Решение № 2356 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2356 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100506488 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ищеца Община – гр. Добрич срещу решение № 4658/13.05.2022г. по гр.д. № 61576/2021г. на СРС, 33 с-в, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Политическа партия „Земеделски народен съюз“ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21084/2021г. на СРС, 33 с-в и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ищец обжалва решението изцяло като неправилно и необосновано, поради неправилно приложение на материалния закон и противоречие с процесуалните правила и съдебната практика. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, тъй като ползването на наетия имот е продължило след изтичане на срока на договора без противопоставяне от негова страна, в качеството на наемодател. Сочи, че предявените на договорно основание искове са основателни и доказани. Предвид изложените съображения, моли съда да отмени решението, като уважи изцяло исковете, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Политическа партия „Земеделски народен съюз“ в депозиран писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд за липса на облигационно 1 правоотношение между страните са правилни и законосъобразни. Излага доводи, че с изтичане срока на договора същият е прекратил действието си, като не е налице хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Производството е образувано по предявени от Община – гр. Добрич срещу Политическа партия „Земеделски народен съюз“ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено на парични вземания по договор за наем № ИАЗ -15-15/13.01.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21084/2021г. на СРС, 33 с-в, както следва: сумата 1055. 46 лв. с включен ДДС – незаплатена наемна цена за периода 01.01.2019г. –

30.11.2020г. и сумата 1931. 15 лв. – неустойка за периода 26.01.2019г. – 11.03.2021г.

За да отхвърли исковете, СРС е приел, че за процесния период между страните не е съществувало валидно наемно правоотношение, тъй като договорът е бил прекратен с изтичане на уговорения срок, като поради наличие на специален ред за сключването му, същият не може да бъде продължен при условията на чл. 236 ЗЗД.

По делото е безспорно установено, че страните са били обвързани от договор за наем № ИАЗ -15-15/13.01.2015г. относно ползването на помещение – частна общинска собственост, сключен по реда на чл. 14, ал. 4 вр. ал. 2 ЗОбС вр. чл. 23, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от ОС на гр. Добрич по време на действието на 43 НС, действало в периода 27.10.2014г. – 26.01.2017г. Съгласно чл. 6 от договора, същият се сключва за срок от 01.01.2015г. до началото на мандата на следващото НС. Мандатът на следващото 44 НС е продължил за периода 19.04.2017г. – 26.03.2021г., поради което са правилни изводите на първоинстанционния съд, че срокът на договора е изтекъл на 18.04.2017г.

Ищецът в първоинстанционното производство се е позовал на нормата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД с твърдения, че ползването на имота е продължило от ответната политическа партия след прекратяване на договора, без противопоставяне от негова страна, в качеството на наемодател.

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗОбС, свободни нежилищни имоти – частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския съвет, могат да бъдат отдавани под наем на трети лица. Отдаването под наем се извършва от кмета на общината след провеждане на търг или публично оповестен конкурс, 2 освен ако в закон е предвидено друго, като въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или оправомощено от него лице - ал. 2 на чл. 14.

Съгласно чл. 14, ал. 3 вр. ал. 1 ЗОбС, срокът за отдаване под наем на свободни нежилищни имоти – частна общинска собственост, какъвто е настоящият казус, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 и не може да бъде по-дълъг от 10 години.

С оглед визирания по-горе специален ред за сключване на договори за наем за имоти –частна общинска собственост, които са винаги с определен срок, нормата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД за превръщане на срочния наемен договор в безсрочен при продължаващо ползване от наемателя, след изтичане срока на договора, без противопоставяне от наемодателя, е неприложима. В същия смисъл е практиката на ВКС, възприета и в обжалвания акт – решение № 97/07.07.2017г. по т.д. № 1108/2016г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 172/16.12.2015г. по т.д. № 3065/2014г. на ВКС, ІІ ТО. В цитираната съдебна практика е прието, че въведеният от законодателя специален режим на отдаване под наем на имоти – публична общинска собственост, идентичен с условията и реда на отдаване под наем на нежилищни имоти – частна общинска собственост, изключва приложението на общото правило на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, респ. превръщането на срочен наемен договор в безсрочен. С оглед изложеното, настоящият въвззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че за процесния период между страните не е било налице облигационно правоотношение и само на това основание исковете са неоснователни на предявеното договорно основание .

Неоснователен е довода в жалбата, че СРС се е позовал на правни норми, които са неприложими в случая – чл. 14, ал. 1 и 3 ЗОП и чл. 8, ал. 2 ЗОП. От мотивите на решението е видно, че първоинстанционният съд е тълкувал нормата на чл. 14 ЗОбС, като е възпроизведено словесно нейното съдържание, но в част от мотивите поради очевидна техническа грешка е посочен ЗОП, вместо ЗОС. Горното не рефлектира върху допустимостта и правилността на обжалвания акт.

Поради съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за претендираното и доказано адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв. Направеното възражение от въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на претендираното възнаграждение е неоснователно, с оглед действителната фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника процесуално

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4658/13.05.2022г. по гр.д. № 61576/2021г.

3 на СРС, 33 с-в.

ОСЪЖДА Община Добрич, Булстат 000852932, гр. Добрич, ул. „България“ 12 да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Политическа партия „Земеделски народен съюз, ЕИК 121575090, сумата 500 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4