Определение № 34515 от 02.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34515 гр. София, 02.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. Л.А като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. Л.А Гражданско дело № 20211110164274 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 09.12.2021 г., подадена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу И. В. Й. и К. С. И..

По направените доказателствени искания:

С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

С отговора на исковата молба ответникът И. В. Й. е направил искане за задължаване на ищеца да представи писмени документи по делото. Искането е допустимо и следва да бъде уважено в частта, която касае документи, относими към периода, по време на който е извършено плащане на процесната сума.

Предвид изложеното и с оглед извършената размяна на книжа по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, налице са предпоставките същото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи документите по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 за 2016 г., описани в част „Доказателства и доказателствените искания” на писмения отговор на ответника И. В.

Й., с препис за насрещните страни, като УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на документите може да се преценява от съда съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника И. В. Й. ищецът да бъде задължен да представи документите по т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7, касаещи отчетен период 2017 г.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.11.2023 г. от 14:20 часа, за когато да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчат и препис от депозираните писмени отговори.

1

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 146 ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че ответникът И. В. Й., в качеството му на изпълнителен директор на управителния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в нарушение на разпоредбата на чл.

237, ал. 2 ТЗ, с виновното си и противоправно поведение е причинил на дружеството имуществени вреди в размер на 2455,50 лева. Твърди, че в периода от 12.12.2014 г. до 14.02.2018 г. И. В. Й. е бил изпълнителен член на управителния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. На 28.11.2014 г. между ищцовото дружество и ответника e сключен Договор за управление и контрол № ЧР- ДУК-УСИД-8, като на 12.12.2014 г. И. В. Й. e вписан в Tърговския регистър като изпълнителен член на управителния съвет на Дружеството. Изложени са доводи, че в нарушение на чл. 237, ал. 2 ТЗ, ответникът не е положил грижата на добрия търговец, като в противоречие с вътрешните правила на дружеството, противоправно се е разпоредил с негови средства в полза на служителя К. С. И., без правно основание. Твърди се, че ответникът К. И., в качеството си на ръководител на управление „Правно“, е представил на И. Й. недатиран писмен доклад, без регистрационен номер, в който бе посочено, че юрисконсултското възнаграждение по две съдебни дела, присъдено в полза на Дружеството и ефективно събрано, следва да му бъде изплатено, предвид факта че процесуалното представителство по делата е изцяло осъществено от него, в качеството му на юрисконсулт. Твърди се, че ответникът е одобрил изплащането на присъдени в полза на дружеството юрисконсултски възнаграждения на ръководителя на управление „Правно“ – К. И., с което към работната заплата на служителя за месец октомври 2016 г. била начислена сумата от 2455,50 лева, която му била изплатена по банков път на 10.11.2016 г. Ищецът сочи, че съгласно правилата за определяне на работната заплата в дружеството не е предвидено към работната заплата на юрисконсултите да се изплаща и юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на дружеството по съдебни дела, по които е било страна, поради което ответникът не е имал правно основание да постанови положителна резолюция по искането на служителя К. И.. Сочи, че в дружеството е одобрена и приета Система за финансово управление и контрол, като в чл. 26, ал. 1 от същата е предвидено, че при необходимост от извършване на разходи, свързани с разходването на финансов ресурс, се изготвял доклад от името на ръководителя на структурното звено, за чиято дейност се извършва разходът, и същият се съгласувал за целесъобразност и законосъобразност от длъжностните лица по компетентност. Съобразно чл. 31, ал. 1 от СФУК изготвените доклади подлежат на предварителен контрол на законосъобразност, който се осъществявал от юрисконсулт чрез процедура на съгласуване. Поддържа, че ответникът е допуснал грубо нарушение на вътрешните правила на дружеството, като не е съгласувал извършването на разходите със съответните длъжностни лица по компетентност – ръководител на управление „Главен счетоводител“ и директор на дирекция „Финанси и бюджет“. Не е извършено и предварително съгласуване с юрисконсулт относно законосъобразността на представения от К. И. доклад и предложените в него разходи. Сочи, че в хода на извършена финансова инспекция на дружеството от държавен финансов инспектор към дирекция „Инспекционна дейност“ на Агенция за държавна финансова инспекция, приключила с Доклад № ДИД1-СФ27/21.11.2019 г. е констатирано системното прилагане от страна на ответника на описаната порочна практика за неправомерно изплащане на служителите на присъдените в полза на дружеството юрисконсултски възнаграждения.

