Решение № 19761 от 03.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19761 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110105135 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба на д срещу з, с която e предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1689,38 лева, представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Автогрижа“, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 09.06.2024 г. на път I-3, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва от 28.01.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 09.06.2024 г. на път I-3 в посока на движението от гр. Плевен към гр. София, преди с. Радомирци, настъпило ПТП по вина на водачът на лек автомобил „БМВ Х3“, с per. № **, в резултат от което бил причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **. Навежда доводи, че за увредения автомобил бил сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Автогрижа“, обективирана в застрахователна полица № **. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка № 211774155, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лева. За възстановяване на вредите бил извършен ремонт на увредения автомобил на стойност от 1674,38 лева, съгласно фактура № 1000002393/04.09.2024 г., която била заплатена от ищеца на 05.09.2024 г. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане в общ размер на 1689,38 лева, но погасяване на задължението не последвало. По така изложените съображения предявява разглеждания иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в 1 който се оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, вината на застрахования при него водач, вида, характера и степента на твърдените вреди, както и причинно-следствената връзка между последните и процесното произшествие. Навежда доводи, че отговорен за настъпване на ПТП бил единствено водача на лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, поради извършени от същия нарушения на чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 25, чл. 26 и чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като в условията на евентуалност релевира и възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че на 09.06.2024 г. на път I-3 в посока на движението от гр. Плевен към гр. София, преди с. Радомирци е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, и лек автомобил „БМВ Х3“, с per. № **; 2) че за лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, бил сключен договор за имуществена застраховка „Автогрижа“, обективирана в застрахователна полица № **; 3) че във връзка с ПТП-то при ищеца била образувана застрахователна преписка № 211774155, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лева; 4) че на 05.09.2024 г. от ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1674,38 лева; 5) че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на лек автомобил „БМВ Х3“, с per. № **, е била покрит застрахователен риск от ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочените обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, обективиран в определение от 10.03.2025 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.

Следователно, правният спор между страните по делото се концентрира върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката 2 дали поведението на застрахования при ответника водач осъществява признаците на непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса, както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане, а именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се ангажира отговорността на ответника за тяхното възмездяване.

Като доказателства относно спорните обстоятелства по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства чрез разпит на водачите на участвалите в произшествието автомобили.

Представеният двустранен констативен протокол е с посочени съставители Т. Д. и И. Д., изготвен във връзка с ПТП с участието на управляваните от тях лек автомобил „БМВ Х3“, с per. № **, и лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **. В протокола са обективирани данни, че ПТП е настъпило на 09.06.2024 г., 18:25 ч., път I-3, в посока на движението от гр. Плевен към гр. София, където лек автомобил „БМВ Х3“, с per. № **, предприема маневра за изпреварване, в който момент траекторията му на движение се пресича с попътно изпреварващия го отляво лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **.

Протоколът е подписан от името на двамата водачи, като в същия се съдържа декларитивно изявление от водача Т. Д., че ПТП е причинено по нейна вина.

Автентичността на документа не е оспорена.

Двустранният констативен протокол за ПТП, изготвен по надлежния ред от участниците в произшествието, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да документират настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е процесният случай, по своята правна природа има характер на частен диспозитивен документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила.

Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ по смисъла на чл 179 ГПК, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.

Затова дори участвалите в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП и вината на единия от тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на ответника, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички обстоятелства, при които е настъпило ПТП, с други доказателства.

Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП съдът намира да се установяват от събраните по делото гласни доказателства.

При разпита си св. И. Д. заявява, че има спомен за участието си в ПТП, настъпило през 2024 г. на пътя София-Плевен, както и в съставянето на предявения му от съда двустранен констативен протокол за ПТП, като е подписал същия за участник „Б“.

Излага, че движейки се по двулентов двупосочен път с прекъсната маркировка, подал ляв сигнал и предприел маневра за изпреварване на движещия се пред него автомобил, изнасяйки се в лявата лента за насрещно движение. Когато се изравнил с изпреварвания от него автомобил последният също предприел маневра за изпреварване, навлязал в неговата пътна лента, удряйки предната дясна част на управлявания от него автомобил. Посочва, че не е имал възможност нито да намали, нито да ускори скоростта на движение на автомобила, изнесъл се възможно най-вляво, но водачът на другото МПС продължил с маневрата. В резултат от ПТП по дясната страна на автомобила му били нанесени щети – увреждания по предна дясна врата, 3 дясна задна врата, огледало, преден десен калник, мигач.

При разпита си другият свидетел Т. Д. дава сведения, че е участвала като водач на лек автомобил „БМВ Х3“ в ПТП, във връзка с което е съставен предявения й от съда двустранен констативен протокол, подписан и от нея. Излага, че ПТП се е състояло на пътя София-Плевен в резултат от предприета от нея маневра за изпреварване на намиращия се пред нея автомобил, при подаден светлинен сигнал за което. Изяснява, че не е видяла намиращия се от лявата й страна друг автомобил „Ауди А3“, поради което и последвал сблъсък помежду им. Ударът настъпил в предната броня на управлявания от нея автомобил и дясната врата на другия автомобил. Посочва, че не е видяла другият водач да подава светлинен сигнал.

Съдът при преценка на събраните гласни доказателства, като съобразява, че възпроизвеждат ясно и последователно непосредствено възприети от свидетелите обстоятелства, кредитира същите в частта, в която взаимно кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия доказателствен материал, а именно относно мястото на произшествието, участващите в него превозни средства, разположението им непосредствено преди ПТП – успоредно движещи се един до друг, поведението на водачите, довело до пресичане на траекториите на управляваните от тях МПС – маневра за изпреварване от страна на водача Д., при изпълнението на която същия преминава покрай движещия се в същата посока изпреварван от него автомобил, както и маневра за изпреварване от страна на водача Д.. Събраните показания са разнопосочни в частта на дадените от свидетелите сведения за това дали двамата водачи са дали светлинен пътепоказател за възнамеряваната от всеки от тях маневра за изпреварване, като при липса на други подкрепящи ги доказателства, няма основание с приоритет да бъдат кредитирани показанията на единия или другия свидетел.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа събраните доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ Х3“, с per. № **. В тази връзка съдът взима предвид и изводите на експерта по съдебната автотехническата експертиза, който е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на лек автомобил „БМВ Х3“, с per. № **, който не е съобразил разположението на изпреварващия го от лявата му страна лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, и е предприел маневра за изпреварване, като е пресякъл неговата траектори на движение.