Решение № 91 от 12.04.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. К., 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20245510200047 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №23-0284-000890/ 29.05.2023г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък.

Жалбоподателят В. Б. Г. останал недоволен от наложените му наказания и моли съда да отмени цитираното наказателно постановление, което намира за незаконосъобразно и неправилно. В с.з. същият се представлява от адвокат М.

Д. от АК-Стара Загора и поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото, но юрисконсулт депозира писмено становище.

Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния акт, наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.

Административно-наказващият орган, позовавайки се на АУАН №GA958004/ 14.05.2023г., приел за установено, че на 14.05.2023г. в 07.50 часа в гр.К. по улица „В.“ в посока изток-запад В. Б. Г. е управлявал л.а.

1

„Фолксваген ЦЦ“ с рег.№******, като южно от бл.59 поради движение с несъобразена скорост в населено място изгубил контрол над управляваното от него МПС излязъл вляво по посоката си на движение и се блъснал в метална конструкция на заведение за хранене, собственост на „П.Б.М.“ЕООД с БУЛСТАТ 204349600, като настъпило ПТП с материални щети описани в протокол 1812642. Водачът не изпълнил задължението си като участник в ПТП и го напуснал. Бил установен в 08.10 часа на ул.„Г.“ южно от бл.57 от полицейски служител /свидетел 2/.

Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък счел, че нарушителя е водач, който не контролира ППС, което управлява и не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

АНО приел, че жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбите на чл.20,ал.2 и чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН, чл.179,ал.2,пр.1 и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му наложил административно наказание- глоба общо в размер на 300/триста/ лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство беше доказано, по безспорен и категоричен начин, че В. Б. Г. на 14.05.2023г. в 07.50 часа в гр.К. по улица „В.“ в посока изток-запад е управлявал л.а. „Фолксваген ЦЦ“ с рег.№******, като южно от бл.59, поради движение с несъобразена скорост изгубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл вляво по посоката си на движение и се блъснал в метална конструкция на заведение за хранене, собственост на „П.Б.М.“ЕООД с БУЛСТАТ 204349600, като настъпило ПТП с материални щети описани в протокол 1812642 и Г. напуснал мястото на ПТП. Бил установен в 08.10 часа на ул.„Г.“ южно от бл.57 от полицейски служител /свидетел 2/.

Установи се също, че актосъставителя Костадинов е описал фактическа обстановка, която не е възприел лично.

Пристигналите на местопроизшествието свидетели- полицейски служители не са били очевидци на ПТП и липсва надлежна мотивировка относно констатациите, досежно механизма на настъпване на ПТП. Поради факта, че не са установени правно-релевантните факти, свързани с това каква 2 е била конкретната скорост на движение на жалбоподателя, имало ли е въведени ограничения на скоростта, респ. условия, които е следвало да бъдат съобразени при нейния избор от водача, следва да се приеме за недоказано вмененото нарушение- движение с несъобразена скорост, както и причинната връзка с настъпилия резултат. Разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътно-транспортни произшествия. Настъпването на такива не води автоматично до извода, че щом е налично ПТП, то същото се дължи на несъблюдаване на изискването на закона. Разрешената скорост е тази, която закона допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на пътнотранспортно произшествие при предвидими препятствия.

Наказателното постановление следва да съдържа всички задължителни реквизити по чл.57,ал.1 от ЗАНН, наличието на които са гаранция за правилно и законосъобразно ангажиране на административно- наказателната отговорност на нарушителя. Действително трябва да се намери баланс при конфликта между интересите на административно-наказаното лице да разбере, в какво нарушение е уличено и обществения интерес да се накаже нарушителя и по този начин да се въздейства превантивно и превъзпитателно върху нарушителя и останалите членове на обществото. Ето защо нормата на чл.53,ал.2 от ЗАНН дава възможност да се издаде НП дори при допуснати нередовности при съставянето на АУАН. Такава норма обаче не съществува по отношение на издаването на наказателното постановление. Същото като израз на санкционните правомощия на АНО не може да съдържа непълноти и неточности. Както законовата разпоредба, която е нарушена, така и самото деяние, с което се твърди, че е това е било сторено, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Така констатираните процесуални нарушения, допуснати от страна на наказващия орган, са от категорията на съществените- те опорочават наказателното 3 постановление изцяло и водят до неговата отмяна. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кое е деянието и коя е законовата разпоредба, която е обвинено да е виновно нарушило.

Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни, като само това само е достатъчно, за да се отмени наказателното постановление.

За да предизвика целените с издаването му правни последици НП, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа изначално определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има обема на наказателното постановление, са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, съдържащи се в чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно- описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите- фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. В настоящия случай административно-наказателната отговорност е реализирана по законов текст, чието текстово формулиране не отговаря на юридическото формулиране на административно-наказателното обвинение. С други думи, контролният орган, констатирайки админ. нарушение е задължен да го опише фактически, като това описание следва да съответства в пълен обем на законовата разпоредба, която е нарушена и по която се налага санкция. При текстовото описание на нарушението се сочи, че ПТП е причинено поради загуба на контрол над автомобила, без да е налично правно-релевантното в случая уточнение с какво обстоятелство не е съобразена скоростта /измежду тези, изброени в чл.20,ал.2 на ЗДвП/.

Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които закона е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациитестрани в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на 4 адресата съображенията, по които административно-наказващия орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на последното.

Разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП, гласи: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението…“. В АУАН и НП липсва посочване с кои атмосферни условия, релеф на местността, характер и интензивност на движението и конкретни условия на видимост е бил длъжен, но не се е съобразил водача. В АУАН и НП липсва точно посочване на изпълнително деяние и фактите и обстоятелствата, с които конкретно е следвало да се съобрази, но не го е сторил жалбоподателя. Не става ясно и каква е била опасността за движението, която евентуално да е задължавала нарушителя да намали скоростта на движение или да спре.

Със съставения акт на въззивника е вменено нарушение и по чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП, а именно, че жалбоподателя е нарушил задълженията си като участник в ПТП /пътно транспортно произшествие/, като това цифрово отразяване е било използвано и при издаване на обжалваното наказателно постановление. Нито актосъставителят, нито наказващият орган обаче е посочил коя от алтернативите в нормата на т.3 е нарушена от санкционираното лице, а именно- б.„а“, б.„б“ или б.„в“. Следователно и в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно и съдът следва да го отмени, тъй като без да има уточняване кое от изброените предложения 5 има предвид АНО санкционираното лице не би могло да разбере точно какво деяние му се вменява да е извършил и коя конкретна законова разпоредба е нарушило и грубо са нарушени правото му на защита и чл.57,ал.1,т.6 от ЗДвП.

Коментираните нарушения са особено съществени. Същите са неотстраними в съдебната фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Поради изложените съображения съдът счита наказателно постановление №23-0284-000890/ 29.05.2023г. на началник сектор в ОДМВРСтара Загора, РУ-Казанлък, за незаконосъобразно и издадено при допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения, поради което намира, че същото следва да бъде отменено на посочените основания.

С оглед на горното и на основание чл.63,ал.3, т.1 и т.2, във връзка с чл.63,ал.2,т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №23-0284-000890/ 29.05.2023г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък, с което на В. Б. Г. от гр.К., ул.„П. Д. П.в“№71, ет.3, ап.5, ЕГН **********, са наложени административно наказание- глоба общо в размер на 300/триста/ лева и лишаване от право същия да управлява МПС за срок от три месеца.