Решение № 206 от 10.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Плевен, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500267 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 16/07.02.2024 г., постановено по гр. дело № 861/2023 г. по описа на Районен съд – гр. К. е отхвърлен предявеният от К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Ч. Х.“ №*, чрез адв. Н. Н. от Пл.АК против Институт по царевицата – гр. Кнежа, ЕИК *** иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на Заповед № РД 04-43/31.10.2023 год. на ръководителя на ИЦ – Кнежа, с която считано от 01.11.2023 год. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.

71 ал.1 от КТ, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от К. П. К., ЕГН **********, гр. К.,чрез адв. Н. Н. от Пл.АК против Институт по царевицата – гр. К., ЕИК ***, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Младши специалист“ с код по НКПД 33593021 в отдел „Агро. и икон. на царев. производство“, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение КРС е отхвърлил предявеният от К. П. К., ЕГН 1

********** против Институт по царевицата – гр. К., ЕИК *** ,иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането без работа на ищцата за периода от 01.11.2023 год. до 01.05.2024 год. в размер на 6 702,00 лв., като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл.78 ал.3 от ГПК К. П. К., ЕГН **********, гр.

К., ул. „Ч. Х.“ №*, да заплати на Институт по царевицата – гр. Кнежа, ЕИК ***, представляван от директора доц. д-р Н. П., сумата от 1750.00 лв., представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното от КРС решение е постъпила въззивна жалба от К. П. К. чрез пълномощника й адв. Н. Н. от ПлАК, в която се твърди, че от представените по делото писмени доказателства е установено, че на 01.08.2023 г. въззивницата е подписала две допълни споразумения към трудов договор, без посочване на номера и с изписана дата - 23.07.2019 г. Твърди, че не е оспорила двете допълнителни споразумения, тъй като предварително й е заявено, че ако не ги подпише ще й бъде прекратено трудовото правоотношение, като заявява, че целта на работодателя е била да формира правна възможност за прекратяване на договора по облекчения ред по чл.71 ал.1 от КТ. Според въззивницата това обстоятелство се установява от подаденото искане за изменение на трудовия договор от 24.07.2023 г. за преназначаване на длъжност „Специалист производство на полски опити", което не е уважено, а й е предложено за подпис допълнително споразумение за длъжност „Младши специалист". Въззивницата твърди, че след като е работила четири години при същия работодател на много по-висока позиция, като асистент, с подписването на допълнителното споразумение не се преследва позволената от закона цел да бъде проверена годността на служителя за изпълнение на възложената работа, а с включената клауза за изпитване е постигната непозволената от закона цел - прекратяване на трудовото правоотношение по облекчения ред на чл.71 ал.1 от КТ.

Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд е приел друг анализ на събраните по делото писмени доказателства, като е счел, че подписаните две допълнителни споразумения са законосъобразни и не е налице твърдяната от К. П. К. недействителност. Счита, че е налице недействителен трудов договор, който е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.74 ал.1 предл.1 от КТ, като същият противоречи на чл.66 ал.1 т.3 от КТ, тъй като посочената 2 дата на основния трудов договор е 23.07.2019 г., а не 22.07.2019г., без посочване на неговия номер. Според въззивницата, изводът на първоинстанционния съд, че евентуалният недостатък при подписване на допълнителното споразумение от 01.08.2023 г. към Трудов договор от 23.07.2019 г., допуснат от работодателя може да бъде отстранен по всяко време, например чрез поправка на очевидна фактическа грешка е неправилен, тъй като между страните, подписали допълнителното споразумение не е сключван трудов договор с дата 23.07.2019 г., поради което и не е възможно да бъде подписано допълнително споразумение към този трудов договор.

Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано, ведно със законните последици от това. Претендира направените деловодни разноски в двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Институт по царевицата – гр. Кнежа чрез пълномощника – адв. А. Д. от Пл.АК, в който се изразява становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Твърди, че с оглед законовите изисквания и установената фактическа обстановка, работодателят стриктно е спазил законовата процедура при прекратяване на трудовото правоотношение на въззивницата.

Въззиваемият посочва, че съгласно чл.54 от Закона за висшето образование, академичните длъжности, с изключение на длъжността „Асистент“ се заемат по трудов договор за неопределено време, като срокът на договора за асистент може да бъде не по-дълъг от четири години и нормата е императивна. Посочва, също така, че в законоустановения четиригодишен срок, въззивницата не е придобила образователна и научна степен „Доктор“, изискуема да участва в конкурс и евентуално да бъде назначена на длъжност „Главен асистент“. Въззиваемият твърди, че след като К. П. К. не е защитила доктурантура, по отношение на нея е приложима разпоредбата на чл.44 ал.2 от ППЗРАСРБ, съгласно която максималната продължителност на трудовият й договор е до четири години – еднократно и работодателят е следвало да прекрати трудовото й правоотношение на основание чл.44 ал.4 от ППЗРАСРБ.

Въззиваемият твърди, че тъй като въззивницата е била наясно с тези 3 законови изисквания, както и с факта, че не ги е изпълнила, с цел да избегне оставането си без работа, същата е подала молба да бъде преназначена на длъжност „Специалист", която е била уважена от работодателя и с Допълнително споразумение от 01.08.2023 г., подписано и от двете страни, К.

