Решение № 5528 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5528 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Б. при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100500359 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. С. М., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 13228/21.11.2022 г., на СРС, 179 с - в, по гр. д. № 32688/2022 г., с което са отхвърлени предявените от А. С. М., с ЕГН **********, срещу „Н.с." ЕАД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № РД 13- 42/20.04.2022 г. издадена на основание чл. 328, ал. 2 КТ и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Директор“ в Дирекция „Собственост и наеми“ в „Н.с.“ ЕАД, както и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 612, 20 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 21.04.2022 г. до 21.10.2022 г. Ищецът е осъден за разноски.

Въззивникът излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че в договора за управление се съдържа бизнес - задача и план, с конкретни икономически показатели и количествени стойности, които да са възложени на управителя и той да е приел да изпълнява. Излага доводи, че неоснователно СРС е приел, че са спазени изискванията за прекратяване на договора му на посоченото основание. В договора между новия изпълнителен директор на дружеството и СД липсва волеизявление от негова страна за приемане и изпълнение на някакви икономически показатели, като рентабилност, производителност, инвестиции. Сочи, че не е завършен фактическия състав на приложеното основание. Оспорва се е извода, че заеманата от него длъжност е ръководна, по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на КТ.

Преценка на това, дали заеманата длъжност е ръководна, следва да се направи въз 1 основа на задълженията му по длъжностна характеристика. При постъпване на работа длъжността е била експертна и преименуването и на „директор“ не означава, че длъжността е ръководна, тъй като са запазени първоначалните й функции. Посочва, че липсва пряка зависимост между изпълняваната от ищеца длъжност и постигането на стопански резултати на дружеството, като спрямо него не са възложени бизнес – задачи. Ищецът не притежава оперативна самостоятелност в сферата на дейността на оглавяването от него дирекция, като разпореждане с ДМА, отдаване под наем на обекти за по – голям срок, провеждане на търгове и т. н. Всички тези дейности следва да се приемат от изпълнителния директор, СД и съответния министър. Посочените от СРС добри финансови резултати на дирекцията не обосновават извод, че длъжността е ръководна. Излага доводи, че не е възникнало право на работодателя да прекрати договора му по чл. 328, ал. 2 КТ. Моли да се отмени решението, като се уважат исковете изцяло. Претендира разноските за двете инстанции, в това число адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдВ.

Въззиваемата страна „Н.с.“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 27.09.2023 г. оспорва жалбата. Поддържа съображения, че решението е законосъобразно и обосновано, постановено при спазване разпоредбите на КТ и при установени от доказателствата предпоставки за прекратяване на договора по чл. 328, ал. 2 КТ и след обсъждане на всички събрани от СРС доказателства.

Основателно СРС е приел, че прекратяването е законосъобразно, като приложеното основание не изисква приемането на конкретна бизнес - програма, както се твърди в жалбата. Задачата може да се съдържа и в други документи, извън договора за управление. Оспорват се и възраженията на ищеца, че длъжността му не е ръководна.

Моли да се потвърди изцяло решението и претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът проверява и без довод за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е валидно и допустимо постановено. СРС е обсъдил всички събрани в производството доказателства, в тяхната цялост, както и установената въз основа на тях фактическа обстановка, към която въззивния състав препраща, на основание чл.

272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря в цялост. Съдът ще обсъди доказателствата, относими към възраженията на страните във въззивното производство.

СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

По делото е отделено за безспорно, а и от доказателствата се установява че между него и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжността Директор на Дирекция „Собственост и наеми“.

Не се оспорва, че правоотношението е прекратено с акт за прекратяване № 1342/20.04.2022 г., на изпълнителния директор на „Н.с.“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 21.04.2022 г., поради сключване на нов договор за възлагане 2 управлението на ответното дружество от 04.02.2022 г. Заповедта е връчена на ищеца на 07.02.2022 г.

Видно от приетото по т. 2 от Протокол по чл. 232 а от ТЗ на Министъра на земеделието № РД 59-5/02.02.2022 г. Н.Ч. е назначен за член на съвета на директорите на „Н.с." ЕАД.

Представени са договор за възлагане на управление на „Н.с." ЕАД от 07.02.2022 г. сключен между Председателя на Съвета на директорите на ответното дружество и избрания изпълнителен директор инж. Н.Ч., „Стратегия за развитие на дружеството, свързана е управлението на инфраструктурата по която се извършват търговските услуги и дейността по ОПВВВ и „Бизнес програма за 5 годишен период". /2022 г. – 2026 г./, приети е решение по т. 1 от Протокол № 9 от заседание на Съвета на директорите на Н.с. от 19.04.2022 г., които са представени на едноличния собственик на капитала за одобрение е писмо изх. № АД-04-02- 215/20.04.2022 г.

