Определение № 182 от 26.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. София, 26.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600221 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Софийски апелативен съд е депозиран протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение от 04.02.2026г. по НОХД № 8179/2025г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 40 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда допуснати съществени нарушеН. на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимата.

В протеста се излагат съображеН. в подкрепа на изразеното несъгласие с атакуваН. съдебен акт. Представителят на държавното обвинение декларира, че изложената от него фактическа обстановка е коректна като бил описан и еднотипН.т механизъм на осъществяване на деяН.та от страна на Н. И..

Заявява, че всички лица са дали доброволно своите данни, банкови карти и други документи на И., незнаейки конкретно каква дейност тя ще осъществява с тях. Считайки протестираното определение за неправилно и незаконосъобразно, моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Протестът е подаден от активно легитимирана страна и в процесуалноопределеН. срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустим. Разгледан по същество, този съдебен 1 състав преценява, че е неоснователен.

ПървостепенН.т съд е сезиран с обвинителен акт срещу Н. Д. И. с предявени й обвинеН. за извършени престъплеН. по чл. 212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и по чл. 253, ал.4 вр. ал.1, пр.1 вр. чл. 26, ал.1 НК.

Преди разглеждането по същество на претенциите на прокурора, респ. основателността или не на дадените от първостепенН. съд указаН., следва да бъде направено уточнението, че при произнасянето си по реда на глава 22 НПК въззивН.т съд служебно проверява изцяло наличието или липсата на допуснати процесуални нарушеН., препятстващи възможността на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, като е в правомощията му да посочи и други допуснати от прокурора грешки, несъзряни от първия съд, които да бъдат отстранени.

За да прекрати съдебното производство, първостепенН.т съд е констатирал, че в диспозитива на обвинителН. акт не са конкретизирани лицата, сочени от прокурора като посредствени извършители към деятелността на Н. И., а в обстоятелствената му част не било „обяснено“ защо тези лица не носят отговорност за действията си, както и и не била описана „никаква фактическа обстановка за извършване на деяН.та, посредством действията на конкретните наказателно неотговорни лица“. Наред с това Градски съд е констатирал, че в дипозитива и в обстоятелствената част на обвинителН. акт при описание на всяко едно от деяН.та, формиращи твърдяната продължавана престъпна дейност на И., не са посочени време, място, начин на извършване, лице, което да е осъществило деянието, в кое поделение на НОИ са подавани документите, кое лице и какви конкретни неистински документи или с невярно съдържание е подавало, както и на коя дата и кое лице е получило сумата. Посочва се, че прокурорът е определил периоди на извършване на всяко от деяН.та, а доколкото се касаело за получаване на суми по банков път, то би следвало точните дати на осъществяване на деяН.та да са му известни.

Контролиращият съд се съгласява с част от обективираните в атакуваното определение констатации като възприема и други пропуски, ограничаващи възможността на подсъдимата адекватно да организира защитата си.

На първо място, изначално погрешен е подходът на прокурора, изготвил обвинителН. акт, при описание на обстоятелствата, които подлежат на 2 доказване от държавното обвинение в хода на съдебН. процес. Този подход по предаване на твърдяната от И. престъпна дейност под формата на общ и неконкретизиран разказ, очевидно е улеснил държавН. обвинител, но в същото време е възпрепятствал подсъдимата да разбере конкретните факти по обвинението, срещу които следва да се защитава. В обстоятелствената част на обвинителН. акт липсва конкретно описание на механизма на извършване на деяН.та от страна на Н. И. като използването на минало страдателно причастие /“назначавани“, „получавани“, „подавани“/ без ясно изразяване на позиция от кого са извършвани тези действия и дали са извършвани от подсъдимата, създава неяснота в тезата на прокурора какво поддържа като лично нейно участие в цялостната описана от него деятелност. Липсва каквото и да било фактическо описание в обстоятелствената част на обвинителН. акт въз основа на какво са приети от него инкриминираните периоди - както на цялостната твърдяна продължавана престъпна дейност, така и на всяко едно от деяН.та, включени в нея. Всъщност за никое от тях прокурорът не е посочил конкретно време /или напр. неустановена дата в съответН. период/, а се е задоволил да ги рамкира в темпорален отрязък дори от повече от един или два месеца. Начинът на осъществяване на деянието - използване пред НАП на неистински частни документи /каквото е обвинението/, предполага конкретика за времето, когато инкриминираните два документа са използвани.

Правилна е констатацията на контролираН. съд, че не са налице конкретни факти и при описание на механизма на извършеното, като въззивН.т съд допълва: кои точно лица по какъв начин са били стимулирани да създадат описаните търговски дружества, от кого, кога и точно какви са пълномощните, които те са издали и за кого, кой и как е мотивирал лицата, сключвали трудови договори с тези дружества, кои от тях са упълномощавали подсъдимата или други лица да се разпореждат с техните банкови сметки, кои лица са предоставяли физически своите дебитни карти на подсъдимата /или на друго лице/. Най - вече кой е подавал инкриминираните, твърдени като неистински, частни документи пред служители на НАП /физически или по електронен път/ и дали това е подсъдимата - както вече бе отбелязано използването на минало страдателно причастие, а не съответното глаголно време, създава неяснота относно тезата на прокурора за лицето, използвало тези документи и дали това е именно обвиненото от него лице, а това е съществен елемент от състава на твърдяното престъпление по чл. 212 НК.

3

Приетата от прокурора концепция при излагане на обвинителната теза чрез принципен разказ за извършеното и с посочване на доказателствените източници по делото, без да се ангажира с конкретната деятелност на И., му е попречила да детайлизира и наказателно неотговорните, според него, лица, използвани от нея като посредствени извършители и съответно е довело и до неяснота - дали това са лицата, на чието име са издавани болничните и амбулаторните листове, или това са лицата - управители на търговските дружества, представляващи работодатели, респ. осигуряващи тези лица и от чието име се твърди, че са изхождали документите, представени пред НАП, в резултат на които са изплащани и инкриминираните обезщетеН. за временна неработоспособност.

Изписването на диспозитива на обвинението и в обстоятелствената част на обвинителН. акт не може да замести необходимостта от коректно и конкретно описание на релевантните факти, способно да даде яснота на подсъдимата за същността на предявеното й обвинение, срещу което да се защитава. Всъщност това единствено е довело до многобройност на страниците на обвинителН. акт, но количествените натрупваН. не са довели до качествени изменеН. - в действителната обстоятелствена част на акта /фактически състояща се от няколко страници/ описанието на фактите е общо и неконкретизирано.

Извън изложените дотук констатации, следва да бъде отбелязано и че липсва фактическо описание на пълномощните /от кого и за кого са издавани/, въз основа на които се твърди, че подс. И. е извършвала финансови операции като изискуем елемент от състава на престъплението по чл. 253 НК. По отношение на това обвинение тук отново не е налице фактическа основа на възприетия в диспозитива му период на осъществяваната престъпна деятелност /и за всяко отделно деяние, и за цялостната престъпна дейност/, както и не е посочено какъв е статута на лицата, от чието сметки Н. И. е теглила инкриминираните суми, къде и въз основа на какво - посочването на името на нотариуса, който е заверил пълномощното не замества изискването за персонализиране на упълномощителя и упълномощеН. в него.

Тук е мястото да бъде посочено, че пункт 92 от обвинението по чл. 212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК касае използване на частни документи, на които е придаден вид, че произхождат от Г. Д. Д. в качеството му на управител 4 на „Бомба Стънт“ ЕООД - фактическо описание в обстоятелствената част на акта за това лице и това търговско дружество липсва - те за първи път се появяват в неговия диспозитив. По подобен начин не е налице фактическо описание за обвинението по пункт 93 - едва в диспозитива прокурорът твърди, че подписът на представените пред НАП документи не изхожда от пълномощника на „Андор - Илиеви“ ЕООД М. А. С.. В обстоятелствената част на акта описание на това лице касателно това търговско дружество, а още помалко на пълномощно, по силата на което той да го представлява, не е налице.

Единствените факти за това търговско дружество са на л.2 от обвинителН. акт и са отнесени към неговите собственици и управители, твърдяни като В. Г. Ц. и подсъдимата Н. И..

Част от тези пропуски са установени и от състава на Софийски градски съд и напълно основателно той е заключил, че правото на подсъдимата Н. И. да разбере в какво е обвинена е силно затруднено. Несъгласие със сочените от първия съд нарушеН. този съд има относно констатацията му за неописание на мястото, където са подавани инкриминираните неистински частни документи, тъй като прокурорът е описал, че това се е случило „пред служител на териториално поделение на Национален Осигурителен Институт на Република България в град София на адрес: гр.София, 1303, бул.“Александър Стамболийски“ № 62-64“.

Поради всичко изложено протестираН.т съдебен акт следва да бъде потвърден и делото - върнато на прокурора за отстраняване на нарушеН.та при съобразяване и с мотивната част на настоящото определение.

Воден от изложените мотиви Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 04.02.2026г. по НОХД № 8179/2025г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 40 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6