П. К. е била преназначена на безсрочен трудов договор на длъжност „Младши специалист", като изрично е посочено, че е уговорен срок на изпитване, съгласно чл.70 ал.1 от КТ, който е шест месеца.Счита за изцяло невярно, несъстоятелно и недоказано твърдението във въззивната жалба за недействителност на Допълнителното споразумение от 01.08.2023 г. към трудовия договор. Твърди, че разпоредбата на чл.74 от КТ посочва като основания за недействителност на трудов договор такъв, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, но в случая, такива твърдения няма, тъй като е видно, че не е налице нито едно от посочените основания, а освен това, нищожността на отделна клауза не води до нищожност на целия договор. Посочената техническа грешка категорично не е основание за недействителност, най-малкото, защото друг трудов договор между въззивницата и въззиваемия няма.

На следващо място въззиваемият твърди, че правилно и законосъобразно работодателят е въвел срок за изпитване на новата длъжност, тъй като на 01.08.2023 г. е променена трудовата функция на въззивницата. Посочва, че по делото са представени писмени доказателства, от които се установява законосъобразността на извършената от работодателя промяна на трудовото правоотношение. Въззиваемият твърди, че са спазени изискванията на чл.71 ал.1 от КТ за законосъобразно прекратяване на трудовия договор. Посочва, че законът допуска страните да изменят трудовото правоотношение, като работодателят възложи, а работникът се съгласи да изпълнява друга длъжност, вместо първоначално заеманата и когато трудовите функции на тази длъжност са различни от тези за длъжността, заемана първоначално по трудовия договор, страните могат да уговорят срок за изпитване и за нея, а клаузата за нов срок за изпитване не противоречи на императивната разпоредба по чл. 70, ал. 5 КТ, тъй като в случая се цели проверка на годността на работника или служителя да изпълнява работата на друга, нова длъжност, различна от първоначалната. В случая, безспорно се касае за нова длъжност, на която въззивницата е била преназначена, считано от 01.08.2023 г., поради което право на работодателя е 4 да уговори срок за изпитване и тази уговорка е надлежно отразена в допълнителното споразумение, с което К. П. К. е преназначена на новата длъжност и което тя е подписала без възражение. Въззиваемият посочва, че право на работодателя е да формира своя преценка за начина на изпълнение на новата длъжност от страна на въззивницата и когато мнението му е отрицателно, да прекрати трудовото правоотношение с нея в срока за изпитване.

Въззиваемият счита, че предявените от К. П. К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ са изцяло неоснователни и моли окръжния съд да потвърди изцяло решението на КРС, като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира направените разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивницата К. П. К. се явява лично и с пълномощника си адв. Н. Н. от Пл.АК, който поддържа въззивната жалба по изложените в нея оплаквания и моли, да бъде отменено първоинстанционното решение, като бъдат уважени предявените искове. Претендира направените разноски за първата и настоящата инстанции.

В съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемия Институт по царевицата – гр. Кнежа – адв. А. Д. от Пл.АК, моли съда, да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е неоснователна.

Решението на РС – гр. Кнежа е правилно и законосъобразно.

Пред КРС са предявени искове от К. П. К. от гр. К. против Институт по царевицата – гр. Кнежа с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ – за отмяна на Заповед № РД 04-43/31.10.2023 год. на ръководителя на Институт по царевицата – Кнежа, с която считано от 01.11.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение с К. П. К. на основание чл.71 ал.1 от КТ; чл.344 ал.1 т.2 от КТ – за възстановяване на предишната длъжност „Младши специалист“, с код по НКПД 33593021 в отдел „Агро. и икон. на царев. производство“ и чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение за периода от 5

01.11.2023 г. до 01.05.2024 г. в размер на 6702,00 лв.

От представените пред КРС писмени доказателства безспорно се установява, че на 22.07.2019 г. между въззивницата К. П. К. и въззиваемия Институт по царевицата – гр. Кнежа е сключен Трудов договор № 12/22.07.2019 г., който е безсрочен и съгласно който К. П. К. е била назначена на длъжност „Асистент“, с код по НКПД 24227081, с място на работа:

Специализирана администрация, Агро. и икон. на царев. произв. – гр. Кнежа, обл. Плевен. В договора е било уговорено работно време - 8 часа на ден, при основно месечно възнаграждение в размер на 672.00 лв., като въззивницата е постъпила на работното си място за изпълнение на трудовите си задължения на 23.07.2019 г. С Допълнително споразумение № 99 към Трудов договор от 23.07.2019 год., сключено на 01.01.2020 год., страните се споразумели за изменение на трудовия договор в частта, касаеща трудовото възнаграждение на въззивницата. С Допълнително споразумение № 71 към Трудов договор от 23.07.2019 год., подписано от страните, едностранно от работодателя е било увеличено възнаграждението на въззивницата. С Допълнително споразумение № 121 от 01.07.2022 год. към Трудов договор от 23.07.2019 год., връчено на въззивницата на 20.07.2022 год., е последвало ново едностранно увеличение на възнаграждението на работника от работодателя. С допълнително споразумение № 147 от 06.12.2022 год. към Трудов договор от 23.07.2019 год., по взаимно съгласие на страните отново е било увеличено основното месечно трудово възнаграждение на въззивницата. С допълнително споразумение № 127/01.08.2023 год. към Трудов договор от 23.07.2023 год., подписано от страните, е увеличено основното трудово възнаграждение на въззивницата на 950,00 лв., екземпляр от което е бил връчен на същата на 21.08.2023 год.