Определение № 905 от 29.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 905 гр. София, 29.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско Д. № 20238002101948 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. С. и М. Н. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 20 от 06.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 337/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260136 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 1605/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. С. С. и М. Н. С. против М. С. П. и Б. П. П. искове с правна квалификация чл. 61 ЗС за прекратяване на правото на ползване върху апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР, с площ от 70.66 кв. м, ведно с изба № 18 и 5.24 % ид. части от общите части на сградата, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху имота на основание чл. 108 ЗС.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците в първоинстанционното производство са собственици на процесния апартамент, а ответниците притежават ограниченото вещно право на ползване върху него съгласно влязло в сила решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 1451/2017 г. на ВКС, I г. о. Последните ползват жилището от неговото построяване, като са извършили необходимите довършителни работи, тъй като то не е било годно за живеене. Ищците са изпратили две нотариални покани /предупреждения/ по смисъла на чл. 61 ЗС до ответниците, като първата от тях е връчена на 03.04.2019 г. на адвокат, в качеството му на техен пълномощник,без 1 наличие на данни същият да е бил такъв, а втората покана е получена от ответниците на 19.12.2019 г. Предупреждението е свързано с неплащане на местни данъци и такси и за незастраховане на имота, както и с искане за премахване на всички преустройства и добавки в него. При ползването на жилището ответниците са го обзавели с необходимото за едно домакинство оборудване - кухненско обзавеждане и ел. уреди, вкл. климатици и бойлер, поставили са външни ролетни щори и комарници на прозорците. Извършените дейности правят имота годен за ползване по предназначение, а не го увреждат и не нарушават конструкцията на сградата. Същият се ползва за живеене и е поддържан в добро състояние.

Към 12.08.2020 г. по партидата на този имот е имало непогасени задължения за местни данъци и такси, които след отправеното предупреждение са били погасени на същата дата, като други такива задължения за жилището не са налице. Съгласно застрахователни полици от 09.09.2020 г., от 31.08.2021 г. и от 22.02.2022 г. ответниците са застраховали имота, като с последната полица същият е застрахован по пазарната му стойност в размер на 104 600 лв. по всички покривани от застрахователя застрахователни рискове. Налице е възникнал спор между страните по повод сключения между ответника и ЗАД „Армеец“ на 22.02.2022 г. застрахователен договор, полица № 0813X0095864, относно приложението на чл. 402, ал. 2 КЗ. Спорът е за действителността на договора, сключен от ползвателите, без съгласие на собствениците, като последните са подали в Районен съд – Пловдив искова молба с вх.№ 81209/13.10.2022 г., съдържаща искане застрахователната полица да бъде обявена за недействителна съгласно чл. 402, ал. 2 КЗ.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че по делото не е установено наличие на противоправно поведение на ответниците при ползването на процесния имот и че предпоставките на чл. 61 ЗС за прекратяване на учреденото в тяхна полза право на ползване не са налице. Посочено е, че тази разпоредба урежда санкционна последица за неизпълнението на задължения на ползвателя, които произтичат от закона (чл. 57 и чл. 58 ЗС), имат облигационен характер, и определят спецификата на съдържанието на вещното право на ползване. Ползвателят е длъжен да съхранява вещта, да я използва и стопанисва с грижата на добър стопанин, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите на застраховката, освен ако не е постановено или уговорено друго, както и да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността, за да предотврати възможността тя да бъде придобита по давност. Производно на принципа за забрана на неоснователното обогатяване на ползвателя, е задължението му да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси. Тъй като съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе пред вид изпълнението на съществените задължения на ползвателя към собственика на вещта и когато изпълнението е извършено след предявяването на иска по чл.

61 ЗС, въззивният съд е приел, че в случая липсва неизпълнение на задължението на ответниците за плащане на данъци и такси за имота, тъй като след редовното връчване на поканата-предупреждение ответникът е изпълнил това си задължение на 10.02.2020 г. за периода 2014 г.-2020 г., а поради изпълнение на задължението на ответницата от страна на ищеца, тя е възстановила дължимата сума за данъци и такси в хода на гр. д. № 20215330120030/2021г. по описа на РС – Пловдив, като след 2020 г. е налице редовно 2 плащане от ползвателите на дължимите данъци и такси за имота.

За неоснователни са приети и доводите относно застраховането на имота, като е посочено, че ответниците добросъвестно са започнали да изпълняват това си задължение, като след уточняване претенциите на ищците относно застрахователните рискове, те са ги удовлетворили /съгласно актуалната застраховка на имота пред ЗАД „Армеец“ покрити са всички възможни рискове А, Б, Д, В и З в полицата „Защитен дом“/. Застраховани са собствениците, а застраховащи са ползвателите, като определената в полицата цена на застрахования имот е съобразена с приетата по делото експертна оценка.

