителка са били обект на задълбочено обсъждане от гледна точка на тяхната изчерпателност, последователност и логическа съгласуваност. Откроени са не само противоречията помежду им, но също така и вътрешните несъответствия в разказа на всеки един от тях пред съда и въз основа на тези обективни недостатъци на коментираните доказателствени средства убедително е защитен изводът, че подсъдимият се опитва да омаловажи ролята си в инкриминирания инцидент, а свид. Н. го подпомага да представи събитията в благоприятна за него светлина. За тази констатация от значение са били и противостоящите им показания на свидетелите Е. Д., Н.й Й. и Н. Д., пред които пострадалият е споделил за нанесения му жесток побой именно от подсъдимия. Съобразено е, че за съобщено от М. Д. и близките му физическо насилие от лице, което познават, е свидетелствала пред окръжния съд и М. В., отзовала се на подадения сигнал на номер 112. След като е съпоставил така очертаните две групи гласни доказателствени средства въззивният съд обстойно и изчерпателно е мотивирал защо приема за достоверни тези от втората група, не на последно място изтъквайки, че за този му извод водещо значение имат трите съдебномедицински заключения и разясненията на експертите при защитата им пред съда.

Контролираната инстанция е демонстрирала същия обективен и задълбочен подход и по отношение на другите правно значими обстоятелства.

Специално внимание е било отделено на лансираната от защитата версия за получаване на травмите вследствие на неколкократното падане на М. Д. в банята и в стаята му в нощта след побоя. Отхвърлянето на подобен механизъм на възникване на уврежданията не е произволно и не е свързано с недопустими предположения както неоснователно се поддържа в касационните жалби. То е основано най-напред върху показанията на свид. Е.