Решение № 1103 от 10.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. Варна, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501128 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Т. Д. Г., чрез адв. Е., срещу Решение №260014/05.04.2022 г., допълнено с Решение № 260020/8.11.2022 г., постановено по гр. д. №26/2020 г. по описа на РС - Девня, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу М. В. Т. за приемане за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че е собственик по наследство на ½ идеална част от имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-85/17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Девня, ***, представляващ Поземлен имот с площ от 966 кв. м., номер по предходен план: 684, квартал 86, парцел №XXV, при граници: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ведно с построената в него

Жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор ***, с площ от 86 кв.м., както и с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на делба между 1 страните на същия недвижим имот.

Във въззивната жалба е изложено становище, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Наведени са съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за делба на поземления имот с идентификатор ***, заедно с изградената в него жилищна сграда. Счита, че ответникът не е доказал по безспорен и недвусмислен начин, че конституираните като трети лица -помагачи в процеса и прехвърлители на имота В. Г. и Д. Г. са собственици по давностно владение за периода от 2005 г. до 14.02.2019 г., тъй като в същия период от време собственик на имота е била П. Б.а, а предявеното в условията на евентуалност твърдение, че имотът е придобит по силата на завещателно разпореждане от продавача В. Г. било опровергано от самия него в съдебно заседание чрез признанието, че майка му не е написала завещанието, защото е била неграмотна. Тъй като защитната теза на насрещните страни се основавала на владение, започнало още приживе на общия наследодател П. В., собственик на имота, починала на 06.02.2018 г., то същите е следвало да установят дали владението е било предадено доброволно от нея, или и е било недвусмислено и явно отнето. Доказаните чрез гласните доказателствени средства осъществявани през годините грижи от страна на Г., ремонт и поддържане на двора и къщата, не можели да бъдат счетени като проявна форма на владелческо поведение, а като израз на нравствено отношение към неговата майка. Категоричната промяна в намерението следвало да бъде доведена до знанието на собственика, за да могат и действията на владелеца да му бъдат противопоставени като такива, обективиращи желание за своене.

Изменението на основанието на неговото владение следвало да се фокусира в действия, които да отричат правото на собственика и те да са достигнали до неговото знание. Дори и да се приемело, че по някакъв начин Г. е манифестирал самостоятелно владение, то в такъв случай най-ранния момент, от който е започнал да тече срокът е датата на смъртта на наследодателя, считано то който не е изтекъл предвидения 10 - годишен давностен срок. По изложените съображения отправя искане към въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и допускане на делба на поземления имот заедно с изградената в него жилищна сграда. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от насрещната 2 страна – М. В. Т., и от третото лице - помагач Д. Д. Г..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице помагач В. Д. Г., починал в хода на процеса и заменен от конституирания по реда на чл. 227 ГПК свой правоприемник И. Киров Б., с който жалбата се оспорва по твърдения, че въззиваемият е собственик на ПИ с идентификатор ***, заедно с изградената в него жилищна сграда. Сочи се, че представеното завещателно разпореждане не било оспорено от страните, а СПЕ установила, че подписът бил положен от П. Б.а. От свидетелските показания се установявало, че ищцата не се е интересувала от майка си повече от петнадесет години, а след последната им среща напуснала процесния имот, тъй като същият бил собственост на въззиваемия. По изложените съображения отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. Д. Г., с която са предявени искове срещу М. В. Т. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 34, ал. 1 ЗС за установяване по отношение на ответника, че ищецът е титуляр на право на собственост върху ½ ид. ч. от Поземлен имот идентификатор ***, находящ се в гр. Девня, ул.

„Дунав“ №51, с площ от 966 кв. м., при граници: ***, ***,

***,

***,

***,

***, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 684, квартал 86, парцел №XXV, с площ от 1020 кв. м., заедно с изградената в него Жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор ***, с площ от 86 кв.м., придобито по наследство, и за допускане на делба между същите страни на посочения поземлен имот, ведно с изградената в него еднофамилна къща, при равни квоти.

В исковата молба ищецът Т. Д. Г. излага, че с брат й В. Д. Г. били съсобственици на горепосочените имоти при равни квоти в качеството им на наследници на майка им П. И.а Б.а, починала на 06.02.2018 г., която приживе се снабдила с нотариален акт за констатиране на обстоятелството, че към 2004 г. е придобила имота по давност. Твърди, че на 14.02.2019 г. брат й се е сдобил с нотариален акт, с който било констатирано, че той е придобил имота по давностно владение. Излага, че на 14.03.2019 г. брат й и съпругата му Д. Г.

3 продали целия имот на М. В. Т..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. В. Т., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че по силата на договор за покупка – продажба, сключен с В. Д. Г. и Д. Д. Г. на 14.03.2019 г., е изключителен собственик на процесните имоти. Твърди, че праводателите й се легитимирали като собственици на имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на осъществявано в периода от 2005 г. до 14.02.2019 г. владение. В условията на евентуалност, поддържа, че П. И.а Б.а е съставила саморъчно завещание, с което е завещала процесните имоти на сина си В. Г..

