Определение № 1928 от 15.08.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1928 гр. Бургас, 15.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Частно наказателно дело № 20252120202729 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 243 НПК.

Съдът е сезиран с жалба от С. К. Б., ЕГН ********** против Постановление за прекратяване на досъдебно производството № 7779зм-10/2024г. по описа на РУ Камено, пор.

№ 1231/2024г. по описа на РП Бургас.

В жалбата се излагат подробни съображения за неговата неправилност и необоснованост и моли да се отмени.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Посоченото досъдебно производството № 7779зм-10/2024г. по описа на РУ Камено пор. № 1231/2024г. по описа на РП Бургас започнало на 12.05.2024г. като бързо производство за престъпление по чл.270, ал.1 от НК. С постановление от 17.05.2024г. (л. 5 ДП) е постановено разследването да се довърши по общия ред.

След като били събрани доказателства, с постановление от 28.04.2025г. прокурорът изложил съображения за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и е приел, че разследваното деяние не разкрива степен на обществена опасност, характерна за типичната такава, посочена от законодателя в разпоредбата на чл. 270, ал.1 от НК и е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК. Допълнил е, че доколкото въз основа на доказателствената съвкупност безпротиворечиво се установява, че претърпяната от св.Б. лека телесна повреда не е била умишлено причинена от Ш., липсвало и съставомерно деяние по чл.131, ал.1, т.1 от НК.

В случая за постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство не е съобщено на С. К. Б., инициирал настоящото ЧНД, като препис от постановлението му е връчен по негова инициатива на 25.07.2025г., а жалба е подадена на 01.08.2025г., поради което и съдът приема, че същата е депозирана в срок.

Относно това дали е подадена от легитимирано лице съдът намира, че възможността да има пострадал не само от престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, но и от всяко друго престъпление, което не предвижда в своя състав причиняването на съставомерни вреди, е спорна в съдебната практика. Съдебният състав е запознат с практиката, че при престъпление по чл.270 ал.1 от НК отделни физически лица не могат да претърпят преки и непосредствени вреди. Този извод се прави и от това, че престъплението по чл. 270, ал.

1 от НК систематически е поставено в Глава VIII „Престъпления против дейността на 1 държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”, Раздел I „Престъпления против реда на управлението” от особената част на НК и престъплението е на просто извършване, за реализирането му не се изисква и не се предвижда настъпването на вреди или други общественоопасни последици, извън осъществяването на самото изпълнително деяние, т.е. приема се, че от престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК не настъпват съставомерни, нито несъставомерни имуществени или неимуществени вреди за трети лица, поради което при такова престъпление изначално не възниква фигурата на пострадало физическо лице или на ощетено юридическо лице.

Следва обаче да се отчете, че независимо за какво престъпление е образувано досъдебното производство и се води разследване, трябва да се съобразят фактите и обстоятелствата, които се установяват в хода на разследването вследствие на събраните доказателства и едва при събиране на всички доказателства да се направи извод за деянието и неговата правна квалификация. Преценката и решаването дали едно физическо лице има качеството на „пострадал“ по смисъла на чл. 74 и следващите от НПК изисква за всеки конкретен случай да се отчетат и обсъдят обстоятелства като обект на посегателство, съдържанието на изпълнителното деяние, сферата, в която са настъпили общественоопасните последици, съставомерните общественоопасни последици, връзката между обекта на посегателството и правната сфера на определено физическо лице, вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото, състоящо се в отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на един правен субект. Актуалната съдебна практика и правна доктрина, придържайки се към принципите, залегнали в Директива 2012/29/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, все повече разширява възможността за признаване статут на пострадал от престъпление в хода на наказателното производство на конкретни физически лица, чиято лична сфера е била засегната в резултат от престъпления.

В конкретния случай според съдебния състав се установява накърняване не само на обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразно осъществяване на дейността на държавни органи, обществени организации и лица, натоварени с публични функции, но и се установяват общественоопасни последици, непосредствено засягащи обществените отношения регламентиращи здравето и телесната неприкосновеност на личността, изпълнявайки служебните си задължения. Налице са събрани доказателства, че жалбоподателят е претърпял телесна повреда в резултат от нечие противоправно деяние и несъмнено е накърнена неговата правна сфера, с което е претърпял неимуществени вреди резултат от престъпление, което е наложило и прокурорът да вземе становище за причинената телесна повреда. Предвид на изложеното този състав приема, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Разследването е проведено по общия ред съгласно постановление л. 5 ДП, макар в постановлението за прекратяване да е посочено, че се прекратява на основание чл. 357, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Съдът, като се запозна с доказателствата и представеното досъдебно производство, намира, че свидетелите С. К. Б. – полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ-Камено, и Д.М.М. - младши автоконтрольор група „Охранителна полиция“ при РУ-Камено, били на работа, считано от 19,30ч. на 11.05.2024г. до 07,30ч. на 12.05.2024г., съвместно като автопатрул за територията на РУ-Камено.

Около 03,00ч. на 12.05.2024г., на свидетелите Б. и М. било разпоредено от оперативен дежурен при РУ-Камено, извършване на проверка по сигнал за силна музика в центъра на с.Трояново, общ.Камено. При пристигането им на място в центъра на с.Трояново, полицейските служители установили, че музика и шум не се чуват. На центъра, пред 2 магазин до кметството на селото, свидетелите Б. и М. видели група лица, които седели около маса, като до тях имало тонколона. Сред лицата били свидетелите Ж.С.С., К.Т.Т., К.К.Т., С.Н.С. и още едно лице, които си говорили и се „черпели“ с алкохол по повод събор на селото. Полицейските служители спрели патрулният автомобил в близост до лицата, слезли от него, приближили се към тях и св.Б. отправил устно предупреждение да не се вдига шум, тъй като имало сигнал за висока музика.

