Определение № 1423 от 13.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1423 гр. София, 13.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20231100902182 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.15 ГПК.

В исковата си молба ищецът „Д.К.Е.П.М.“ ЕООД, чрез адв. Х. Н., със съдебен адрес гр.София, бул.“****, твърди, е между него и ответника „М.И.Д.В.А.С.“ ООД, чрез неговия клон в България „М.И. – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, е сключен договор за изпълнение на гипсокартон работи на 12.04.2023година.

Твърди, че по силата на постигнатото съгласие, ищецът като изпълнител е поел да изпълни всички работи по гипсокартон на проект Golden Eye Entertainment Resort, в обект, който се намира в УПИ I-648, 657, 659 в кв.31, местност „Кючук Чеир“, село Капитан Андреево, община Свиленград, поземлен имот *** по кадастралната карта на селото, съгласно количествено-стойностна сметка, представляваща Приложение №2 към договора.

Страните са се съгласили, че договорът влиза в действие от подписването му и е в сила до окончателното приемане, като работата по изпълнението му е в съответствие с работен график, който е Приложение №3.

По отношение на обхвата на възложената му работа ищецът твърди, че е приел да изпълни гиспокартонените работи по Блок А и блок Б на проекта, на база фиксирана единична цена, която в общ размер е сумата от 583 776,70лв. без ДДС и чиито единични цени са посочени в КСС.

Страните са уговорили заплащането на уговореното възнаграждение на изпълнителя да се осъществи както следва: 5% от договорената цена да бъде заплатена авансово в срок от 10 дни след издаване на авансова фактура от изпълнителя; 90% от договорената цена да бъде заплатена в рамките на 10дни след приемане на работата от възложителя и издадена фактура от изпълнителя и 5% - от договорената цена, посочена в количествено стойностна сметка приложение 2 да бъде заплатена след одобрение от 1 възложителя на временния протокол за приемане.

Съгласно уговореното, разходите по настаняване на работници и служители ще бъдат поети от възложителя.

Договорът допуска при необходимост и извършването на допълнителни работи, като редът за определянето на цената на тези работи е посочен в чл.

10 от договора.

В чл. 9 от договора страните са предвидили процедурата за междинно отчитане на извършената работа. Съгласно този текст изпълнителят изготвя междинни протоколи за извършените до края на месеца работи, които показват сумите, които има право да получи и в края на всеки месец ги представя на възложителя за одобрение. Междинните плащания включват сумата и сумите на извършените работи, извършени в периода на междинното плащане и одобрени от възложителя, авансово приспадане, данъци и други удръжки, които трябва да бъдат направени и общата сума на междинното плащане, одобрена от възложителя в предишни междинни плащания. За целите на междинното приемане, съгласно чл. 12 изпълнителят подава заявление до възложителя за междинно приемане на работите по договора, които е изпълнил в съответствие с уговореното. Междинното приемане се извършва след одобрението на възложителя.

Ищецът твърди, че с постигнатото съгласие страните по договора за предвидили възможност възложителят да задържи определена сума от вземанията на изпълнителя като гаранция, че е изпълнил законовите си задължения.

Съгласно чл. 13 от договора окончателното приемане на работите на изпълнителя се извършва в края на гаранционния срок за съобщаване на дефекти, който е с продължителност 12 месеца, считано от датата на подписване на протокола за междинно приемане на всички работи в обхвата на договора.

Твърди, че в край на гаранционния срок за съобщаване на дефекти и с приключването на окончателната сметка, възложителят следва да предостави на изпълнителя протокол за окончателно приемане, ако е убеден, че изпълнителят е изпълнил задълженията си да изпълни и да завърши работите, както и да отстрани недостатъците, ако има такива, по начин, който да бъде приет от възложителя.

Твърди, че „Д.К.Е.П.М.“ ЕООД надлежно е изпълнявало задълженията си по договора, като е извършвало възложените му СМР и дейности по договора.

За изпълнените от ищеца работи е съставен протокол № 4 от 31.08.2023, съгласно който изпълнителят е изпълнил за посочения период СМР на стойност 66 252,79 лева.

Също така, през периода са извършени и допълнителни доставки на материали и плащания за наемни на обща стойност 14 920 лева. За извършената работа и допьлнителните доставки на материали и плащания за наемни през август 2023 „Д.К.Е.П.М.“ ЕООД е издало фактура № ********** 2 от 25.09.2023 на обща стойност 49 778,32 лева и включваща следните пера: 1) СМР, съгласно протокол; 2) допълнителни дейности по СМР; 3) приспадане на аванс; 4) удържана гаранция 5%.

След удържане на гаранцията, дължимата сумата за плащане по тази фактура е в размер на 45 719,68 лева.

Макар възложителят да е извършил междинно приемане на работата и да е приел издадената фактура, видно от приложената кореспонденция (имейл от 26.09.2023), към момента, след изтичането на предвидения в договора 10дневен срок, сумата по нея все още не е заплатена.

Твърди, че на 23.10.2023година ответникът е изпратил на ищеца уведомление за прекратяване на договора.

Моли съда, като съобрази изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявената сума от 45 719,68 лева. За извършени от изпълнителя в периода на месец август 2023 година работи и дейности по процесния договор, ведно със законната лихва и разноските по делото и обезпечителното производство.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „М.И.Д.В.А.С.“ ООД, със съдебен адрес гр.Бургас, прави възражение, че спорът не е в компетентността на българския съд, защото съгласно чл.22 и 23 от сключения договор компетентни да разгледат спора са съдилищата в Република Турция при прилагане на законите на Република Турция. Позовава се на нормата на чл.93 КМЧП, съгласно която договорите се уреждат от избраното от страните право, а изборът трябва да е изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение.

