Решение № 48 от 13.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Светла М. Цолова при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600052 по описа за 2026 година С присъда рег. №9 от 16.02.2026 г. по НОХД №1567/2025 г. Бургаският окръжен съд признал подс. А. М. Я. за виновен в това, че на 26.07.2024 г. на общински път №5391, км 4+400, община Карнобат, обл. Бургас, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №* **** **, в посока от с. Трояново, обл. Бургас към с. Аспарухово, обл.

Бургас, нарушил правилото за движение по чл.21, ал.1 от ЗДП, като се движел със скорост около 112 км/ч, вследствие на което навлязъл с предната лява част на управлявания от него автомобил в насрещната пътна лента, по която се движел товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. №* **** **, и по непредпазливост причинил смъртта на водача му – пострадалия Д. Р. П., поР. което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ чл.342, ал.1 от НК и чл.21, ал.1 от ЗДП го осъдил на наказание три години и четири месеца лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението да е извършил нарушения по чл.15, ал.1 и чл.44, ал.1 от ЗДП.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

1

На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наложил на подс. А. М. Я. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил след влизане на присъдата в сила, да се върне на подс. А. М. Я. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №* **** **, а на наследниците на пострадалия Д. Р. П.: Д. В. П., лично и като законен представител на малолетния И. Д. П., и Я. Д. П. да се върне товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. №* **** **.

Осъдил подс. А. М. Я. да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата 1288,05 евро, равностойни на 2518,83 лева, представляващи направени разноски по делото на досъдебното производство.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители Д. В. П., лично и като законен представител на малолетния И. Д.

П., Я. Д. П., Р. Д. П. и Я. А. П. с оплаквания за незаконосъобразност на присъда в частта й досежно оправдаването на подсъдимия за допуснато нарушение на правилото за движение по пътищата по чл.15, ал.1 от ЗДП, както и в частта й относно прилагането на чл.66, ал.1 от НК, съгласно който наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на три години е отложено за изпитателен срок от пет години. С въззивната жалба се претендира въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като подс. А. М. Я. бъде признат за виновен в това, че е нарушил и правилото за движение по пътищата по чл.15, ал.1 от ЗДП, да се отмени постановеното на основание чл.66 от НК освобождаване на подсъдимия от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода и да се постанови ефективно изтърпяване на това наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – гр. Бургас изрази становище, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на страните, които не могат да се отстранят от въззивната инстанция. Заяви, че с присъдата е индивидуализиран видът и размерът на наложеното наказание - лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, който е в противоречие с този, посочен в по-късно изготвените мотиви към присъдата – лишаване от свобода 2 за срок от три години. Приема, че с присъдата незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца за изпитателен срок от пет години. Като намира допуснатото противоречие между присъдата и мотивите към нея досежно размера на наложеното наказание лишаване от свобода за съществено и неотстранимо от въззивната инстанция, предлага въззивният съд да отмени на основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция. Счита, че допуснатото в присъдата нарушение не може да бъде отстранено по реда на чл.33а от НПК, както е сторил първоинстанционният съд, тъй като в случая не е налице явна фактическа грешка.

Повереникът на частните обвинители Д. В. П., лично и като законен представител на малолетния И. Д. П., Я. Д. П., Р. Д. П. и Я. А. П., адв. Я. К. заяви, че поддържа подадената от него въззивна жалба и моли за нейното уважаване. Изложи съображения за незаконосъобразност на приложението на чл.66 от НК и настоява въззивният съд да измени обжалваната присъда, като постанови наказанието лишаване от свобода за срок от три години да се изтърпи ефективно. В тази насока се позова на допуснатите от подс. Я. груби нарушения на правилата за движение по пътищата, сред които посочи както чл.21 от ЗДП, така и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП. Обърна внимание, че пътнотранспортното произшествие е възникнало по вина на подс. Я., който е млад водач, придобил правоспособност от около осем – девет месеца преди инцидента и това обстоятелство го задължава да бъде по- внимателен при избирането на скоростта и при съобразяването с релефа на пътя и пътната обстановка. Изрази позиция, че подсъдимият е извършил деянието при потежката форма на непредпазливост – самонадеяност, макар и да не изложи конкретни съображения в нейна подкрепа. Като твърди, че настъпилият от ПТП резултат – смъртта на пострадалия Д. П., който е съпруг, баща на две дечица и син на своите родители, се явява особено тежка загуба за частните обвинители, моли въззивният съд да постанови ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, отчитайки и законодателната воля за засилване на наказателната репресия спрямо лицата, допуснали ПТП с причинена смърт на пътя.