Във връзка с възраженията на ищеца в жалбата по основните спорни въпроси налице ли са предвидените в закона изисквания за прекратяване на договора с ищеца по реда на чл. 328, ал. 2 КТ, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният съд намира следното :

Основанието по чл. 328, ал. 2 KT, намира приложение по отношение на всички служители, чиито длъжности са ръководни след сключване на договор за управление на предприятието.

Както е посочил в мотивите си и СРС, фактическият състав на посочената правна норма, чието спазване единствено подлежи на съдебен контрол, обхваща заемане на ръководна длъжност от служителя, чието правоотношение е прекратено и сключване на договор за управление с новоизбрания или новоназначен управляващ предприятието на работодателя, като правото на уволнение се упражнява от последния и може да бъде валидно извършено в рамките на 9 - месеца от сключване на договора за управление. Законът е посочил краен срок, в който може да се използва това основание за прекратяване на договорите на ръководния персонал. Целта на законодателя е да даде възможност на новия управляващ предприятието да сформира свой екип, за изпълнение на задълженията си по договора за управление. Преценката за упражняването на основанието не подлежи на контрол и е предоставена на волята на работодателя, за това основанието е обективно.

В случая, от момента на сключване на договора за възлагане на управление 07.02.2022 г. е започнал да тече деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ, в който работодателят има възможност да упражни правото си да прекрати едностранно трудовите правоотношения на служителите от ръководството на банката. Актът за прекратяване № РД – 13-42/20.04.2022, с който е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, е издаден в рамките на указания в закона срок.

Във връзка с възраженията в жалбата по въпроса дали изпълняваната от ищеца длъжност е ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР на КТ, съдът намира следното :

В пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ е изяснено понятието „ръководство на предприятието“. В него са включени ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделенията на предприятието. С това легално определение законодателят е посочил кръга от служители, от които зависи не само управлението, но и постигането на производствените резултати в предприятието. В съдебната практика и в правната теория се е наложило разбирането, 3 че „други лица” по смисъла на изброяването са ръководителите на цехове, филиали, лаборатории, отдели и др. звена.

В съответствие с посочените в ДР на КТ признаци СРС е съобразил, че директорът на Дирекция „Собственост и наеми“ е отговорен пряко пред изпълнителния директор на дружеството да следи и отговоря за организирането на процедурите по отдаването под наем на имуществото на дружеството. В задълженията му се включва да следи и отговаря за правно-нормативната обезпеченост на документите, свързани с процедурите по отдаване под наем, сключването на договорите и анексите към тях за изменение, участие в приемателно - предавателните комисии при отдаването под наем на имуществото на дружеството. Директорът планира, организира, ръководи, контролира и отчита дейността на цялата дирекция, като основните му задължения са свързани с предприемане на разпоредителни действия по отношение на недвижимите имоти и движимите вещи на централното управление, носи отговорност за цялостната дейност на дирекцията, която ръководи.

При преценка на възложените функции на изпълняваната от ищеца длъжност, основателно съдът е приел, че задълженията на ищеца по представената длъжностна характеристика отговарят на посочените критерии в § 1, т. 3 от ДР на КТ и длъжността му може да се причисли към тези, които са част от ръководството на работодателя.

По другото основно възражение в жалбата на ищеца, свързано с липсата на конкретна бизнес задача в договора за управление, в допълнение към изложеното от СРС, настоящият съдът намира следното :

Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е безвиновно и обективно. То не е свързано с личността на лицето, на което е възложено управлението, а със съдържанието на договора за управление. Установената практика на съдилищата по този въпрос приема непротиворечиво, че договоръ т за възлагане на управлението на едно дружество е този, с който възложителят, срещу възнаграждение, предоставя търговско предприятие за управление на едно лице, което се задължава да извършва това управление. Този договор по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. Съществен елемент на договора за управление е постигането на стопански резултати или икономически показатели : рентабилност, обем на продажби, печалба и т. н.

Според решение № 144 от 04.07.2019 г. по гр. д. № 4350/2018 г., г. к., ІV ГО на ВКС, „договорът е за възлагане на управлението, ако директорът се е задължил в определения срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат, като е без значение дали договорът се сключва с ново лице, или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали приетата от работодателя бизнеспрограма е нова, сходна или идентична с предходна програма; по чие предложение е приета програмата и дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител“.