Определение № 128 от 01.07.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. гр. София , 01.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Емилия В. Петкова

Венелин Б. Иванов

Аделина Иванова като разгледа докладваното от Емилия В. Петкова Въззивно частно наказателно дело № 20211010600267 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл. 248 от НПК.

С протоколно определение от 31.05.2021г., произнесено в разпоредително заседание по НОХД №1383/2021г., Специализираният наказателен съд, 19-ти състав, по реда и на основание чл. 248 ал. 5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК, e прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия.

Определението на СНС е било атакувано в законоустановения 7-дневен срок с частен протест от страна на прокурор при СП. В протеста се изразява несъгласие с констатациите на първоинстанционния съд в съдебния акт от 31.05.2021г. относно допуснати съществени процесуални нарушения. В конкретика се твърди, че съответната, компетентна ТД на НАП, пред която обвиняемият (кмет на Община гр. К. към инкримиинрания период) Р. В. М., е следвало да подаде декларация за възстановяване на данък по Оперативна програма „Околна среда“, е ТД на НАП – гр. Велико Търново. Посочено е, че последната има седем отделни офиса – в градовете Велико Търново, Враца, 1

Монтана, Плевен, Видин, Габрово и Ловеч, във всеки един от които обвиняемият е можел и е следвало да подаде изискуемата декларация-опис по образец- Приложение към § 3 от ПЗР ЗД ЗДДС. По останалите, констатирани в Определението на СНС процесуални нарушения, прокурорът в частния протест е изразил становище, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 46 от НПК, както и на зададения стандарт по ТР №2/2002г. на ВКС на РБ. Конкретно, относно констатираното в акта на първостепенния съд и посочено като съществено процесуално нарушение обстоятелство, че в диспозитива на обвинението са визирани всички форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 219 ал.1 от НК, в частния протест прокурорът е посочил, че „в съдебната фаза на процеса и при извеждане на крайния си извод по съществото на делото, съдът е автономен в преценката си да реши коя от хипотезите на престъплението по чл. 219 ал.1 НК осъществява деянието“.

Изпълнена е процедурата по чл. 342 ал.2 от НПК . Преписи от частния протест срещу определението на СНС по чл. 248 ал. 6 вр. с ал.5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК са били изпратени на подсъдими я и неговия защитник, на пострадалото юридическо лице и неговия повереник, от които не са постъпили възражения.

Частният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Съображенията за това са следните:

НОХД №1383/2021г. е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен на 26.04.2021г. от Специализираната прокуратура в Специализирания наказателен съд, с който е възведено обвинение срещу Р. В. М. за престъпление по чл. 219 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 от НК (безстопанственост), изразяващо се в неполагане на достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, в качеството му на длъжностно лице - кмет на Община К., чрез неподаване на декларация-опис по образец - Приложение към § 3 от ПЗР ЗД ЗДДС за възстановяване на ДДС за получените след 01.01.2007г. от посочената Община доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди от м. януари 2007г. до м. ноември 2013г., и от това му бездействие, на 28.11.2017г. последвали значителни щети за Община К., в размер на 220 836 2 лв., от които – главница 211 046 лв. и лихви 9 790 лв. Инкриминирания период по обвинението, посочен в акта на прокурора, е фиксиран „от 21.11.2014г. до 31.07.2015г.“. Посочено е , че три месеца след изтичането на периода на инкриминация – към 04.11.2015г. последният мандат на обв. М. като кмет е изтекъл и че след тази дата за кмет на Община К. било избрано друго лице (св. М. Н.).

Констатираните от първоинстанционния СНС съществени процесуални нарушения, допуснати в обвинителния акт и довели до накърняване правото на защита на обвиняемия и на защитника му, се изразяват в следното:

Налице са противоречия в диспозитива на ОА, що се отнася до мястото на извършване на престъплението по чл. 219 от НК (изразяващо се, в конкретния случай, в бездействие, според твърдението на Прокуратурата).

Нещо повече, налице е противоречие между местоизвършването на инкриминираното деяние, както то е посочено в постановлението на разследващия орган за привличане на Р.М. в качеството му на обвиняем, и същото обстоятелство, визирано в акта на прокурора. Така, при привличането на М. в горното процесуално качество в хода на досъдебното производство, като място на извършване на престъплението, е посочено „на територията на обл. Враца“ и е уточнено, че то е извършено в градовете К. и В.. В диспозитива на обвинителния акт е визирано, че престъплението е извършено „на територията на Република България“, като по-надолу в самия диспозитив е уточнено, че бездействието е осъществено чрез неподаване на изискуемата декларация в ТД на НАП – гр. Велико Търново.

