Решение № 983 от 09.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Бургас, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120101662 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Алианц Банк България“ АД, ЕИК: 128001319, седалище и адрес на управление: гр.С, район ” срещу П. А. Н., с ЕГН: **********, от гр.Б, ул.”.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 4092/2021г. на РС Б. По не-го е била издадена такава, както и изпълнителен лист, против ответницата за заплащането на суми, дължими по Договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант с № RS-001-001187/10.09.2015г., а именно: 2 734.69 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021г. до окончателното плащане; 161.81 лв. – просрочена договорна лихва по т.3.1 от Договора в размер на 7 % годишно за периода 20.08.2020г. – 27.05.2021г.; 11.18 лв. – наказателна лихва по т.3.2 от Договора за времето от 20.08.2020г. до 08.06.2021г.; 24 лв. – разходи за уведомяване, както и за деловодните разноски от 318.63 лв.

Сочи и че заповедта за изпълнение е връчена на Н. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземанията си. Иска от Съда да се постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на същата, че дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответницата, чрез назначения особен представител – адвокат З. М., оспорва исковете.

Излага съображения, че предсрочната изискуемост на кредита не й е обявена по надлежния ред и моли Съдът да отхвърли претенциите.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и с изпълнителен лист срещу Н. за исковите суми по ч. гр. дело № 4092/2021г. на РС Бургас.

1

Образувано е изп. дело № 20218000400987 на ЧСИ И. Б.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Това обуславя и наличието на правен интерес за Банката от водене на предявените установителни искове.

“Алианц Банк България“ АД е сключило типов договор по чл.6, ал.1 от ЗКСД с Министъра на образованието и науката № Д01-148/08.07.2011г. – така в съответния публичен ре-гистър.

На 10.09.2015г. между страните по делото е сключен Договор № RS-001-001187, по силата на който Банката е предоставила на Н. кредит за заплащане на такси за обуче-ние с максимален размер от 8 000 лв. – чл.1.

В чл.2.1 е предвидено, че усвояването на кредита се осъществява чрез периодични преводи в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър, посочена в представяно от кредитополучателя уверение от висшето училище, по открита сметка на Н. в Банката, от която се извършва превод на сумата по тази на ВУЗ – чл.2.2 от Договора.

Сумата за таксата, дължима за първия семестър на първата година, се заплаща от кредитополучателя, след което Банката я възстановява по сметката му – чл.2.3 от Договора.

За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна възна-градителна лихва в размер на 7 % – чл.3.1, а при просрочие в изплащането на главницата – дължи лихва за забава от 10 процентни пункта на годишна база върху просрочената сума – чл.3.2 от Договора.

Съгласно чл.5.3 от приложимите Общи условия, при погасяването на кредита, кредито-получателят ползва гратисен период за времето от сключването на договора до изтичането на една година от първата дата за провеждането на последния държавен изпит, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен.

По време на гратисния период Банката начислява възнаградителна лихва върху усвоената сума по кредита, която се капитализира годишно – чл.5.4 от ОУ.

Съгласно чл.6.2 от ОУ, кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни погасителни /анюитетни/ месечни вноски в срок до 10 години от изтичането на гратисния период в съответствие с погасителен план, изготвен от Банката към последния му ден, който следва да бъде предоставен на другата страна в срок от 10 работни дни.

Съгласно чл.6.4 от ОУ, след изтичането на гратисния период Банката изчислява общия размер на задължението на кредитополучателя, което включва: главница – реално предоставените средства за такси, и възнаградителна лихва, дължима за срока на Договора, в това число и капитализираните годишно лихви.

Съгласно чл.4.1 от Договора, срокът, в който всички задължения, произтичащи от него /усвоени суми и лихви/, следва да бъдат погасени до 20.07.2030г., като падежът на погасителните вноски по погасителния план е 20 число от месеца – чл.4.2.

Според чл.9.1.2 от ОУ, Банката има право да обяви за предсрочно изискуем целия кредит, ако кредитополучателят не е платил на падежа три последователни погасителни вноски.

Договорът за кредит не е оспорен по надлежния ред от ответницата, поради което след-ва да се приеме, че въз основа на същия е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страните.

По делото е приложено представеното на Банката от ответницата Уверение, издадено от Бургаски свободен университет, според което, Н. има право да запише зимен /пър-ви/ 2 семестър на учебната 2015/2016г. във висшето училище в специалност ”Информатика и компютърни науки”, образователно-квалификационна степен след завършване: Бакалавър, срок на обучение – четири години /8 семестъра/, форма – редовно обучение, годишна такса 2 000 лв. – по 1 000 лв. на семестър. Отразено в него е, че срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа е месец юли 2019г., както и че първата семестриална такса е платена на 07.09.2015г.

