Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 255 от 15.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 227/2025
Вид
Решение № 255
Подписан
15.05.2025
В сила
15.05.2025
Състав
РОСИЦА ВЕЛКОВА, Крум Динев, Миглена Кавалова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Благоевград, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА

Членове:

Миглена Кавалова

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500227 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от А. В. М., ЕГН **********, против Решение № 844/13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2826/2023 г. по описа на РС – Благоевград.

С обжалваното решение № 844/13.11.2024 г. по гр. д. № 2826/2023 г. по описа на РС – Благоевград, съдът е признал за установено на основание чл.

422 от ГПК, че А. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ул. ***, дължи на В. Б.

К., ЕГН **********, от гр. Б., ж. к. *** следната сума, която е била предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 540 от 09.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1206/2023г . на Районен съд – гр. Благоевград, а именно: сумата от 3710,00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата в срок до 01.03.2023 г., съгласно т. 4 от нотариален акт № *** г. на нотариус И.К. в нот. Камара с район на действие1 РС- Благоевград, която сума е дължима за времето от 02.03.2023 г. до 24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /08.06.2023 г./ до окончателното погасяване.

Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските. Ю В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. В.

М., ЕГН **********, чрез адв. Д. М. С., с която обжалва Решение № 844/13.11.2024 г. по гр. д. № 2826/2023 г. по описа на РС – Благоевград, като твърди, че същото е неправилно.

Сочи, че неправилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че неустойката не противоречи на добрите нрави, като в казуса, тя обезпечавала изпълнението в срок /до 01.03.2023 година/ „на задължение на ответника да извърши всички довършителни работи по строителството на процесната сграда, както и да снабди ищеца - купувач с удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на сградата. Ответникът не е сторил това“. Твърди, че съдът не е направил необходимото разграничение на двете самостоятелни задължения - за извършване на всички довършителни работи на сградата, както и самостоятелното задължение за снабдяване на същата тази сграда с удостоверение за въвеждане в експлоатация. Сочи, че добросъвестно и с грижата на добрия стопанин ответникът е изпълнил задълженията си, като „закъснялото“ въвеждане на сградата в експлоатация /въпросното удостоверение/, издадено вместо на 01.03. на 24.04. същата година, се дължи именно на поведението на ищцата. Твърди, че ищцата е осуетила навременното въвеждане в експлоатация на сградата, което било установено по делото.

Сочи, че ищцата била уведомена за издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация много преди образуване на заповедното производство и ответникът не е дал повод за образуване на делото. В жалбата въззивникът подробно описва свидетелски показания, като сочи, че ищцата не е претърпяла каквито и да било вреди от неизпълнението в срок до 01.03.2023 г. на задължението по т. 4 от Нотариалния акт, тъй като още преди сключване на окончателния договор за покупко - продажба на апартамента, оформен в нотариален акт, К. е въведена във владение. Твърди, че не е налице виновно неизпълнение на договорно поето задължение от ответника и че претендираната неустойка е прекомерно завишена.

2

Сочи, че неправилно съставът на съда е уважил предявения иск, тъй като уговорката по т. 4 от процесия договор, обективиран в нотариален акт № *** вписан в СлВп - Благоевград, с вх. peг. № ** е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. Б. К., чрез пълномощник адв. А. К., с който оспорва изцяло въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Сочи, че правилно в обжалваното решение е прието, че предявеният иск за установяване на претендираната сума по иска за неустойка, е основателен, тъй като когато страната по една договорна сделка съзнателно не съобразява поведението си с посочените законови норми и не изпълнява договорните си задължения точно, добросъвестно и с необходимата грижа, налице е виновно неизпълнение на договора, съставляващо основание за ангажиране на договорната отговорност на неизправната спрямо изправната страна.