Ето защо прави искане делото да бъде прекратено.

В условие на евентуалност, ако съдът не уважи възражението, прави възражение по основателността на предявения иск, като оспорва и размера на същия. Излага твърдения и доводи във връзка с тезата за неоснователност на претенцията.

По възражението на ответника за липса на международна компетентност на българския съд ищецът заявява, че възражението е неоснователно защото приложение следва да намери нормата на чл.108 ГПК и чл.20 ТЗ, тъй като договорът е сключен с клон на чуждестранното юридическо лице, ищецът има седалище и адрес на управление в България, обектът, на което се осъществява изпълнението е в България.

Твърди, че уговорката за това, че спорът следва да се разгледа от турските съдилища в Инстанбул Анадолу касае единствено спорове, които са възникнали по изпълнение на договора. В настоящия случай договорът е прекратен и поради това спорът не е този, който се обхваща от нормата на т.22 от договора.

Последният аргумент е свързан с това, че според ищеца тази клауза е клауза за арбитражно споразумение, но се явява недействителна, поради това, че не е посочен ясно арбитражния орган, по начин, че да бъде 3 индивидуализиран, за да се установи кому страните са дали правораздавателна власт да реши спора им.

В допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа заявените с отговора на исковата молба възражения.

По възражението на ответника, че българският съд не е международно компетентен.

Въпросът, който ответникът повдига, съобразно трайната съдебна практика /напр. решение №63/03.04.2019г. по гр.д.№2367/2018г. на Г.К., трето г.о. на ВКС/ е въпрос, за който съдът следи служебно, независимо от това дали компетентността на съда се урежда с регламент на ЕС, двустранен договор със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция, приета от Републиката или КМЧП, намиращ приложение, ако не са налице други международни актове.

В представения по делото договор, сключен на 12.04.2023година, за който страните не спорят, че е основание на възникналата между тях облигационна връзка, е налице клауза – т.22 от договора – съобразно която страните са приели, че споровете, които са възникнали по време на изпълнението но договора, ще се разрешават чрез преговори, доколкото е възможно, а при непостигане на съгласие по тези спорове, компетентни да ги разгледат ще са единствено съдилищата в Инстанбул Анадолу и Службите за изпълнение, а с разпоредбата на чл.23.1 от договора са приели, че приложимото материално право ще е това на Република Турция.

Именно въз основа на тази уговорка ответникът прави възражение, намиращо основанието си в нормата на чл.15 ГПК.

Тъй като ответникът е чуждестранно юридическо лице, създадено и съществуващо съгласно законите на Република Турция, а ищецът – българско дружество, създадено и вписано съгласно законите на Република България, то възникналата между страните договорна връзка е с международен елемент.

Изрична регламентация при такъв спор в двустранния договор между Република Турция и Република България за правна помощ по граждански и наказателни дела няма, поради което съдът приема, че следва да съобрази нормите на КМЧП.

Разпоредбите, които уреждат международната компетентност на българския съд са нормите на чл.4 и сл. КМЧП.

Разпоредбата на чл.4 сочи какви са предпоставките за възникване на международна компетентност на българския съд, а това са следните условия:

1. ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България; 2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.

Следващите текстове на Кодекса уреждат конкретните случаи на изключителната компетентност на българския съд и това са предимно случаи, които са свързани със статута на правните субекти- личните им правата, семейни, за издръжка – т.о. по брачните искове; вещни права върху недвижи 4 имоти, наследяване и др., както и вписванията по регистрите, за които е преценено, че освен за конкретния правен субект защитата на тези права е свързана и с обществения интерес- в този случай е прогласено изключителна компетентност на българския съд, за защита на обществения интерес, с оглед последиците на тези претенции.

Съгласно чл.23 КМЧП, когато предмет на делото е имуществено право и спорът не е от изключителната компетентност на българските съдилища, то може да бъде възложено на чуждестранен съд с писмено споразумение между страните. Когато българският съд е сезиран при наличие на такова споразумение, отводът на ответника трябва да бъде заявен в срока за отговор на исковата молба и преди той да е взел становище по съществото на спора.

Изречение първо не се прилага по исковете за издръжка.

В настоящия случай спорът е за имуществено право – възнаграждение по договор за изработка, което изпълнителят по сделката претендира да е изискуемо и дължимо от възложителя.

Настоящият състав на съда не приема, че постигнатото между страните съгласие обективирано в т.22 от договора има ограничителен характер и обхваща само случаите на спор между страните преди прекратяване на договора. При тълкуване на действителната воля на страните, съдът приема, че смисълът на тази разпоредба е турски съд в Истанбул да разглежда спора между ответника, който се явява подизпълнител на трето неучастващо по делото лице, което също има качество на чуждестранно юридическо лице, а настоящият ищеца се явява под изпълнител на възложителя.Ето защо приема, че компетентността на съда в Истанбул, която са приели с подписване на това споразумение, засяга не само спорове по изпълнението на договора, но и такива, които са свързани със съществуване на облигационната връзка.

Но дори и да се приеме, че щецът правилно възразява, че е налице ограничение само до спорове по време на действие на договора, то това не променя извода на съда, че възражението на ответника за липса на компетентност на българския съд да разгледа делото е основателно, тъй като претенцията на ищеца от имуществен характер и за заплащане на дължимото възнаграждение в качеството му на изпълнител по договора и касае период, преди преустановяване на договорната връзка.