Решение № 161 от 17.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330206377 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Я.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.

П.В. против Електронен фиш серия К № 4141043 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400

(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не е описана посоката на движение на превозното средство, а приетото за място на извършване на нарушението да не е посочено конкретно. Поддържа по този начин да е допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на надлежно описание. Оспорва авторството на деянието, като твърди да не е извършил вмененото му във вина нарушение. Моли електронният фиш да бъде отменен.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, а нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка и след изваждане на 1 максимално допустимата грешка като гаранция за правилно измерена скорост. Поддържа правилно да са определени мястото на извършване на нарушението и размерът на административното наказание глоба. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Я.М.Д., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 03.09.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ (лист 11 от делото), а жалбата е подадена на 16.09.2021 г. чрез административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 09.11.2020 г. в 12:11 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ до № 1 в посока от юг към север жалбоподателката Я.М.Д. управлявала собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 250 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № ** със скорост на движение от 82 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 581. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 85 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 82 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателката Д. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4141043, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

2

От Протокол № 8-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 581 е преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-35070/10.11.2020 г. се установява, че на дата 09.11.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 581 е заснела статични изображения с номера от 22345 до 22388, с начален час на работа 10:30 ч. и краен час на работа 13:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.

„Асеновградско шосе“ до № 1, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 22369 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № **, стойността на измерената скорост е 85 км/ч, а заснемането е извършено на 09.11.2020 г. в 12:11 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката Я.М.Д..

От писмо с вх. № 63118/26.10.2021 г. от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 10 от делото) се изяснява, че не е подавана писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за Електронен фиш серия К № 4141043.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.

„Асеновградско шосе“ до № 1; датата – 09.11.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 12:11 часа; регистрационният номер на МПС – **; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателката Я.М.Д.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 82 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з3 532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложените към него снимки от клип № 22369 на радар TFR1-M с № 581. От протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-35070/10.11.2020 г. се установява, че работата с техническото средство е започнала на 09.11.2020 г. в 10:30 часа и е приключила в 13:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 22345, а последното - с № 22388.

Процесната снимка е с № 22369 и следователно е заснета от техническо средство TFR1-M с № 581 на дата 09.11.2020 г.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 09.11.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Съдът приема, че макар от Удостоверение № 10.02.4835 да се установява, че срокът на валидност на одобряването на типа на средството за измерване е до 24.02.2020 г., това не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на това правило се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581, тъй като тя е била в употреба към 09.11.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично доказано по делото от протокол № 8-33-20 за извършена последваща проверка на средството за измерване на дата 28.09.2020 г. Заключението е, че то съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на лазерните скоростомери е 1 година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В този смисъл е приложеното по преписката писмо от главен секретар на БИМ с № 20-00-1074 2/18.12.2020 г., както и съдебната практика: Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д.

№ 1371/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че жалбоподателката Д. е извършила от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 09.11.2020 г. в 12:11 часа в град Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ до № 1 в посока от юг към север жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 250 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № **, като се е движила със скорост от 82 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч.

По възражението да не е доказано, че жалбоподателката е управлявала процесния автомобил при извършването на нарушението, съдът намира, че от приетото като писмено доказателство по делото писмо с вх. № 63118 от 26.10.2021 г. от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив (лист 10 от делото) се установява, че жалбоподателката Д. не е подавала писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП след като й е връчен електронният фиш. Следователно горепосоченото възражение се явява неотносимо на настоящия етап от развитието на административнонаказателния процес. С безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач. За административнонаказващия орган не съществува задължение да изследва кой е фактическият водач на МПС, с което е извършено нарушението, при липса на подадена декларация от собственика на автомобила и инициатива за оборване на презумпцията по чл. 188 от ЗДвП – така Решение № 1986 от 27.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1750/2021 г. на ХХІІ състав на Административен съд – Пловдив. Следователно досежно авторството на деянието наказанието е наложено на жалбоподателя Д. в качеството й на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, и който не е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното й от закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него 5 нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателката е могла да обори презумпцията по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По делото се доказа, че жалбоподателката Д. не е подала писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението, поради което законосъобразно е ангажирана именно нейната отговорност като собственик на превозното средство - така Решение № 2173 от 30.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2036/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д.