Въззивната инстанция намира, че, действително, са налице несъответствия – от една страна при привличането на обвиняемия на ДП и в обвинителния акт, а от друга – в самия диспозитив на обвинителния акт, по особено съществен реквизит на обвинението, какъвто се явява местоизвършването на престъплението. Подобно противоречие неминуемо създава неяснота и води до накърняване на правото на защита, тъй като се отразява върху защитната позиция на обвиняемия (и неговия защитник) – срещу какво да се защитават и по какъв начин да организират защитата си срещу повдигнатото обвинение.

Въззивният съд не съзира пречка, след като в частния протест 3 прокурорът е формулирал и изяснил много добре къде е местоизвършването на инкриминираното деяние, то да направи това и в обвинителния акт (като преди това, обаче, се налага обв. М. бъде привлечен отново в това му качество на досъдебното производство, за да се избегнат констатираните противоречия, описани по-горе).

По сходен начин стои въпросът и с посочването в диспозитива на ОА на всички форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 219 ал.1 от НК – неполагане на достатъчно грижи за „ръководенето“, „управлението“, „стопанисването“ и „запазването“ на повереното на обвиняемото-длъжностно лице имущество. Неоснователно се явява възражението, направено в частния протест на прокурора, в смисъл, че „в съдебната фаза на процеса и при извеждане на крайния си извод по съществото на делото, съдът е автономен в преценката си да реши коя от хипотезите на престъплението по чл. 219 ал.1 НК осъществява деянието“. Това не е достатъчно. За да бъде гарантирано правото на защита на противоположната на Прокуратурата страна в процеса – т.е. – на обвиняемия (и неговия защитник), е необходимо същите, още от фазата на досъдебното производство, а впоследствие – и с обвинителния акт, да разберат точно в какво е обвинено обвиняемото лице, за да могат да организират защитата си. Обратното (допуснато в разглеждания казус) представлява съществено процесуално нарушение.

Правилна е и констатацията на първостепенния съд в обжалваното определение, че в ОА не е мотивирана причинно-следствената връзка между деянието на обв. М. – с посочен инкриминиран период от 21.11.2014г. до 31.07.2015г. и настъпилата чак през 2017г. твърдяна значителна щета за Община К.. Не е изяснено как това се съотнася с факта, че мандатът на обвиняемия е изтекъл към 04.11.2015г., а щетата (както се твърди в обвинителния акт), е настъпила на 28.11.2017г. , по време на мандата на следващия кмет. Не е изяснено как се съотнася бездействието на последния към настъпилата щета и как се съотнасят начислените лихви в размер на 9 790 лв. конкретно към деянието на обв. Р.М., инкриминирано от Прокуратура.

Всички тези непълноти, противоречия и несъответствия – от една страна – при привличането на обвиняемия в хода на досъдебното 4 производство, а от друга страна – в самия обвинителен акт на прокурора, са довели и според въззивния съд, до нарушаване на правото му на защита, поради което представляват съществени нарушения на процесуалните правила. Те са отстраними, поради което правилно първостепенният съд е прекратил съдебното производство и върнал делото на СП за тяхното отстраняване.

Последната констатация на СНС в обжалваното определение (за която първоинстанционният съд е преценил и изрично се е мотивирал, че не представлява самостоятелно основание на прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП), е липсата на произнасяне от страна на наблюдаващия прокурор по направени искания, бележки и възражения от страна на обвиняемия и защитата в хода на досъдебното производство, в т.ч. – по доказателствени искания. Въззивният съд също счита, че този пропуск не е съществен, предвид обстоятелството, че съдебната фаза е централната и основната такава в наказателния процес. Но, доколкото въззивният съд намира, че следва да потвърди протестираното определение на СНС от 31.05.2021г., счита, че с оглед юридическа прецизност, наблюдаващият прокурор следва да изпълни и тези свои задължения по НПК, като се произнесе с надлежно постановление по визираните по-горе въпроси.

Предвид всички изложени съображения, и на основание чл. 345 ал.2 вр. с чл. 249 ал.3 от НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 31.05.2021г. на

Специализирания наказателен съд, 19-ти състав, произнесено в разпоредително заседание от същата дата по НОХД №1383/2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6