Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2936 от 30.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1738/2025
Вид
Решение № 2936
Подписан
30.07.2026
В сила
23.09.2026
Състав
ДАНИЕЛА КРАСИМИРОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2936 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110201738 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. Й. А., с ЕГН **********, срещу наказателно постановление (НП) № 24-4332-030883/19.12.2024 г., издадено от Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР (ОПП-СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се съдържат твърдения, че даденото в НП описание е неясно, а описаното нарушение в него – недоказано. В тази връзка жалбоподателят посочва, че от това описание не може да се установи времето на извършване на деянието, като не е индивидуализиран и другият участник в ПТП, неговото поведение и резултатът от настъпилото ПТП. В жалбата се твърди и липса на субективна страна. По отношение на обективната страна се сочи, че жалбоподателя не е била длъжна да освободи трамвайното трасе, тъй като не се е намирала върху него. Сочи се, че в процесния участък липсва маркировка, което я е затруднило да прецени правилно отстоянието. Предвид тези доводи, изложени от жалбоподателя, се обосновава извод за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП, поради което се иска и неговата отмяна.

Отправена е и претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована, се явява лично 1 и се представлява от адв. Б., която в хода на съдебните прения пледира за отмяна на НП, като се аргументира с липсата на обективна и субективна съставомерност на нарушението. Намира, че по делото е доказано, че жалбоподателят не е имала реална възможност да се движи на безопасно разстояние от релсовия път. Отново се акцентира върху това, че не е изследвано поведението на водача на релсовото ППС (трамвая). В случай, че съдът намери извършването на нарушението за доказано, адв. Б. е отправила алтернативно искане за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна – Началник-сектор в ОПП - СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки от процесуален представител – гл. юрк. Кондова, в които след като е изложила аргументите си, е взела становище по съществото на спора. Намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна.

Отправено е искане за потвърждаване на НП и претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В писменото становище е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 29.11.2024 г., жалбоподателят А. се движила в гр. София, по бул.

„Александър Стамболийски“ с личния си автомобил марка „Тесла Модел И“, с рег. № ***. Посоката й на движение била от ул. „Опълченска“ към бул.

„Христо Ботев“. Успоредно на пътното платно, в което се движила жалбоподателя, било разположено и релсово трамвайно трасе. Движението било натоварено. Когато наближила пешеходната пътека, разположена на кръстовище, образувано между бул. „Александър Стамболийски“ и ул.

„Средна гора“, тя намалила скоростта си на движение и спряла, съобразявайки се с интензивността на движението пред нея, като се намирала в непосредствена близост до релсовата линия.

В същото време зад нея, по трамвайното трасе, се движила трамвайна мотриса, поради което жалб. А. се опитала да се изнесе встрани, за да осигури пространство на трамвая да премине безпрепятствено по трасето. Нейният автомобил бил разположен изцяло върху платното за движение на автомобили. Въпреки това, при преминаването на трамвая, настъпило съприкосновение между мотрисата и автомобила на жалбоподателя, като по този начин се реализирало пътно-транспортно произшествие. От ПТП настъпили материални щети в лявата задна част по автомобила, управляван от жалбоподателя.

Мястото на произшествието било посетено от служители на ОПП-СДВР, 2 които предоставили на участниците в него възможност да попълнят писмени декларации, в които да опишат обстоятелствата, при които е възникнало ПТП.

Въз основа на подадените декларации, полицейските служители съставили протокол за ПТП и скица към него.

На 29.11.2024 г., св. Р. Г., на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОППСДВР, съставил против жалбоподателя А. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1439098 от 29.11.2024 г., в който посочил като нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН, Началник сектор в ОПП-СДВР издал и обжалваното НП № 24-4332-030883/19.12.2024 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗДвП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства : писмо от Столична община, протокол за ПТП и скица към него, декларации от водачите, участвали в ПТП, писмено възражение срещу АУАН, депозирано в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, справка-картон на водача за жалб. А., заповед № 513з-9607/13.09.2024 г. на Директора на СДВР, заповед № 8121к12047/12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля Р. А. Г., Й. Т. А., В. С.

Д. и обясненията на жалбоподателя А..