В писмения си отговор третото лице – помагач на ответната страна В. Д.

Г. излага, че се е грижил за имота и за майка си близо 20 г. и го е придобил по давност. Излага, че имотът е закупен с негови средства и със средства на майка му за по-малкия му брат Г. Д.. След като постройката в имота била запалена и изгоряла, ищецът вложил пари и построил две стаи и направил подобрения за временни постройки.

В о.с.з., проведено на 18.10.2021 г., В. Д. Г. посочва, че майка му не е написала завещанието, защото била неграмотна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приобщен е по делото констативен нотариален акт №71, том I, рег.

№1701, дело №589/2004 г. по описа на нотариус А.Н., с рег. №226 НК, район на действие: РС – Девня, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, от който се установява, че на 13.07.2004 г. П. И.а Б.а е призната за собственик на гореописаните поземлен имот, съставляващ парцел XXV-684, и построената в него жилищна сграда.

Видно от справка от НБД „Население“ П. И.а Б.а е сключвала два брака – първият е прекратен с развод на 23.06.1983 г., вторият - прекратен с развод на 13.06.1997 г.

Представено е по делото завещание, видно от което П. И.а Б.а е изразила на 10.10.2017 г. волята си да остави на сина си В. след своята смърт дворно място и постройка като отплата за положените от него грижи за нея.

4

Видно от Удостоверение за наследници №442/19.12.2019 г., издадено от общ. Девня, обл. Варна, П. И.а Б.а е починала на 06.02.2018 г. и след смъртта си е оставила сина си В. Д. Г. и дъщеря си Т. Д. Г. за наследници по закон.

Приобщен е по делото констативен нотариален акт №110, том I, рег.

№693, дело №83/2019 г. по описа на нотариус В.М., с рег. №465 НК, район на действие: РС – Девня, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, от който се установява, че на 14.02.2019 г. В. Д. Г. е признат за собственик на гореописаните поземлен имот с идентификатор *** и построената в него жилищна сграда, придобити по давностно владение и наследство.

Приобщен е по делото нотариален акт №186, том I, рег. №1241, дело №142/2019 г. по описа на нотариус В.М., с рег. №465 НК, район на действие:

РС – Девня, от който се установява, че на 14.03.2019 г. Д. Д. Г. и В. Д. Г. продават на М. В. Т. поземлен имот с идентификатор *** и построената в него жилищна сграда.

Видно от справка от НБД „Население“ М. В. Т. е сключила брак, прекратен с развод на 26.09.1995 г.

Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени доказателства, които са неотносими към предмета на доказване.

От приетото по делото заключение по съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещото лице Е.Ат., което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно, се установява, че подписът, положен срещу текста „10.10.2017 г.“ в писмо от същата дата, е изпълнен от П. И.а Б.а.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на водени от третите лица - помагачи свидетели.

От показанията на св. М. И. Г. (без дела и родство със страните) се установява, че В. Г. му е възложил в качеството си на собственик на имота да извършва работа във връзка с построяване на две стаи преди около 5-6 г.

Твърди, че П. Б.а също приживе му е казвала, че В. е собственик на имота.

Разказва, че В. е напуснал имота скоро след смъртта на майка си, но дотогава почти всеки ден е бил там. П. Б.а дълги години е живяла в новопостроените стаи, които се намирали на 2-3 м от изгорялата къща, защото тя била негодна за обитаване.

От показанията на св. И.ка П. Г. (без дела и родство със страните) се 5 установява, че В. е живеел в имота с майка си П.. Твърди, че В. се е представял пред нея за собственик на къщата и се държал като такъв, като строял в нея. Разказва, че преди поне 6-7 г. са построили стаи до изгорялата къща.

От показанията на св. Т. В.ева Г. (без дела със страните, дъщеря на третите лица – помагачи и племенница на ищеца) се установява, че В. Г. е ходил при майка си през ден, за да й помага. Твърди, че баща й е наел майстор, за да изградят две стаи, в които да се настани баба й. Споделя чутото от П. Б.а, че къщата е на В., защото той е единственият човек, който я гледал и че ще остане за него, както и от баща й, че къщата е негова. Разказва, че, след като къщата изгоряла, леля й отишла в имота за материали, но баба й и баща й я изгонили.

Съдът кредитира показанията на всеки от тримата свидетели относно правнорелевантните факти като достоверни, доколкото са последователни, вътрешнонепротиворечиви, конкретни, основани на непосредствени впечатления и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявените кумулативно обективно и субективно съединени искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК и на чл.

34, ал. 1 ЗС.

По положителния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на наследствено правоприемство, възникнало със смъртта на майка й П. Б.а, е титуляр на право на собственост върху ½ ид. ч. от процесните имоти.

В тежест на ответника е да докаже, че праводателите й се легитимирали като собственици на имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на осъществявано в периода от 2005 г. до 14.02.2019 г. владение, или, евентуално, че П. И.а Б.а е съставила саморъчно завещание за процесните имоти в полза на В. Г..