Решение № 46 от 03.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330102124 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против А. Б. Е., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 16.04.2018 г. – 14.10.2022г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 1200,54 лева за собствен обект, находящ се в....... За потребените количества били издадени фактури.

При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 215,03 лева за периода 30.06.2018 г. – 31.10.2022 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ......, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал. 8, вр. с чл. 23, ал. 5 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8427/28.11.2022 г. по ч.гр.д. № 17148/22 г. по описа на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал заявление, според което не възразява и е съгласен със задължението си към ищеца. Моли за разсрочване на дълга.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 1 по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ....../, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ........, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален 2 писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

С доклада по делото, на осн. чл. 153 ГПК са отделени за безспорни обстоятелствата, че: ответникът е собственик на имота, за който се твърди да са предоставени ВиК услуги; ищецът е предоставил съответните такива за исковия период, които са били потребени; месечното количество е било определено при условията на сл. начисляване, поради липсващо измервателно устройство, а търсените суми съответстват като размер на начислените за предоставените услуги и обезщетение за забава /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 5143/03.05.2023 г. – л.28-29/. Фактът на собствеността се установява по несъмнен начин и от приетия по делото НА за ПП на НИ /л.8/.

Ето защо, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Видно от представените карнети, регулярни отчети в имота са извършвани за процесния период. Начислявано е по тарифа. С оглед изявленията на ответника, с доклада по делото са отделени за безспорни обстоятелствата, че – за процесния период ищецът е предоставял услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обекта, които са потребени и тяхната цена възлиза на търсените суми, респ. размерът е точно начислен, съобразно данните в карнетите, като месечното количество е било определено при условията на сл. начисляване, поради липсващо измервателно устройство. При това положение, допълнителни доказателства за установяване твърденията на ищеца не са събирани.

В действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ09/11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение. Той е длъжен и да 3 допуска инкасатора да отчита показанията.

Установява се, че за исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 6,64-22,37 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на чл.25, ал. 8 от Общите условия на ищцовото дружество при определяне на задължението на ответника за процесния период. Потребителят дължи плащане, като начислените количества се признават по размер.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и взаимовръзка, исковете са доказани по основание и размер. Ответникът като собственик има качеството на потребител на ВиК услуги. Относно показанията, начина на начисляване и размера на сумите няма спор.

В чл. 33, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

Съобразно горното и като взе предвид, че плащане не се доказва, както и с оглед настъпването на изискуемостта на главните задължения, ответникът дължи и начисленото му обезщетение за забава, по размера на което също няма спор, а се установява и от представените и неоспорени писмени доказателства.

Исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението до погасяването, като последица.

Дори да се приеме, че със заявлението си ответникът е отправил искане за разсрочване на изпълнението /макар такова изрично да не е формулирано/ - същото не може да бъде уважено, поради липса на каквито и да е доказателства по смисъла на чл.

241, ал. 1 ГПК, които да обусловят преценка за основателността му.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за сторени такива в размер на – 71,69 лева – ДТ. Следва да се присъдят и разноските за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС/, в размер на: 28,31 лева – ДТ и 400 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Б. Е., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, следните суми: 1200,54 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 16.04.2018 г. – 14.10.2022 г. за обект, находящ се в ..........; 215,03 лева - обезщетение за забава за периода 4

30.06.2018 г. – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.11.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8427/28.11.2022 г. по ч.гр.д. № 17148/22 г. на ПРС.

ОСЪЖДА А. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: .... да плати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: бул.

„Шести септември” № 250, следните суми: 71,69 лева /седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо 428,31 лева /четиристотин двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 17148/22 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5