Решение № 802 от 10.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. П., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330202144 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-000927/26.02.2025 г., издадено от **** в ОДМВР П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ в частта с която на И. Г. Х., с ЕГН: **********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срон от един месец.

Жалбоподателят Х., чрез *****адв.В. обжалва наказателното постановление в горепосочената част. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Било Налице разминаване между възприетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка и посочената като нарушена правна норма.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В депозирана молба-становище оспорва подадената жалба и пледира за потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При уловията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания 1 адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Актосъставителят и наказващият орган са възприели следната фактическа обстановка, а именно:

Жалбоподателят Х. като водач на лек автомобил ,,Форд Фокус‘‘ с рег. № ****, чужда собственост, на 02.01.2025 г. в 09:08 часа в гр. П., ЖК ,,Т.,*****, управлява този лек автомобил, като извършва следните нарушения: т. 1 - при движение на заден ход без да се е убедил, няма да създаде опасност за другите участници в движението, извършва ПТП с материални щети с паркиралия лек автомобил марка ,,БМВ‘‘, модел 320Д с рег. № ***** – собственост на А. А. И.

– нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, катко и т. 2 – водачът, участник в ПТП не уведомява компетентните служби на МВР, издаден бил АУАН серия АД 077897, който бил създаден по преписка № 103000-1814/24.01.2025 г. – нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А ЗДвП.

Наказателното постановление относно нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДвП е необжалвано и същото като такова е влязло в сила.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г. Т., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че му е била разпределена за работа преписката по повод подаден сигнал от А. И., за това, че жалбоподателят Х. е ударил притежавания от него лек автомобил при движение на заден ход.

Това изцяло си кореспондира със заявеното от подателя на сигнала А. И., който също беше разпитан пред съдебния състав и заяви, че е установил щети по лекия си автомобил. На близост била поставена охранителна камера и при свързване със собственика на същата му бил предоставен запис на който се виждало, че го удря лек автомобил, като регистрационният му номер не се виждал, но се виждали хората които слизат от него, както и че били съседи.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, като следва да се отбележи, че и 2 самият жалбоподател не оспорва фактическата обстановка, а излага съображения, че същата си противоречи с възприетата от актосъставителя и наказващият орган нарушена разпоредба.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, който многократно е бил санкциониран за извършени от него нарушения по ЗДвП.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От копие за Протокол за ПТП № 1727810 се установява посоченото в него.

Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т. 2, б. ,,А‘‘ ЗДвП вменява задължение на водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие и има пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.

Това представлява сложен фактически състав, който би бил изпълним, когато настъпи ПТП с пострадали хора. От показанията на актосъставителя, както и свидетеля А. И. се установява, че е имало единствено материални щети, но не и пострадали лица.

Предвид на което се достигна до извод, че това не е коректната правна квалификация, като по този начин е допуснато нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, като по тозин начин се нарушава съществено правото на защита на сакционираното лице да разбере защо е било наказано.

В случая има извършено от жалбоподателя нарушение, доколкото същото се установява от събраните по делото гласни доказателства и Протокол за ПТП. От друга страна, обаче то е относимо към друга разпоредба на чл. 123 ЗДвП. Не би могло да се достигне до преквалифициране на наказателното постановление, доколкото описанието на нарушението не е пълно и същото би могло да бъде съотнесено, както по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, така и по чл.

123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

3

С оглед изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в производствата пред районния и административен съд, както и в касационното производство по реда на АПК. Това е право на жалбоподателя, предвид изхода на съдебния спор – отмяна на наказателното постановление.

По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя за присъждане на разноски. Ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в общ размер от 400 лева.

Същите са платени в брой.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1030-000927/26.02.2025 г., издадено от **** в ОДМВР П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ в частта с която на И. Г. Х., с ЕГН: **********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срон от един месец.

ОСЪЖДА ОДМВР П. да заплати на И. Г. Х., с ЕГН: **********, сумата в размер от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4