Протоколно определение № 1593 от 24.03.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 1593 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов

Съдебни

Моника Ем. Бояджиева заседатели: Таня В. Колева при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова и прокурора К. Т. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Г. Р. Гетов Наказателно дело от общ характер № 20255330207036 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ПЛОВДИВ – редовно призована, се представлява от прокурор К. М..

ПОДСЪДИМИЯТ П. М. Д. – редовно призован, се явява лично и заедно с упълномощения си защитник адв. В. В., който също е редовно призован.

ПОСТРАДАЛИЯТ Д. ДИМИТРОР Г. – редовно призован, се явява лично.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОСТР. Г.: Да се гледа делото. Не възразявам, че не е спазен 7-дневният срок, който ми разяснихте. Не желая да участвам като частен обвинител и граждански ищец.

АДВ. В.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

1

СНЕ се самоличността на подсъдимия:

П. М. Д. – роден на ****** г. в гр. К., б., б. г., живущ в гр. К., ул. „****“ № ***, ет. *, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН:

**********.

СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК и правото да участва в обсъждането на въпросите по разпоредителното заседание.

ПОДС. И.: Разбирам правата си.

СНЕ се самоличността на пострадалия:

Д. Д. Г. – роден на ****** г. в гр. Т., б., б.г., с висше образование, женен, работещ, неосъждан, без родство с подсъдимия, ЕГН: **********.

СЪДЪТ разясни на пострадалия правата му по чл. 76 и чл. 84 от НПК.

ПОСТР. Г.: Разбирам правата си. Не желая да участвам като страна по делото.

ПРОКУРОР: Районна прокуратура – Пловдив е получила съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме уведомени за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.

ПОСТР. Г.: Получих документите от съда преди по-малко от 7 дни, но не възразявам за това и съм съгласен днес да се гледа делото.

АДВ. В.: Преди повече от седем дни получих съобщението за насрочване на разпоредително заседание и препис от разпореждането на съда и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПОДС. Д.: Получих обвинителния акт, съобщение за насрочване на разпоредителното заседание и разпореждането на съда преди повече от 7 дни и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, като им указа, че всички възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, които не са поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за несъществени, не могат да се правят в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд.

ПРОКУРОР: Наясно съм, разбирам последиците.

ПОСТР. Г.: Наясно съм, разбирам последиците.

АДВ. В.: Наясно съм, разбирам последиците.

ПОДС. Д.: Наясно съм, разбирам последиците.

СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.

ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.

ПОСТР.Г.: Също няма да правя отводи.

2

АДВ. В.: Нямаме искания за отводи.

ПОДС. Д.: Нямам против този съд да гледа делото.

ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.

ПРОКУРОР: Уважаеми г-н председател и съдебен състав, считам, че делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив. Няма основание за прекратяване или за спиране на наказателното производство. На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия или на пострадалия. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Разглеждането на делото при закрити врати не се налага, както и привличането на резервен съдия, съдебни заседатели, назначаване на защитник и останалите субекти по т. 5 на чл. 248, ал. 1 от НПК. Нямам към настоящия момент искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред с призоваване на свидетелите от списъка-приложение към обвинителния акт. По т. 9 не са налице основания.

ПОСТР. Г.: Съгласен съм със становището на прокурора. Нямам възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По останалите въпроси съм съгласен с прокурора. Нямам какво да добавя.

АДВ. В.: Уважаеми г-н съдия и съдебни заседатели, по отношение на разпоредителното заседание считам, че делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив. По т. 2 считам, че няма основания за спиране или за прекратяване на наказателното производство. По т. 3 са допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, което са отстраними и които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. В диспозитива на обвинителния акт се твърди, че моят подзащитен е извършил престъплението измама, което да е извършил с изпълнително деяние възбуждане на заблуждение у пострадалия Г. на 26.09.2015 г., като от това деяние е настъпила имуществена вреда в размер на 1500 лева. По-надолу в диспозитива прокурорът констатира, че вредата от 1500 лева е сбор на суми на три различни вреди, настъпили обаче на различни дати – на 26.09.2015 г. в размер на сумата от 500 лв., в началото на месец октомври – 500 лв. и в началото на месец декември вреда в размер на 500 лв. същата година. В тази насока разумно е да се разсъждава че е налице съществена неяснота относно факта коя е датата на извършване на престъплението. Тази неяснота се отнася до една основна характеристика на престъплението, а именно точното време на неговото извършване, което следва да бъде ясно формулирано с оглед на това, че съставлява основен елемент от предмета на доказване. На следващо място липсата на тази яснота засяга съществено правото на обвиняемия да разбере кое в неговото поведение осъществява престъпление и включително кога е извършено това престъпление, като в този смисъл е и тълкувателно Решение № 2/2002 г. на ВКС. Всичко това обуславя искането за прекратяването на съдебното 3 производство и връщане на делото на досъдебното производство за отстраняване на това отстранимо съществено процесуално нарушение.

Отделно от това бих посочил и факта, че при описанието в обстоятелствената част на обвинителния акт не е спазен изискуемият стандарт при излагане на фактите. Имам предвид, че в диспозитива на акта е записано, че подсъдимият е възбудил заблуждение у пострадалия, че ще извърши ремонт на автомобила му на 26.09.2015 г., но в обстоятелствената част така, както са описани фактите, може да бъде направен извод, че уговорките по отношение на това кога, в какъв обем и на какви цени са направени по-ранен етап от време. Всичко това отново внася една неяснота в обвинението, за да може подсъдимото лице да разбере в какво е обвинен.

Считам, че това са достатъчни основания за уважаване на искането ми по чл. 249 от НПК и моля да се приеме в тази насока.

По останалите въпроси по т. 4 от чл. 248 от НПК няма как да изразя становище. По т. 5 считам, че не са налице условия за разглеждане на делото при закрити врата, както и причина за привличане на резервен районен съдия и съдебен заседател, за назначаване на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жество език, нито за извършването на съдебни следствени действия по делегация. По т. 6 не са налице основания за вземане на други процесуални мерки по отношение на подсъдимия.

ПРОКУРОР: Не желая да взимам становище по възражението на адвоката.

ПОСТР. Г.: Също. Нямам какво да кажа.

ПОДС. Д.: Съгласен съм с всичко, което каза защитникът ми.

Поддържам направеното възражение. Нямам други искания.

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.

След тайното съвещание пострадалият Г. не се явява в съдебната зала, като съдът обяви определението си в присъствието на прокурора, на подсъдимия и на неговия защитник.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, като взе предвид становищата на страните и като съобрази въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, приема следното:

Делото, с което съдът е сезиран, е подсъдно на Районен съд – Пловдив.