Съдът кредитира показанията на св. Т. А. и В. Д., като намира същите за непротиворечиви, като посредством тях се изяснява това, че трафикът по време на настъпване на ПТП е бил интензивен, мястото на произшествието, както и че жалбоподателят е управлявала автомобила си, успоредно на травмайното трасе, а не върху него.

Съдът кредитира показанията на св. Р. А. Г., доколкото същите са непротиворечиви, както вътрешно, така и спрямо останалите доказателствени материали по делото. Обстоятелствата, за които същият свидетелства, са намерили отражение в съставения от него АУАН.

Съдът цени като достоверни и обясненията на жалбоподателя, които намират опора както в показанията на разпитаните по делото свидетели, така и в останалите доказателства, приобщени към делото.

Горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства са относими към предмета на доказване и спомагат за разкриване на обективната истина по делото. Предвид техния обективен характер и това, че същите водят до еднопосочни изводи относно фактите, съдът намери, че същите не следва 3 да бъдат подлагани на фрагментарен анализ.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.

58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от легитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

АУАН е издаден от Р. А. Г., който към момента на съставянето му е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, видно от приложената по делото заповед № 513з-9607/13.09.2024 г. на Директора на СДВР. С оглед на това, съдът намира, че АУАН е издаден от компетентен за това орган. НП е издадено от Началник сектор в ОПП-СДВР, каквато длъжност Д. Д. е заемала, видно от приложената по делото заповед № 8121к-12047/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи. От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, се извлича компетентността на актосъставителя и на АНО. Съдът взе предвид датата на извършване на проверката, съответно на констатиране на нарушението, както датите на съставяне на АУАН и НП, достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и са надлежно връчени на санкционираното лице.

Формално са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото са описани всички реквизити на административното нарушение, което е вменено във вина на жалбоподателя.

По материалната законосъобразност на НП:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат да премине.

На първо място, за да се приеме, че е нарушена тази разпоредба, трябва да се установи по безспорен начин, че привлеченото към отговорност лице е управлявало МПС, което е било разположено върху трамвайното трасе. От свидетелските показания и обясненията на жалбоподателя, еднопосочно се установява, че тя не се е движила по трамвайното трасе, а успоредно на него.

За това свидетелства и водачът на трамвайната мотриса, който е другият участник в ПТП като заявява, че тя се е движила успоредно на него.

Обективно невъзможно е да се движи успоредно на него и да е била върху 4 трамвайното трасе. Именно поради това, за нея въобще не е възникнало задължението да освободи трамвайното трасе.

Действително, по делото са налице доказателства, от които се установява, че двете превозни средства са били в непосредствена близост, като в този случай, съдът намира, че за нея е било налично друго задължение – съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗДвП, като водач на нерелсово превозно средство е била длъжна да пропусне релсовото ППС независимо от неговото местоположение и посока на движение.

Неправилно установената фактическа обстановка от актосъставителя и АНО е довела и до неправилна квалификация на нарушението.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори отговорността на жалбоподателя да беше ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал.

2 ЗДвП, то деянието би се явило извършено, но само от обективна страна, тъй като по делото са налице доказателства за това, че същата се е опитала да осигури предимство на релсовото ППС, но е била в обективна невъзможност да го направи.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и неправилно.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Жалбоподателят е направил искане за присъждането на разноски в размер на 650,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото съдебно производство. Като доказателства за посочените разходи жалбоподателят е представил договор за правна защита и съдействие. Предвид изхода на делото, представените доказателства за направените разноски, както и предвид това, че същите са поискани своевременно, съдът намира, че искането е основателно. По отношение на размера му е направено възражение за неговата прекомерност, което съдът намира за неоснователно, тъй като е поискано минимално дължимото разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, която в случая се явява приложима разпоредба, минималното възнаграждение е в размер на 332,34 евро, с левова равностойност от 650,00 лева. Разглеждането на делото е приключило в пет съдебни заседания, в които адв. Б. се е явявала и е представлявала жалбоподателя. За пълнота следва да се посочи, че въпреки измененото заглавие на Наредбата, посочените в нея размери запазват характера си на минимални предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, която предвижда, че при възражение за прекомерност, съдът може да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минимално определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение 5 трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.