Решение № 46 от 21.04.2022, Административен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№.............. град Шумен, 21.04.2022г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Снежина Чолакова при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 235 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Съдебното производство е образувано въз основа на жалба от Н.Й.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес в периода 11.03.2021г.-13.09.2021г., в т.ч. към датата на подаване на жалбата - гр.София, ж.к. *** № 3, бл.356, вх.1, ет.5, ап.12, в периода 16.10.2018г.-11.03.2021г. и считано от 13.09.2021г., в т.ч. и към датата на иницииране на ревизионното производство – с постоянен адрес ***, депозирана чрез процесуален представител адвокат Б.Г.от ШАК, против Ревизионен акт № Р-03000320005862-091-001/16.04.2021г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна и Главен инспектор по приходите в същата дирекция, потвърден с Решение № 109/02.07.2021г. на Директора на дирекция „ОДОП“, гр.Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се навеждат аргументи за незаконосъобразност на атакувания РА, поради издаването му при допуснати в хода на ревизионното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и поради наличието на материална незаконосъобразност на акта, произтичаща от противоречието му с императивни разпоредби на ЗДДФЛ, които уреждат данъчното облагане. В тази връзка се сочи, че не са били налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за прилагане на особения ред за облагане, тъй като само въз основа на изготвена експертиза, установяваща по-високи пазарни цени от продажните, не се налага безспорния извод за наличие на предпоставката на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а освен това декларираните приходи и доходи отговарят на имущественото и финансовото състояние на оспорващата през ревизирания период. Навеждат се и възражения за изтекла давност относно данъчните задължения за 2013г. и 2014г., в т.ч. и лихва за забава, поради изтичане на 5-годишния давностен срок по чл.171 от ДОПК. Сочи се, че в хода на ревизионното производство е нарушена забраната за влошаване положението на жалбоподателката по смисъла на чл.155, ал.8 от ДОПК, тъй като се касае за повторна ревизия, по която е издаден РА № Р-03002719008018/-91-001/08.07.2020г., с който на Н.Й. са определени публични задължения в общ размер на 6557,11 лева. Този РА е отменен с Решение № 215/23.09.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, с указание, че не следва декларираните начални и крайни салда да се коригират в ревизията, но при настоящата ревизия са променени началните салда. По прилагането на материалния закон се счита, че по делото не са събрани доказателства за прикрито съглашение между „О.“ЕООД и оспорващата, поради което не е било налице основание да се приеме, че продажната цена на закупения от последната недвижим имот е по-висока от обявената в нотариалния акт. Сочи се и, че пазарната цена на имота е релевантна при придобиването му при замяна, докато в случая същият е придобит при покупко-продажба. Оспорва се и извършената експертна оценка, доколкото не са съобразени всички релевантни за определянето й обстоятелства. Твърди се, че неправилно при определяне разходите за живот е съобразяван потребителския общ разход на домакинства по групи разходи, а не паричния разход на домакинствата по групи разходи, средно на лице и в частност само данните за потребителския паричен разход, като не е отчетено, че едно от лицата в домакинствата е непълнолетно лице, както и, че домакинството се е състояло от трима членове. Счита се и, че приходът от 212000 лева за закупуване на процесния магазин следва да се раздели на две, доколкото през въпросния период оспорващата е живяла с Х.К. на семейни начала. Оспорва се и непризнаването на приходите от върнати заеми от лицата А.Б., И.М.и Т.Л., от предоставен заем от С.Г.и приходите от дарение, направено от Т.К.. Твърди се, че липсата на подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011г. не изключва факта на връщането им, предвид наличието на безспорни доказателства за тяхното предоставяне. Не е съобразен и полученият през 2011г. банков заем от 28000 лева за ремонтни работи на аптека. Оспорва се и тезата на ревизиращия екип за неустановен произход на сумите, предоставени от заемодателите на оспорващата.

Сочи се и, че началното салдо към 01.01.2013г. е неправилно определено, тъй като не е отчетено каква част от получения заем през м.12.2010г. в размер на 28000 лева е налична, и каква – не. Не е отчетено каква част от дарената от бащата на оспорващата сума от 6700 лева в края на 2011г. е налична към края на 2012г. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на атакувания РА. В съдебно заседание оспорващата се представлява от процесуален представител Б.Г.– адвокат от ШАК, който в хода на устните състезания и в представени писмени бележки излага подробни аргументи за незаконосъобразност на РА, отправяйки искане за отмяната му. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно приложен списък.

Ответната страна –

Директор на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"), гр.Варна към Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от главен юрисконсулт Г.Е., която в хода на устните състезания и в приложени писмени бележки излага аргументи за неоснователност на оспорването, като отправя искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-0300**********-020-001/09.12.2019г., издадена от Е.С.Х. - началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна (л.997) на основание чл.112 и 113 от ДОПК било възложено извършването на ревизия на Н.Й.Й., която да обхване следните задължения – «Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ» за периода 01.01.2013г.-31.12.2016г. Със същата заповед бил определен съставът на ревизиращия екип – Х.Н.А. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и К.Г.П.– старши инспектор по приходите, както и, че ревизията следва да приключи в срок от три месеца от връчването на ЗВР.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-0300**********-020-002/10.03.2020г. на Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-гр.Варна (л.999) срокът на ревизията бил удължен до 13.04.2020г., като било разпоредено за резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен доклад не по-късно от 14 дни след определения за завършването на ревизията срок.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-0300**********-020-003/08.04.2020г. на Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-гр.Варна (л.1001) срокът на ревизията бил удължен до 12.05.2020г., като било разпоредено за резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен доклад не по-късно от 14 дни след определения за завършването на ревизията срок.

