Решение № 2063 от 20.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 20.03.2019 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12459 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №451793 от 16.07.2018г., постановено по гр.дело №75123/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 148-ми състав, се отменя по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ като незаконно уволнението на Г.А.А. от длъжността "ел.монтьор по изграждане/ поддръжка, ремонт на ел.преносни линии и мрежи" в дирекция "Експлоатация и поддържане" при ответното дружество "Ч.Р.Б."АД, извършено със Заповед №СД - ОРД

-5648/25.09.2017г.; се възстановява по иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ Г.А.А. на заеманата от него длъжност "ел.монтьор по изграждане/поддръжка, ремонт на ел.преносни линии и мрежи" в дирекция

"Експлоатация и поддържане" при ответното дружество "Ч.Р.Б."АД; осъжда се на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ "Ч.Р.Б."АД да заплати на Г.А.А. сумата от

5521.37 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за времето от

26.09.2017г. до 06.02.2018г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 8059.92 лв. и за периода от 07.02.2018г. до 26.03.2018г.; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1067.73 лв., направени по делото разноски. Със съдебното решение е осъден Г.А.А. да заплати на "Ч.Р.Б."АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 31.50 лв., направени по делото разноски. Със съдебното решение е осъден "Ч.Р.Б."АД да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сторени в производството разноски в размер на 369.35 лв..

Постъпила е въззивна жалба от ответното дружество - "Ч.Р.Б."АД, чрез юрисконсулт Ф.Г., с която се обжалва решение №451793 от 16.07.2018г., постановено по гр.дело №75123/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 148-ми състав, с което са уважени изцяло предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, както и в частта на възложените в тежест разноски. Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части, като постановен в нарушение на материалния закон. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, поради което обоснованият краен извод, че работодателят при налагане на дисциплинарното наказание не е спазил двумесечния преклузивен срок по чл.194 от КТ е неправилен и незаконосъобразен. Основен аргумент, изложен във въззивната жалба, е че срокът по чл.194 от КТ е спрял да тече за целия период от 06.02.2017г. (дата, на която работодателят е узнал за извършеното от ищеца нарушение) до 01.08.2017г. (дата на която е получено разрешение от Инспекцията по труда за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца) доколкото забавянето на срока през този период се дължи на поведение на други държавни органи и не може да се вмени във вина на работодателя. Поддържа се, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на разпоредбите на чл.193 - чл.195 от КТ, както и е била извършена обективна преценка по чл.189 от КТ с оглед тежестта на извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 732 лв.. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - Г.А.А., чрез адв. Хр.В., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че самостоятелно основание за незаконосъобразността на оспорената заповед за уволнение е нарушена процедура при нейното издаване - работодателят не е спазил разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ - за извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина е съставен констативен протокол от 28.01.2017г., регистриран доклад за констатираното нарушение на трудовата дисциплина №СD-IND-78 от 06.02.2017г. от директор на дирекция "Експлоатация и поддържане", а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е връчена на ищеца на 25.09.2017г., т.е. след законоустановения двумесечен срок. Поддържа се още, че при доказателствена тежест за работодателя не е доказано по несъмнен начин, че ищецът е извършил описаните в обжалваната заповед за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа се още, че работодателят при издаването на оспорената заповед не е спазил разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, която изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от Г.А.А. срещу "Ч.Р.Б."АД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №СД-ОРД-5648/25.09.2017г.; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – "ел.монтьор по изграждане/поддръжка, ремонт на ел.преносни линии и мрежи" в дирекция "Експлоатация и поддържане" при ответното дружество "Ч.Р.Б."АД; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 8059.92 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 26.09.2017г. до 26.03.2018г..

С оглед заявения петутим на въззивната жалба, предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени изцяло предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 5521.37 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 26.09.2017г. до 06.02.2018г..

Съдебното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за разликата над 5521.37 лв. до пълния предявен размер от 8059.92 лв. и за периода от 07.02.2018г. до 26.03.2018г., като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства – трудов договор и допълнително споразумение към него; се установява, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът - Г.А.А. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил при ответното дружество - "Ч.Р.Б."АД на длъжност – "ел.монтьор по изграждане/поддръжка, ремонт на ел.преносни линии и мрежи" в дирекция "Експлоатация и поддържане".

На следващо място безспорно е още, че със заповед №СД-ОРД-5648/25.09.2017г. на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.187, т.8 и т.10 от КТ и чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, при спазване на изискванията на чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ се налага на Г.А.А., заемал длъжността – "ел.монтьор по изграждане/поддръжка, ремонт на ел.преносни линии и мрежи" в дирекция

"Експлоатация и поддържане" в "Ч.Р.Б."АД, дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Мотиви за налагане на дисциплинарното наказание са извършени от работника тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в това, че при извършена на 28.01.2017г. проверка на адрес: с.Слатино, ул."*****, община Бобошево, обл.Кюстендил, на клиент с аб.№**********, регистриран на А.Г.А.(син на ищеца), е констатирана промяна в схемата на свързване на електромера, водеща до незаплащане на потребената електроенергия от клиента (т.1 и т.2), като ищецът е отказал съдействие на служителите на отдел "Нетехнически загуби" на ответното предприятие, напуснал е мястото на проверката и е нарушил принципите, заложени в чл.1 от Етичния кодекс на дружеството, а именно: "Не толерираме, поведение, целящо измама, корупция" и принципа за лоялност "Пазете собствеността на дружеството от кражби и злоупотреби", поради което работодателят е определил деянията на работника като нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.126 т.7 и 9-10, чл.187 т.9 -10 и чл.190 т.4 и 7 КТ (т.2 и т.3 от заповедта).

Останалите събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото писмени доказателства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите му съображения в частта, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от Г.А.А. срещу "Ч.Р.Б."АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, както и обусловените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като е обосновал краен извод, че работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание "уволнение" след изтичане на двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ, което е основание за нейната незаконосъобразност и респективно отмяна. Така изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника, или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.