Въззиваемият твърди, че по делото е спорно единствено дали уговорената в договора за покупко - продажба неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и дали същата не е прекомерна, както и дали забавата за неизпълнението на задължението на ответника - продавач да извърши в срок всички довършителни работи по строителството на процесната сграда и да снабди ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на сградата се дължи на поведението на ищеца - купувач. Сочи, че правилно съдът в обжалваното решение е намерил, че същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният размер от 0,1 % върху цялата продажна цена на обекта от 70 000 лв. за всеки ден забава, но не повече от 6,6 % за всяка година просрочие върху продажната цена не нарушава принципа на справедливост, цитирайки т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тьлк. д. № 1/ 2009 г. на О. на ВКС, съгласно която, неустойката не е нищожна при липса на уговорен краен предел за начисляването й. За процесния период - 02.03.2023 г до 24.04.2023 г., е за 53 дни х 70 лв. = 3 710,00 лв., която сума не надвишава предвидената в нотариалния акт максимална годишна неустойка в размер на 4620,00 лв.

3

Твърди, че в настоящия случай не е проведено доказване от страна на ответника, че е изпълнил задълженията си по договора. Сочи, че писмените доказателства не установяват задължение по договора за покупко-продажба от страна на ищеца, да съдейства при снабдяването на сградата с документи, а установяват задължение за плащане от ответника - продавач, който е поел задължение да извърши всички довършителни работи по строителството на сградата, в която се намира продавания обект, както и да снабдят купувача ищец с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в срок до 01.03.2023 год., което задължение не е изпълнено в срок.

Твърди, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че вината за закъснялото снабдяване с разрешението за ползване на сградата е единствено и само на ищцата и че ищцата и ответника са имали спорове относно това, дали са били извършени всички довършителни работи по процесната сграда.

Сочи, че в тази връзка ищцата е възразявала относно подписване на актобразец 15, тъй като не са били довършени CMP-та в сградата, касаещи парапети, капаци на шахти, включително и в гаража, капаци и решетки, които касаят английски двор, парапети, които касаят жилищните етажи, неизпълнена вертикална планировка и др. Сочи че, всички тези недовършени СМР са описани в нарочно възражение, приложено към Констативен протокол от 31.03.2023 г. на нотариус К.М., съставен при подписването от страна на К. на Акт- образец 15 за сградата, в която се намира и процесното жилище.

Твърди, че видно от приетите по делото писмени доказателства-Заповед № 22/17.02.2023 г. и Заповед № 17/03.02.2023 г. и двете на гл. Архитект на общ. Благоевград се установява, че майката на ответника по делото /св. М.а/, в качеството и на възложител, е инициирала производство по изменение на одобрените инвестиционни проекти, по реда на чл. 154 от ЗУТ, като с тези си действия възложителите, в това число и ответника, сами са се поставили в забава, поради което и опитите им, тази забава да се вмени във вина на ищцата са несъстоятелни.

Въз основа на гореизложеното се моли да атакуваното решение да бъде потвърдено, като се претендират разноски.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и 4 чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.

Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите, предмет на спора. В мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

С исковата молба щецът е изложил твърдения, че че с нотариален акт № *** г. на нотариус И.К. в нот. Камара с район на действие-РС-Благоевград, страните са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот с административен адрес: Благоевград, ***, ет. 3, ап. 6, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006 година на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Благоевград, ***, ет.

3, ап. 6, който самостоятелен обект се намира на етаж 3, в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 91.42 кв.м., с прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата, 5

СКЛАД с площ от 2.61 кв.м, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***; под обекта:

***; над обекта: ***.

Поддържа, че договорената и заплатена цена на обекта е в размер на 70 000 лв., като в точка 4 от посочения по-горе нотариален акт, страните са договорили неустоечна клауза, съгласно която продавачът-А. М., се задължил да извършил за своя сметка и съгласно одобрените проекти, всички довършителни работи по строителството на сградата, в която се намира продавания обект, както и да снабди купувача, тоест-ищеца, с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 г. При неизпълнение на тези задължения в уговореният срок, продавачът се е задължил да заплати на купувача неустойка в размер на 0,1% върху цялата продажна цена на обекта за всеки ден забава, но не повече от 6,6% за всяка година просрочие върху продажната цена. Ищецът смята, че дължимата се неустойка при просрочие е в размер на 70 лв. на ден.