Решение № 2170 от 09.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2170 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20211100515261 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20200441/19.10.2021 г., постановено по гр.д. № 21204/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 179 състав, е уважен предявения от „Ъпърфънтази Ринг Парк“ ЕООД, ЕИК 203096239, срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, осъдителен иск с правна квалификация чл. 435 КЗ за сумата от 14 413,25 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за вреди по застраховка „Обща гражданска отговорност“, обективирана в полица № 130113001691, за настъпили застрахователно събитие на 20.10.2016 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане. Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба № 125703/17.06.2022 г., подадена от ответника, с която е обжалвано първоинстанционното решение изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния 1 акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правопораждащият фактически състав на спорното право включва следните елементи: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя; 2) настъпване на покрито застрахователно събитие; 3) удовлетворяване на увреденото лице от застрахования деликвент.

Имуществената застраховка „Гражданска отговорност” има обезщетителен характер.

С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. Следователно непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликтът. Затова застрахователят по застраховката срещу гражданска отговорност не отговаря когато отсъства деликт, извършен от застрахования и извън обема на гражданската му отговорност, чиито граници са определени в чл.51 и чл.52 ЗЗД. Вярно е, че решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, но обхватът и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение. Ето защо по прекия иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на 2 уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното разбиране е в съгласие и с възприетото разрешение в чл.3, ал.1 от Директива 72/166/ ЕО, в чл. 2, ал.1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива 90/232/ЕИО, според което гражданската отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице. Аргумент в подкрепа на становището, че паричното задължение на застрахователя е обусловено от задължението на застрахования, е самата легална дефиниция на застраховката „Гражданска отговорност” в чл.223, ал.2 КЗ, която позволява извеждането на отговор в посочения смисъл. Допълнително съображение е и обстоятелството, че създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за по- лесно и по-бързо обезщетяване на увредения при непозволено увреждане от застрахования, а не средство за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало ако застрахователят отговоря по - тежко от делинквента за същите имуществени и неимуществени вреди, т.е. ако обемът и размерът на гражданската отговорност на застрахования не са определящи за отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. В този смисъл Тълкувателно решение 1/2015 г. по тълк.д. 1/2014 г., ОСТК на ВКС.

От събраният доказателствен материал се установява пълно и главно 1) наличието на застрахователно правоотношение и 2) настъпването на покрит застрахован риск, 3) както и репарирането на причинените на увреденото лице вреди. Изслушани са две заключения по СЧЕ и СМЕ, които съдът кредитира като изчерпателни и пълни, тъй като са в синхрон с останалия събран доказателствен материал.

Възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице е неоснователно.

Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. При разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски имат въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 1 158 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран Софийски градски съд:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20200441/19.10.2021

21204/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 179 състав. г., постановено по гр.д. №

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049,да заплати „Ъпърфънтази Ринг Парк“ ЕООД, ЕИК 203096239, сумата от 1 158 лева, представляваща сторените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно, арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4