След приключване на ревизията ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад №

Р-0300**********-092-001/12.06.2020 г. (л.734).

Ревизионното производство приключило с Ревизионен акт № Р-03002719008018-091-001/08.07.2020г., с който били установени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г.-31.12.2016г. на Н.Й.Й. в размер общо на 6557,11 лева (включващ главница 4223,36 лева и лихви 2333,75 лева), в това число – за 2013г. – главница 3077,37 лева и лихви 1934,08 лева; за 2014г. – главница 141,65 лева и лихви 74,63 лева; за 2015г. – главница и лихви 0,00 лева и за 2016г. – главница 1004,34 лева и лихви 325,04 лева.

РА бил оспорен от ревизираното лице пред Директора на дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП, който с Решение № 215/23.09.2020г. отменил РА и върнал преписката на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на заповед за възлагане на ревизия на друг ревизиращ екип и издаване на ревизионен акт, съобразно материалните и процесуалните закони и предвид указанията, дадени в мотивите на решението, с който законосъобразно да се установят задълженията по ЗДДФЛ на Н.Й.Й. за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. За да постанови този резултат решаващият орган е приел, че декларираните от оспорващата и И.К.парични доходи са недостатъчни да покриване на разходите за издръжка на семейството им за периодите, предхождащи ревизирания период, като същевременно на 10.08.2010г. Н.Й. е закупила Медицински кабинет № 1 в гр.Шумен, пл.Възраждане № 1 със ЗП 42,55 кв.м. за 61322,54 лева. Въз основа на това е установено несъответствие между доходите на лицето и нарастването на имущественото му състояние. Посочено е също, че независимо от доказателствата, че през 2011г. оспорващата е предоставяла заеми на трети лица, не са установени доказателства за произхода на тези средства, още повече, че връщането на сумите не е с основание «заем».

Посочено е, че не са изяснени разходите на оспорващата за ремонт и преустройство на Медицински кабинет № 1, както и не е изследвано обстоятелството, че през 2016г. оспорващата е закупила недвижим имот за сумата от 115000 лева, чиято данъчна оценка е в размер на 575249,40 лева, т.е. значително надхвърляща описаната в нотариалния акт за покупко-продажба, цена.С оглед на това е указано при новата ревизия да се установи за кои ревизирани години са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, даващи възможност на органите по приходите да приложат установения от ЗДДФЛ размер на данъка към определена от тях по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК основа, при спазване правилата по чл.122-124 от ДОПК. Указано е, в случай, че лицето не представи доказателства за вида на доходите, постъпили по банковата му сметка от трети лица, същите да бъдат обложени като доход с неустановен произход по смисъла на чл.10, т.6 от ЗДДФЛ, във вр.с чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Указано е също чрез експертна оценка да се определи пазарната стойност на закупения от Н.Й. през 2016г. недвижим имот в гр.Шумен с цена 115000 лева, с цел установяване наличие на непаричен доход по смисъла на чл.10, ал.4 от ЗДДФЛ за 2016г. и неговия размер. Указано е в новото производство да се установят правилно източниците на доходите на ревизираното лице и данъчната основа облагане на същите с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

В изпълнение на Решение №

215/23.09.2020г. на Директора на дирекция «ОДОП», гр.Варна, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000320005862-020-001/28.09.2020г., издадена от Е.С.Х. - началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна (л.43) на основание чл.112 и 113 от ДОПК било възложено извършването на ревизия на Н.Й.Й., която да обхване следните задължения – «Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ» за периода 01.01.2013г.-31.12.2016г. Със същата заповед бил определен съставът на ревизиращия екип – М.Х.М.– главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Н.Й.М..– главен инспектор по приходите, както и, че ревизията следва да приключи в срок от три месеца от връчването на ЗВР.

Цитираната ЗВР била съобщена на ревизираното лице на 08.10.2020г., по електронен път.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000320005862-020-002/05.01.2021г. на

Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-гр.Варна (л.41) срокът на ревизията бил удължен до 08.03.2021г., като било разпоредено за резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен доклад не по-късно от 14 дни след определения за завършването на ревизията срок.

След приключване на ревизията ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-03000320005862-092-001/22.03.2021 г. (л.62).

В РД по отношение на данъчен период 01.01.2013-31.12.2013г. е установено, че оспорващата е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№224391400551570/11.04.2014 г., в която е декларирала доход от лихви в размер на 409,13лв., дължим и внесен данък в размер на 40,00лв.

Разпечатката съдържа 30 от 263 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7b5ca12-6f5c-463b-b368-40e224e916a3