Присъда № 73 от 26.05.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 73/26.05.2022 г. по НОХД № 4064/2021 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М. Б. Г. с ЕГН: ********** , с който той е обвинен в това, че: на 25.05.2021 г. в гр. Бургас, ж.к. *, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 16, чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условия и реда за разрешаване на дейностите по чл. 30 от ЗКНВП, вр. чл. 73, ал. 1 от ЗКВНП, държал високорискови наркотични вещества - коноп със съдържание на активното вещество от 23,40 % с нето тегло 11,078 грама /единадесет грама нула седемдесет и осем/, на стойност 66,46 лева/шестдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, определена според Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. 1 от НК.

Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени всички необходими и относими доказателствени материали.

Подсъдимият Г. беше многократно и настойчиво издирван от съда, но въпреки това местонахождението му не беше установено и се наложи той да бъде обявен за издирване.

Въпреки положените усилия по издирването на лицето, то не беше установено, поради което и спрямо него производството протече по реда на чл. 269, ал. 3 НПК (задочно производство), като интересите му бяха защитавани от упълномощен защитник.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се изтърпи ефективно, както и наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Защитник на подсъдимия – адв. * – БАК (преупълномощен от адв. Я.Н. – БАК, той на свой ред упълномощен от подсъдимия Г.), пледира, че фактите по делото са установени по несъмнен начин, но счита, че деянието следва да се преквалифицира като „маловажен случай“. Акцентира върху това, че стойността на държаното наркотично вещество не е висока, подсъдимият е в млада и незряла възраст, както и че наркотичните вещества са били за лична употреба. Цитира съдебна практика, в подкрепа на становището си, като моли съда за преквалифициране на деянието по ал. 5 на чл. 354а НК и налагане на наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Алтернативно, ако съдът не възприеме тезата му, адв. * – БАК, моли при определянето на наказанието да намери приложение чл. 55 НК и на Г. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Б. Г. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас. Той е българин, български гражданин, неженен, със средно образование, без данни за трудова ангажираност.

До дата на инкриминираното деяние Г. е бил осъждан веднъж, отново за същото по вид престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, като по НОХД № 3033/2019 1 г. на РС-Бургас , в сила от 22.07.2019 г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

Свидетелите Х.К. и В.Т. работели като полицай в 02 РУ-Бургас. На 25.05.2021 г. двамата изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Бургас, ж.к.

„Славейков“. Около 13.30 часа те забелязали подс. Г., който бил заедно с негов приятел – св.

Г.Б., да излиза от фитнес-зала, находяща се в бл. 71 в жилищния комплекс. Полицейските служители решили да им извършат проверка, като за целта се приближили и се легитимирали. Св. Б. представил на органите на реда СУМПС, тъй като не носил в себе си личната си карта. Подсъдимият Г. не представил документ за самоличност, а в место това побягнал в посока към бл. 68 в ж.к. „Славейков“. Полицейските служители хукнали след него, като му разпоредили да спре, но той не ги послушал. В близост до офис на „Виваком“ срещу бл. 68 полицейските служители успели да настигнат подсъдимия, който като разбрал, че ще бъде заловен, изхвърлил на земята торбичка, съдържаща тревна маса и везна.

Полицейските служители задържали подсъдимия и го попитали какво има в тази торбичка, при което той признал, че тя съдържа марихуана за негова лична употреба и малка везна.

Полицейските служители запазили мястото на изхвърляне на торбичката. Била сформирана е дежурна огледна група, която извършила оглед на местопроизшествието, изземвайки процесната торбичка. На място на веществото от торбичката бил направен полеви тест, който реагирал с характерно оцветяване за марихуана

По случая било образувано досъдебно производство, като в хода на същото била назначена и изготвена съдебно физико химическа експертиза на намереното в торбичката вещество. Видно от заключението на вещото лице касае се за наркотично вещество - коноп със съдържание на активното вещество от 23,40 % и с нето тегло 11,078 грама.

С постановление от 31.05.2021 г. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит в присъствието на защитник, се възползвал от правото си да не дава обяснения по съществото на случая, но поискал да му бъде дадена възможност да ангажира доказателства за трудова заетост и обучение като студент. Въпреки дадената възможност – нито в хода на ДП, нито пред съда, подсъдимият ангажира такива доказателства за твърденията си.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на производството доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Х.К. (л. 109 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.

1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 13 от ДП); В.Т. (л. 109 гръб – 110 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.

1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 15 от ДП); Г.Б. (л. 110 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 12 от ДП) и от приобщените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НПК обясненията на подсъдимия М.Г. от досъдебното производство (л.

40 от ДП).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 19 от съдебното производство); писмо до ЦМУ (л. 28 от ДП) и приемо-предавателен протокол (л. 29 от ДП).

От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 5-11 от ДП).

2

От експертизите: съдебно дактилоскопна експертиза (л. 27 от ДП), включително и от отговорите на вещото лице, в хода на съдебното следствие (л. 109 от съдебното производство) и съдебно физико-химична експертиза (л. 23-24 от ДП), включително и от отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 122 гръб от съдебното производство).

От веществените доказателства: плик с опаковки и електронна везна с батерии, приложени в кориците на ДП.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както по отделно, така и в съвкупност.

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от подсъдимия или неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.

Само с оглед пълнота съдът отбелязва, че не кредитира показанията на полицейските служители само в частите, в които пресъздават информация получена при т.нар, „разузнавателна беседа” с подсъдимия. Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).

Настоящето уточнение се прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се отразява на доказателствената годност на показанията като цяло или на останалите доказателствени материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на наркотични вещества.

На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното 3 деяние на престъплението, вменено във вина на Г., се изразява в „държане” на наркотично вещество. Съдът счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители, както и от писменото доказателствено средство – протокол за оглед на местопроизшествие, безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката наркотичното вещество се е намирало у подсъдимия, който след като е побягнал и е бил настигнат от полицаите се е опитал да се освободи от него, като го е изхвърлил на земята.

При тези факти съдът приема, че реално Г. е упражнявал фактическата власт върху наркотичното вещество, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си той го е „държал”, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). Поради това, фактът, че Г. се е опитал да се освободи от веществото, като го изхвърли на земята, не променя изводът, че именно той е лицето, което е упражнявало фактическа власт над него.

На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесното вещество е коноп със съдържание на активното вещество от 23,40 % и с нето тегло 11,078 грама. Конопът (марихуана) няма легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Това вещество е включено в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП.