Решение № 75 от 22.07.2024, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Раднево, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100029 по описа за 2024 година

Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, съединен с небрачни искове по чл. 53 СК и чл. 56 СК.

Производството е образувано по искова молба на Д. Ж. С., действаща чрез адв. Д., срещу С. Р. С., действащ чрез особения представител адв. Я., с която се предявява иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищецът твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 14.08.2020 г. в гр. Нова Загора, който бил първи за двама им и от който брак имат родено дете – Ж. С. Р., роден на ******** г. Твърди, че се познавали от около 4 години преди раждането на детето и живели на семейни начала в дома на родителите на ответника в с. Н., като ответникът припознал детето и след това сключили граждански брак.

Твърди, че през цялото време работили в чужбина в различни страни като Англия, Германия, Шотландия, като периодично се връщали в страната.

Твърди, че след връщане от Германия през месец август 2023 г. ответникът коренно се променил и започнал да проявява неоснователна ревност към нея, в която връзка вдигал ежедневни скандали по незначителни поводи, което продължило около месец и принудило ищцата да напусне дома им и да се премести с детето при родителите си в с. Р., тъй като положението станало нетърпимо. Твърди, че агресията била само вербална, без физически 1 посегателства. Твърди, че след изнасянето й ответникът се променил, станал по загрижен, давал издръжка на детето около 300 лева месечно и като осъществявал и лични контакти, имали пълно разбирателство по тези въпроси. Твърди, че ответникът продължил да работи в Германия, като се интересувал от детето, обаждал се по телефона и изпращал парични средства.

Твърди, че 1-2 месеца след раздялата ми опитала да говори с ответника да се съберат, но той отговарял първоначално уклончиво, но след това и казал, че живее с друга жена и няма да се съберат отново. Твърди, че предложила на ответника да прекратят брака им по взаимно съгласие, но той отказал. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, по изключителна вина на ответника, като се предостави на ответника за ползване семейното жилище в с. Н., да носи предбрачното си фамилно име М., на нея да се предостави упражняването на родителските права спрямо детето и да се определи местоживеене на детето при нея, като на ответника се определи режим на лични отношения с детето и бъде осъден да плаща издръжка в размер на 240 лв. месечно.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Р. С., действащ чрез особения представител адв. Я., в който взема становище за допустимост на иска, а становище по същество не се взема. Посочва се конкретен режим на лични отношения между бащата и детето. В хода на устните състезания взема становище за основателност на иска на развод.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 02.07.2024 г. е обявен за окончателен проектът на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 20.05.2024 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил липсата на безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата.

При така отделените като безспорни обстоятелства на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК ищецът следва да докаже, че с ответницата са сключили граждански брак, като от брака си имат родено дете, което не е навършило пълнолетие; от 08.2023 г. съпрузите са в трайна фактическа раздяла. Двете страни следва да установят наличието на твърдените от тях обстоятелства, обосноваващи наличието на сериозно и непоколебимо разстройство на брака, 2 да посочат всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и да докажат конкретно твърдените от тях факти в тази връзка.

От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак № 5180200110, издадено на 14.08.2020 г. от община Нова Загора /л.6/ е видно, че страните са съпрузи и са сключили граждански брак в гр. Нова Загора на 14.08.2020 г., за което е съставен акт за сключен граждански брак № 0110 от 14.08.2020 г. на длъжностното лице по гражданското състояние при община Нова Загора.

По делото е извършена служебна справка за низходящите лица на ищцата Д. Ж. С., от която е видно, че същата има родено дете през време на брака си с ищеца, на ****** г. – Ж. С. Р., поради което се налага изследване на въпросите относно роденото от брака ненавършило пълнолетие дете.

Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите, като една от причините, която може да доведе до разстройството на брака е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е причина или само проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите 3

К.М. и М.Й.а, чиито показания са прецени по реда на чл. 172 ГПК, същите са последователни, взаимно допълващи се и идентични, без противоречия, поради което съдът ги кредитира изцяло, а също и съответстват на останалия доказателствен материал по делото. От техните показания е видно, че от година и половина съпрузите не живеят заедно. Била са заминали първоначално като семейство за Шотландия, но ответникът заминал от Шотландия за Германия и оставил ищцата в Шотландия сама. Ответникът заминал за Германия с друга жена, която била бременна в момента от ответника и чакали дете. Установява се, че детето на съпрузите е на 4 години, за него от раждането до момента се грижи майка му, в момента живеят в България. Ищцата е правила опити да се събере с ответника заради детето, но опитите й били неуспешни и нямало никаква възможност да останат като семейство повече, още повече ответникът да се е установил с друга жена, от която чака дете. Ответникът първоначално пращал пари за детето, но по-късно спрял и последните 2-3 месеца не е пращал пари за издръжката на детето.

Ответникът не е виждал детето и не поддържа контакт с него от известно време, нито прави опити да осъществява такъв контакт. Съпрузите не поддържат също контакт помежду си.

Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, като съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделно. В случая се установява като причина за раздялата на съпрузите непоносимо за съвместния съпружески живот поведение на ответника – напуснал ищцата и детето и заминал за Германия да живее с друга жена, от която чака дете, както и пълната дезинтересованост от страна на ответника към семейството и домакинството.

Отношенията между съпрузите са окончателно приключили, като няма никаква възможност за заздравяване на брачната връзка. Съпругата е категорична в желанието си за прекратяване на брачната връзка. В тази връзка ще се отбележи, че съдът макар и да има правомощието да изследва доколко има възможност за заздравяване на брачната връзка, то няма възможност да им налага брачно съжителстване против тяхната свободна воля.

Отчуждеността между съпрузите и липсата на желание за възстановяване на взаимоотношенията от тяхна страна е довела до техните отношения в степен на невъзможност да се възстановят нормални съпружески отношения на 4 доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство. Няма и каквито да било данни да е възможно възвръщане на сплотеността и общото живеене в едно семейство.

Поради това съдът намира, че се установява наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите и следва да се допусне прекратяване на брака им чрез развод.

Относно брачната вина:

Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Изрично съпругата в исковата молба заявява, че желае произнасяне по въпроса за вината, която е на ответника.

От доказателствата е видно, че ответникът не е направил нищо за стабилизиране на съпружеските отношения. Напротив, напуснал е съпругата си с детето и е установил ново съжителство с друга жена. Ищцата е правила безуспешни опити да заздрави връзката си с ответника, но е срещнала отказ.

Поради това вина за разтрогване на брака има изключително ответникът и така следва да се постанови от съда.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Съгласно § 1 от ДР на СК „семейно жилище“ по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Конституцията на Република България и законодателството в областта на собствеността не възпрепятстват съпрузите да притежават повече от едно жилище, в което да живеят те или техните деца.

Самата разпоредба посочва, че семейното жилище е онова, което е „обитавано“ от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

Установява се семейното жилище да е в с. Н., в което някога са живели двамата съпрузи, което е собственост на родителите на ответника. Ищцата иска да се предостави на ответника ползването на същото. Затова съдът намира, че семейното жилище на съпрузите е това в с. Н., община Нова Загора и следва да се предостави за ползване същото на ответника.

Относно фамилното име на съпругата:

5

Ответницата е направила искане да носи след прекратяване на брака предбрачното си фамилно име М..

Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. За разлика от чл. 103 от СК’85 г. предпоставящ съгласие на другия съпруг или известност с името на другия съпруг, разпоредбата на чл. 53 СК не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака и ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на фамилното име преди брака, то той запазва брачното си фамилно име. Поради това искането на ищцата следва да бъде уважено и ще следва да се постанови съпругата да носи занапред предбрачното си фамилно име М..

Други въпроси относно съпрузите:

По делото не са поставени други въпроси за разглеждане, свързани с придобито през време на брака имущество, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

ІІ. Относно родителските права, личните отношения, местоживеенето и издръжката на детето Ж. С. Р.:

ІІ.1. Относно родителските права спрямо децата и местоживеенето:

Съгласно чл. 59, ал. 4 във вр. ал. 2 СК съдът решава въпроса за родителските права след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК). Законът поставя като основен и водещ принцип при преценка на посочените обстоятелства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от Закона за закрила на детето и в чл. 3, т.