Едното от лицата започнало да се държи предизвикателно като от мястото си викало:

„Какъв си ти че да ми казваш какво да правя? Имаме сбор на селото и ще си пием и правим каквото си искаме!“. С цел извършване на полицейска проверка по повод подадения сигнал и установяване на самоличността му служителите се представили и ясно устно св. Б. разпоредил на лицето да си даде личната карта, но той отказал да изпълни разпореждането.

Демонстрирал явно неуважение към полицейския служители и заявил, че не носи лична карта и нямало да предостави личните си данни и попитал „Какво ще ми направите?“.

Служителите отново разпоредили да си каже личните данни, но той отказал, след което разпоредили да ги последва до служебния автомобил като през това време лицата на масата само наблюдавали и не се включили в разговора. Лицето се развикало: „Задържайте ме ако искате, но няма да си дам личната карта“. Тръгнал с двамата служители към служебния автомобил като и тримата се приближили до служебния автомобил «Грейт Уол» с рег.№ *****. Св. М. и св. Б. многократно предупредили лицето, че ако не си представи личната карта за установяване на самоличност ще бъдат използвани помощни средства и ще бъде задържан за осуетяване на полицейска проверка. Въпреки това лицето категорично отказало да се легитимира и продължило да се държи предизвикателно. Предвид, че лицето пречило за изпълнение на задълженията на служителите, му било разпоредено от служителите да постави ръцете си зад гърба, за да му бъдат поставени белезници.

Лицето поставило двете си ръце зад гърба, но веднага след като св. Б. поставил белезник на едната му ръка същият започнал да оказва съпротива. Обърнал се към св. Б. и казал: „За много корав ли се мислиш? Когато си без униформа ще ти покажа кой съм и може да ти се случи.“. св. М. се опитвал да постави белезник на другата ръка, но лицето заявило, че няма да позволи да го задържат и че ще си даде личната карта, дръпнал се в встрани и си показал личната карта като бил установен като С.П. Ш.. Продължил да отправя закани, извадил мобилен телефон и казал, че ще снима. В един момент Ш. прибрал телефона в джоба си и казал че е решил да си тръгва. Св. М. устно разпоредил на Ш. да спре и да остане на място, като в противен случай ще използват физическа сила, за да бъде задържан, но той не се подчинил. Подходили към Ш., а той свил двете си ръце в юмруци, като прибрал лакти към тялото си и навел брадичка заемайки агресивна боксьорска поза и гледайки към служителите с готовност да удари. С цел да се ограничи възможността за движение на лицето и да го задържат двамата служители го хванали за ръцете и се опитали да поставят на Ш. белезници и на другата му ръка. Той отново се дърпал извършвайки резки движения с тялото си и викайки „Няма да позволя да ме задържите.“. Продължавал да се съпротивлява и да не позволява да му се постави белезника на лявата ръка, вследствие на което тримата – св.

Б., св. М. и Ш. паднали на земята. Св. Б. си ударил дясната ръка в асфалтовата повърхност, при което изпитал силна, остра болка в областта на лакътя. След падането на земята св. М. успял да постави на Ш. белезник и на лявата му ръка, след което преустановили използването на физическа сила. С. Ш. бил качен в служебния автомобил и откаран към районното управление в гр.Камено, където бил установен и била изготвена заповед за задържането му.

На следващия ден св. Б. посетил лекар като съгласно съдебномедицинска експертиза № 196/2024г. на ОСМ при УМБАЛ-Бургас, при извършен на 13.05.2024г. преглед на св.Б. от съдебен лекар било установено охлузвания на десните лакът и китка, и кръвонасядане на лявата предмишница, които увреждания отговаряли да са получени в резултат от ударното притискащо и тангенциално действие, с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и 3 биха могли да се получат както се съобщава от пострадалия като в експертизата е посочено при предварителни сведения - „при задържане на буйстващо лице, при опит да го предпази от удар в асфалта, сложил ръката си под главата му и получил уврежданията“.

Съдът при изграждане на горната фактическа обстановка намира, че тя в по-голямата си част се подкрепя и от изложеното от прокурора, но счита, че от събрание до момента доказателствен материал не е разкрита обективната истина, прекратяването на наказателното производство е прибързано и актът не е обоснован.

Съдът като цяло се довери на показанията на св. Б. и св. М., които се подкрепят и от показанията на св. К.Т.Т. и св. К.К.Т., но не може да не отбележи, че се констатираха някои непълноти в показанията и противоречия, които следва да се преодолеят чрез допълнителни разпити, евентуално поставянето в очна ставка на свидетели и които имат значение относно обстоятелствата по случая и за извършената от прокурора преценка за липса на престъпление. На първо място се сочи от св. М., че лицето прибрало ръцете си към тялото, а св. Б. сочи, че не само ръцете са били прибрани към тялото, но и свил двете си ръце в юмруци, като прибрал лакти към тялото си и навел брадичка заемайки агресивна боксьорска поза и гледайки към служителите с готовност да удари. Необходимо е да се изясни лицето заело ли е поза за нападение, насочено срещу полицейските служители. Следва да бъдат изяснени и какви точно заканителни думи са били изречени от лицето към полицейските служители, с какво точно се е заканило и срещу кого. Необходимо е да се изясни след като лицето е заявило, че ще си даде личната карта, отдръпнало се е и я е показало, след което заявило, че ще тръгва, било ли е все още с поставен на едната ръка белезник и дали е възнамерявало да напусне мястото с поставеното на ръката му помощно средство. На следващо място следва да се изясни обстоятелството, посочено в експертизата, дали действително служителят е целял да предпази лицето от удар, тъй като такива обстоятелства не се установяват в проведените разпити.