Повереникът на частните обвинители Д. В. П. и малолетния И. Д. П., адв.

3

К. К., се присъедини към пледоарията на прокурора и на другия повереник на частните обвинители – адв. К.. Смята, че в съдебните мотиви е допуснато противоречие при оценката на обстоятелствата, касаещи индивидуализацията на наложените наказания и това противоречие поставя под съмнение вътрешното убеждение на съда. Представя свой анализ и оценка на значимите за наказанието факти и обстоятелства. Изразява несъгласие с необоснованата констатация на съда, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан и с това е допринесъл за съставомерния резултат, като това обстоятелство е преценено като смекчаващо вината на подсъдимия при определяне на наказанието му. Възразява срещу приетото от съда оказване на помощ за спасяването на живота на пострадалия от страна на подсъдимия и преценката на това обстоятелство като смекчаващо. Открива липса на мотиви в подкрепа на извода за превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства.

Като заключава, че е налице съществено процесуално нарушение, изразило се в непълни, противоречиви и неясни мотиви в частта им, касаеща индивидуализацията на наказанията, моли въззивният съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Алтернативно, претендира да се измени присъдата, като се увеличи наложеното наказание лишаване от свобода на не по-малко от пет години и шест месеца, който съответства на предвидения в закона среден размер на санкцията. Претендира да се присъдят направените по делото разноски от частния обвинител Д. В. П..

Частните обвинители Д. В. П., Я. Д. П. и Я. А. П. се солидаризираха със становището и претенциите на своите повереници.

Защитникът на подс. А. М. Я. оспори основателността на въззивната жалба на повереника на частните обвинители. Смята, че съдът правилно е установил смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, каквито са младата му възраст, трудовата му ангажираност, чистото му съдебно минало, липсата на противообществени прояви, незначителното превишаване на максималната скорост извън населено място – само с 22 км/ч, обаждането на ЕЕН 112, безупречното му процесуално поведение, съдействието му за разкрИ.е на обективната истина, изразеното съжаление за стореното, приноса на пострадалия за настъпване на съставомерния резултат – липса на поставен предпазен колан, предвид настъпилата смърт на пострадалия водач вследствие на тежка гръдна травма. Намира за правилно приложен института на 4 условното осъждане по чл.66 от НК, тъй като отсъствието на предходни осъждания и противообществени прояви и постоянната трудова заетост на подсъдимия гарантират неговото поправяне и превъзпитание и без да бъде изолиран от обществото. Заяви, че предоставя на преценката на съда възраженията на представителите на държавното и частното обвинение за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция. Моли въззивния съд, в случай, че не върне делото за ново разглеждане на първата инстанция, да потвърди изцяло обжалваната присъда.

Подс. А. М. Я. изрази съжаление за случилото се и изказа извинения към близките на пострадалия. Заяви, че след пътния инцидент не шофира, въпреки че не му е отнето свидетелството за управление на МПС, тъй като много се притеснява. Помоли въззивният съд да потвърди условното осъждане.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от повереник на частните обвинители, който съгласно чл.318, ал.6 от НПК има право да оспорва постановената присъда.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че жалбата е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от 5

НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по обосноваността и законосъобразността на присъдата, нито проверка за справедливост на наложеното наказание или наказания. Посоченото правомощие за проверка досежно спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които са посочили страните, инициирали въззивния контрол и независимо от техните устно изразени претенции пред въззивния съд.

Обжалваната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Внимателният преглед на извършената от първоинстанционния съд процесуална дейност и изложените от него мотиви към присъдата разкриват неточно изпълнение на задълженията му като основна съдебна инстанция при решаване на настоящия спор.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза се изразяват в явни противоречия между диспозитивната и съобразителната част на съдебния акт, в липсата на надлежни, ясни и пълни мотиви към присъдата, които да съдържат съображенията на съда относно направения от него анализ на събраните на досъдебното производство доказателствени източници, дадената от него оценка за годност и достоверност на конкретните доказателствени материали, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, аргументите за индивидуализацията на наложените наказания и приложения институт на условно осъждане по чл.66, ал.1 от НК.