Определение № 1113 от 24.11.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1113 гр. ХАСКОВО, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500976 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба на „Профи кредит България" ЕООД гр. ***

С Определение № 2372 / 13.10.2025 г., постановено по гр.д. № 458/2025 г. РС Хасково е оставил без уважение, като неоснователна, молба вх. рег. № 15216 от 27.08.2025 г., депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. ***, чрез юрк. Н.Л. за изменение на Решение № 642/06.08.2025 г., постановено по гр. дело № 458 по описа за 2025 г. на РС – Хасково, в частта на разноските, като присъдените полза на пълномощника на ищеца разноски за осъществено процесуално представителство, защита и съдействие бъдат редуцирани до размера на сумата от 1200 лева

Недоволен от постановеното разпореждане, е останал жалбоподателят, който чрез пълномощника си юрк. П. обжалва в срок. Счита,че постановеното определение е неправилно и моли то да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК и намалено присъдено възнаграждение на адвокат в размер на 1 200 лв.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената частна жалба.

Счита,че постановеното от РС Хасково

1 определение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС Димитровград е образувано по искова молба подадена от В. П. Д., с която е предявил против „ Профи Кредит“ ЕООД гр.

*** обективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.26 о ЗЗД и чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

Съдът е постановил Решение № 642 / 06.08.2025г., с което е уважил предявените обективно съединени искове. С решението си съдът е осъдил ответното дружество да заплати на основание чл.38 от ЗА на адв. Еднолично адвокатско дружество „ Д.Ф.“ сумата от 3 600 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. При определяне на този размер на възнаграждение съдът е посочил,че следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания,без явяване на процесуалния представител на ищеца, множеството обективно съединени искове, както и с постановеното във връзка с определяне размера на адвокатското възнаграждение решение на СЕС.

С молба вх. № 15216/27.08.2025 г. ответникът, чрез пълномощника си юрк. Л. е направил искане за изменение на постановеното решение в частта на разноските, касаещи определеното възнаграждение на адвокат, като същото бъде намалено до размер от 1200 лв.

С Определение № 2372/13.10.2025 г., предмет на обжалване, съдът е поставил без уважение направеното искане. Съдът е посочил,че не са налице основания за изменение на решението в частта на разноските, касаещи определеното възнаграждение на адвокат, за което е изложил мотиви, които се припокриват с мотивите, изложени и в постановеното решение.

При определяне възнаграждението съдът е преценил всички относими обстоятелства – не високата фактическа и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания без присъствието на представител на ищеца, цената на всеки един от исковете, постановеното от СЕС решение във връзка с Наредба № 1/09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения / сега за размера на възнагражденията за адвокатска работа/, но неправилно е определил възнаграждение в размер на минимума, посочен в наредбата за всеки един от обективно съединените искове.

2

Съдът, по сходни случаи, предвид, установената трайна практика на съда по идентични спорове, приема,че възнаграждението на адвоката по реда на чл.38 от ЗА следва да бъде определено под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2024 г. В случая този подход следва да бъде приложен – независимо от множеството обективно съединени искове, делото не е с фактическа и правна сложност, както е приел и съда, установена е трайна съдебна практика по идентични спорове, проведени са две съдебни заседания, на които процесуалният представител на ищеца не се е явил. Ето защо по всеки един от обективно съединените искове следва да бъде определено възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС или общо в размер на 1680 лв. с вкл. ДДС / 7х 240 лв. = 1680 лв. с ДДС/.

Неоснователно е направеното възражение,че не следва да бъде начислявано ДДС върху определеното възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Предоставянето на безплатна правна помощ по смисъла на Закона за адвокатурата не представлява безвъзмездна сделка по смисъла на ЗДДС и ППЗДДС, за да отпадне необходимостта от начисляване на дължимия данък върху сумата – предоставената правна помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е безплатна само по отношение на ищеца, но при уважаване на исковата претенция тя следва да бъде заплатена от ответника. В тази насока е и постановеното от СЕС Решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. Ето защо върху така определеното възнаграждение се дължи начисляване на ДДС.

Изложеното води до извод, че молбата подадената молба за изменение на постановеното решение в частта на разноските, касаещи определеното по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение на адвокат е частично основателно.