2

В обобщение се поддържа, че с неправомерното произнасяне с резолюция по искането на К. И. ответникът е причинил на дружеството имуществени вреди на стойност 2455,50 лева, с която сума без правно основание е намалено имуществото на дружеството. Навежда доводи, че сумата от 2455,50 лева е изплатена от дружеството в полза на К. И. при начална липса на основание, поради което същата подлежи на връщане. Акцентира се, че трудовото му възнаграждение на е ясно и недвусмислено уговорено в сключения между него и дружеството трудов договор, като в съдържанието му не било предвидено изплащането в негова полза на присъдените юрисконсултски възнаграждения за осъщественото процесуално представителство по дела, по които дружеството е страна.

Съобразно изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника И. В. Й. да му заплати сума в размер на 2 455,50 лева, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди – изразяващи се в платена без основание парична сума на служител, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 10.11.2021 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира осъждането на И.

В. Й. и за заплащането на мораторно обезщетение в размер на 748,31 лева, начислено върху стойността на главницата за периода 10.11.2018 г. – 10.11.2021 г.

В условията на евентуалност, в случай че искането за осъждане на ответника И.

Й. бъде отхвърлено, моли съда да осъди ответника К. С. И. да заплати в полза на дружеството сумата от 2455,50 лева, с която се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът И. В. Й. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираното вземане за лихва. Оспорва наличието на основания за ангажиране на отговорността му. Потвърждава изложените от ищеца обстоятелства относно качеството му на изпълнителен директор на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, както и нареденото от него плащане на сумата от 2544,50 лева в полза на К. И.. Твърди, че процесната сума представлявала награда за служителя, изплатена по негово нареждане съобразно правомощията му като изпълнителен член на дружеството. Посочва, че на основание т. 4.3. от договор за управление и контрол № ЧР-ДУК-УС-ИД-8/28.11.2014 г., сключен с ищцовото дружество, разполагал с правомощие да определя целеви награди за решаване на важни и срочни задачи на дружеството. Оспорва наличието на допуснати от негова страна нарушения на Системата за финансово управление и контрол в дружеството. Поддържа, че одобреното от него плащане е извършено правомерно, като отбелязва, че никой от компетентните лица, които отговарят за счетоводните политики и изплащането на средства от дружеството не са сигнализирали за евентуален проблем или липса на правно основание за изплащането на процесната сума. Оспорва да е извършил противоправно деяние, вследствие на което дружеството да е претърпяло вреди.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът К. С. И. е депозирал писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на предявения срещу него при условията на евентуалност осъдителен иск. Потвърждава получаването на процесната сума във връзка с приключили успешно за дружеството дела, по които е осъществявал процесуално представителство. Акцентира, че твърдяната от ищеца липса на правно основание за разпореждане и изплащане на целевите бонуси и награди за спечелените от дружеството дела не е констатирана в докладите на независимите одитори при извършване на ежегодните одити на дружеството – ищец. Поддържа, че добросъвестно е получил процесната сума, поради което оспорва да се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството. Моли съда да отхвърли предявените искове 3 като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Срещу ответника И. В. Й. са предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 237, ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в за забава.

При условията на евентуалност, в случай че предявенитя главен иск бъде отхвърлен, срещу ответника К. С. И. е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на сума, която се твърди да е получена от него при начална липса на основание.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството относно получаването на процесната сума на 10.11.2016 г. от ответника К. И., в качеството му на Ръководител на управление „Правно“ в дружеството, по нареждане на ответника И.

Й. – изпълнителен директор на дружеството към тази дата.

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

Указва на ищеца, че по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 2 във вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД негова е доказателствената тежест да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ответникът И. Й., в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, 2) да е извършил противоправни действия, изразяващи се в недобросъвестно управление на дружеството в нарушение на конкретна правна норма и/или установените в търговското предприятие правила, 3) вследствие на които ищцовото дружество да е претърпяло описаните в исковата молба имуществени вреди, 4) които са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника.

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен изискуем дълг на ответника И. Й. и изпадането му в забава за плащане на същата.