Приложено и Уверение, издадено от БСУ за втория семестър на учебната 2015/2016г., както и авизо за платежно нареждане от 07.03.2016г., с което по сметката на висшето училище е преведена дължимата такса от 1 000 лв. – от сметката на Н. в Банката.

Впоследствие уверения не са представяни от Н. на Банката, респективно – не са превеждани суми по сметката й от ищеца.

С оглед коментирания по-горе чл.5.3 от ОУ, следва да се приеме, че гратисният период на кредита е до 31.07.2020г., като първата погасителна вноска по него е дължима на 20.08.

2020г. – 4.2 от Договора.

Не се спори между страните по делото, а и от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че усвоеният кредит по процесния договор е 2 000 лв. – Банката е превела по сметката на ответницата по 1 000 лв. на 11.09.2015г. и на 07.03.2016г., като към тази сума са капитализирани възнаградителните лихви от гратисния период – 734.69 лв., т. е. общият размер на главницата възлиза на 2 734.69 лв. Същата, ведно с договорната лихва, е следва-ло да бъде платена от Н. на ищеца на месечни вноски съобразно погасителния план в срок до 20.07.2030г. – чл.4.1 от Договора.

Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на Банката няма отразяване на плащания, извършени от ответницата. Предвид това, следва да се приеме, че към 21.10.2020г. са били налице предпоставките на чл.9.1.2 от ОУ за обявяване на кредит за предсрочно изискуем поради неплащане от кредитополучателя на три погасителни вноски, с падежи 20.08., 20.09. и 20.10.2020г.

Банката се е възползвала от правото си да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем. Уведомлението за това е връчено на ответницата, чрез ЧСИ С. Н., на 13.05.2021г., като й е даден 14-дневен срок да изпълни задълженията си по договора.

Доводите на особения представител, че процедурата не е проведена редовно, са неоснователни. Уведомлението е връчено на кредитополучателя на адреса, посочен в Договора за кредит, който се явява и такъв по адресна регистрация /постоянен и настоящ/ на Н., на пълнолетно лице от домашните й – П. Х. Д, която го е приела, със задължение да го предаде на адресата. Ответната страна, в чиято тежест бе да опровергае разписката, имаща характер на официален документ, не е сторила това. Напротив – видно от съобщението, изпратено до ответницата и върнато в цялост по делото, е, че на адреса живее именно лицето П. Д. – баба на Н., която е отказала да получи съдебните книжа за нея.

Тъй като в дадения й срок ответницата не е платила на ищеца падежиралите вноски, за което е била поканена, следва да се приеме, че считано от 28.05.2021г. процесният кредит е станал предсрочно изискуем.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че дължимата за периода от 20.

08.2020г. до 27.05.2021г. възнаградителна лихва е в претендирания размер от 161.81 лв.

Начислена е и лихва върху просрочената главница – за периода от 20.08.2020г. до 08.06.

2021г., в размер на 11.18 лв.

Дължими са и 24 лв. – разходи по събиране на вземането /за връчване на уведомлението от ЧСИ/.

При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е заплатила на ищеца дължимите по процесния договор за кредит суми – така и заключението 3 на вещото лице по ССЕ.

Предявените за тях установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2021г., до окончателното й изплащане.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски: общо 209.39 лв. за ДТ, 300 лв. за възнаграждение за особения представител, 200 лв. за възнаграждение за вещо лице и адвокатски възнаграждения в общ размер от 722 лв.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. А. Н., ЕГН: **********, гр.Б, ул.” , че същата дължи на “Алианц Банк България“ АД, с ЕИК: 128001319, седалище и адрес на управление: гр.С район ”сумите: 2 734.69 лв. – главница по Договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант с № RS-001-001187/10.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021г. до окончателното плащане; 161.81 лв. – просрочена договорна лихва по т.3.1 от Договора в размер на 7 % годишно за периода от 20.08.2020г. до 27.05.2021г.; 11.18 лв. – наказателна лихва по т.3.2 от Договора за времето от 20.08.2020г. до 08.06.2021г., и 24 лв. – разходи за уведомяване, за които са издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4092/2021г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА П. А. Н. да заплати на “Алианц Банк България“ АД на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 709.39 лв., както и платените адвокатски възнаграждения в общ размер от 722 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Б, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ Калин Кунчев ______________________ 4