Постановеното от РС Хасково определение следва да бъде отменено и намален размера на определеното възнаграждение на адвокат от 3360 лв. с ДДС на 1680 лв. с ДДС.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2372/13.10.2025 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 458 по описа на съда за 2024 г. , с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молба вх. рег. № 15216 от 27.08.2025 г., 3 депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.***, чрез юрк.Н. Л. за изменение на Решение № 642/06.08.2025 г., постановено по гр. дело № 458 по описа за 2025 г. на РС – Хасково, в частта на разноските, касаеща определеното по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 642/06.08.2025 г., постановено по гр.д. № 458/2025 г. в частта, в която съдът е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителите С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч., на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. Ф.“, БУЛСТАТ 180698664, вписано в Софийска адвокатска колегия с № ***, представлявано от адв. Д.

Л.Ф., вписана в САК, личен № **********, БУЛСТАТ: 178556939, с адрес на кантората: гр.***, сумата от общо 3360,00 лева с включен ДДС, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие по делото КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на това възнаграждение от 3360 лв. с вкл. ДДС на 1680 лв. с вкл.

ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1113 гр. ХАСКОВО, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500976 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба на „Профи кредит България" ЕООД гр. ***

С Определение № 2372 / 13.10.2025 г., постановено по гр.д. № 458/2025 г. РС Хасково е оставил без уважение, като неоснователна, молба вх. рег. № 15216 от 27.08.2025 г., депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. ***, чрез юрк. Н.Л. за изменение на Решение № 642/06.08.2025 г., постановено по гр. дело № 458 по описа за 2025 г. на РС – Хасково, в частта на разноските, като присъдените полза на пълномощника на ищеца разноски за осъществено процесуално представителство, защита и съдействие бъдат редуцирани до размера на сумата от 1200 лева

Недоволен от постановеното разпореждане, е останал жалбоподателят, който чрез пълномощника си юрк. П. обжалва в срок. Счита,че постановеното определение е неправилно и моли то да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК и намалено присъдено възнаграждение на адвокат в размер на 1 200 лв.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената частна жалба.

Счита,че постановеното от РС Хасково

1 определение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС Димитровград е образувано по искова молба подадена от В. П. Д., с която е предявил против „ Профи Кредит“ ЕООД гр.

*** обективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.26 о ЗЗД и чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

Съдът е постановил Решение № 642 / 06.08.2025г., с което е уважил предявените обективно съединени искове. С решението си съдът е осъдил ответното дружество да заплати на основание чл.38 от ЗА на адв. Еднолично адвокатско дружество „ Д.Ф.“ сумата от 3 600 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. При определяне на този размер на възнаграждение съдът е посочил,че следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания,без явяване на процесуалния представител на ищеца, множеството обективно съединени искове, както и с постановеното във връзка с определяне размера на адвокатското възнаграждение решение на СЕС.

С молба вх. № 15216/27.08.2025 г. ответникът, чрез пълномощника си юрк. Л. е направил искане за изменение на постановеното решение в частта на разноските, касаещи определеното възнаграждение на адвокат, като същото бъде намалено до размер от 1200 лв.

С Определение № 2372/13.10.2025 г., предмет на обжалване, съдът е поставил без уважение направеното искане. Съдът е посочил,че не са налице основания за изменение на решението в частта на разноските, касаещи определеното възнаграждение на адвокат, за което е изложил мотиви, които се припокриват с мотивите, изложени и в постановеното решение.

При определяне възнаграждението съдът е преценил всички относими обстоятелства – не високата фактическа и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания без присъствието на представител на ищеца, цената на всеки един от исковете, постановеното от СЕС решение във връзка с Наредба № 1/09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения / сега за размера на възнагражденията за адвокатска работа/, но неправилно е определил възнаграждение в размер на минимума, посочен в наредбата за всеки един от обективно съединените искове.

2

Съдът, по сходни случаи, предвид, установената трайна практика на съда по идентични спорове, приема,че възнаграждението на адвоката по реда на чл.38 от ЗА следва да бъде определено под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2024 г. В случая този подход следва да бъде приложен – независимо от множеството обективно съединени искове, делото не е с фактическа и правна сложност, както е приел и съда, установена е трайна съдебна практика по идентични спорове, проведени са две съдебни заседания, на които процесуалният представител на ищеца не се е явил. Ето защо по всеки един от обективно съединените искове следва да бъде определено възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС или общо в размер на 1680 лв. с вкл. ДДС / 7х 240 лв. = 1680 лв. с ДДС/.

Неоснователно е направеното възражение,че не следва да бъде начислявано ДДС върху определеното възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.