Разпореждане № 5316 от 07.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5316 гр. Кюстендил, 07.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20261520102861 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Кукуш” № 1, представлявано от А. Д. и М. М., подадено от пълномощника Н. А. Г. юрисконсулт, против Р. Т. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***************** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 34,62 EUR /тридесет и четири евро и шестдесет и два цента/ главница формирана, както следва: Задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 34.62EUR, за които са издадени следните фактури: 484868277/07.05.2024г., по която дължимата сума е в размер на 12.72EUR, с падеж 22.05.2024г.; 486341751/06.06.2024г., по която дължимата сума е в размер на 4.60EUR, с падеж 21.06.2024г.; 487914805/04.07.2024г., по която дължимата сума е в размер на 4.60EUR, с падеж 19.07.2024г.;

489386092/05.08.2024г., по която дължимата сума е в размер на 7.28EUR, с падеж 20.08.2024г.; 490908720/05.09.2024г., по която дължимата сума е в размер на 5.42EUR, с падеж 20.09.2024г.; 110,20 EUR /сто и десет евро и двадесет цента/ неустойка, начислена съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната; 6,84 EUR /шест евро и осемдесет и четири цента/ мораторна лихва върху сумата от 34,62 евро претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 23.05.2024 г. до 28.06.2026 г.;

18,55 EUR /осемнадесет евро и петдесет и пет цента/ мораторна лихва върху сумата от 110,20 евро претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор № ********* за периода 03.10.2024 г. до 28.06.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 10,86 евро и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

1

Районен съд - Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, Р. Т. М., за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три.

Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на 2 конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП).

Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „А1 България“ ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него.

По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка и мораторна лихва върху неустойката, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава. Ето защо претенциите в размер на 110,20 евро - неустойка и 18,55 евро – мораторна лихва върху неустойката, няма да бъдат уважени.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 2,65 евро, с оглед уважената част от претенцията.

В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR (четиридесет евро и деветдесет цента) , тъй като производството не се отличава с фактическа и/или правна сложност. С оглед уважената част от претенцията, дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 9,96 евро.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която Р. Т. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***************** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, сумите, както следва:

34,62 EUR /тридесет и четири евро и шестдесет и два цента/ главница формирана, както следва:

Задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 34.62EUR, за които са издадени следните фактури:

484868277/07.05.2024г., по която дължимата сума е в размер на 12.72EUR, с падеж 22.05.2024г.; 486341751/06.06.2024г., по която дължимата сума е в размер на 4.60EUR, с падеж 21.06.2024г.; 487914805/04.07.2024г., по която дължимата сума е в размер на 4.60EUR, с падеж 19.07.2024г.; 489386092/05.08.2024г., по която дължимата сума е в размер на 3

7.28EUR, с падеж 20.08.2024г.; 490908720/05.09.2024г., по която дължимата сума е в размер на 5.42EUR, с падеж 20.09.2024г.; 6,84 EUR /шест евро и осемдесет и четири цента/ мораторна лихва върху сумата от 34,62 евро претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 23.05.2024 г. до 28.06.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 2,65 евро и 9,96 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1 за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 110,20 EUR /сто и десет евро и двадесет цента/ неустойка, начислена съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната; 18,55 EUR /осемнадесет евро и петдесет и пет цента/ мораторна лихва върху сумата от 110,20 евро претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор № ********* за периода 03.10.2024 г. до 28.06.2026 г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.