Спорът между страните относно действителността на застрахователния договор от 2022 г., с оглед чл. 402, ал. 2 КЗ, е приет за ирелевантен, като са изложени съображения, че уредената в общия нормативен акт /КЗ/ недействителност е под условие, а на по-силно основание, съгласно специалната норма на чл. 57, ал. 4 ЗС, ползвателят има застрахователен интерес да сключи съответния застрахователен договор, с което той изпълва своята част от правоотношението си със собственика. В конкретния случай ползвателите са удовлетворили напълно изискванията на собствениците относно застрахователните рискове и проблем на собствениците е доколко и как да се възползват от застраховката при настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 95 ЗЗД именно кредиторът (в случая собствениците) изпада в забава и става неизправна страна, когато неоправдано не приеме или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът (ползвателите) не биха могли да изпълнят задължението си по чл. 57, ал. 4 ЗС.

За неоснователни са приети и доводите за неподдържане на имота в състоянието, в което е приет, и съществено изменение на вещта чрез извършване на подобрения, като е посочено, че право на ползвателите е да използват вещта съгласно нейното предназначение съгласно чл. 56, ал. 1, предл. 1 ЗС, а предназначението на процесния апартамент е жилище. Без да го застрашават с разрушаване или значително повреждане, ползвателите са привели жилището в годен за употреба по предназначението му вид. Довършителните дейности след грубия строеж не са разрушаващи, а напротив - насочени са към поддържане на вещта. Нито довършителните работи, нито нормалното битово обзавеждане с покъщнина на жилището са довели до конструктивни изменения на имота, а са допринесли за неговото нормално използване по предназначение.

С оглед неоснователността на иска по чл. 61 ЗС за прекратяване правото на ползване върху процесния имот, за неоснователен е приет и този по чл.108 ЗС за предаване владението върху него.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да прекрати правото на ползване, придобито по давност, когато се установи, че ползвателят не е изпълнил своите съществени задължения по чл. 57, ал. 1 и ал. 4 ЗС до изтичане на подходящия срок, даден в отправеното му валидно предупреждение, че правото по чл. 61 ЗС ще бъде упражнено, ако в седемдневен срок от получаване на поканата ползвателят не изпълни своите задължения и при условие, че са уточнени видът и размерът на задълженията, както и параметрите на застраховката;

3

Настъпва ли в този случай ефектът на прекратяването на правото на ползване като материалноправна последица след това едностранно волеизявление на собственика или съдът може да предостави допълнителни, неоправдано дълги срокове за изпълнение; Явява ли се такъв допълнителен срок срокът за отговор на исковата молба, от който ползвателите не са се възползвали“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза, когато във въззивната жалба са наведени оплаквания за процесуално нарушение, довело до неизясняване на спора от фактическа страна или до необоснованост на фактическите изводи, а именно, че към момента на сключването на застраховката през 2022 г. пазарната цена на имота се е повишила значително и това е ноторно известно, или може и да използва експертиза, която е изготвена за пазарната цена на същия имот, но към друга точно определена дата от преди две години – 09.09.2020 г.; В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл.

12, чл. 236, ал. 2 и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди и всички искания и възражения на страните, заедно с всички доказателства, които се основават на установени факти, както и доводите, които имат значение за решението по делото; При положение, че делото е въззивно, важи ли ограничението на чл. 269, изр. последно ГПК, според което съдът е длъжен да изложи съображения по всички оплаквания във въззивната жалба, свързани с предмета на спора;

Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва ли да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото“; 4. „При изпълнение на задължението си по чл. 57, ал. 4 ЗС, ползвателят като „застраховащ” чуждо имущество на собственика, посочен в застрахователния договор като „застрахован”, кой от двата правни субекта е носителят на застрахователния интерес и трансформира ли се състоянието на застрахователния договор от висяща недействителност в окончателно недействителен при направен изричен и мотивиран с доказателства отказ от страна на собственика; Може ли с недействителни застрахователни договори, сключени след исковата молба, да се приеме, че имаме реално и точно изпълнение на задълженията на ползвателите по чл. 57, ал. 4 ЗС, като се приеме, че са изпълнявали добросъвестно тези свои задължения и в периода преди исковата молба; Приложим ли е в този случай чл. 95 ЗЗД при положение, че страна по застрахователния договор като застраховащ е ползвателят, а другата страна по договора е застрахователят“; 5. „Налице ли е частично и неточно неизпълнение на задължението по чл.

57, ал. 4 ЗС на ползвателя, когато не е изпълнил изискванията на собственика, за които е бил предупреден, застраховката да бъде сключена на действителната пазарна цена на имота, и има ли право собственикът да иска реално изпълнение чрез съда, както и да не одобри така сключения застрахователен договор; Възможно ли е собственикът да се възползва в бъдеще от подобна застраховка, която писмено не е одобрил, и възможно ли е да я одобри впоследствие, ако тя вече се е трансформирала от висящо недействителна в окончателно недействителна полица“; 6. „Когато собственикът на имота е отправил валидно предупреждение с посочен седемдневен срок към ползвателите да изпълнят съществените си задължения по чл. 57, ал. 1 ЗС и се докаже, че има заплатени само от единия ползвател суми, доста след изтичането на този срок, редуцирани с изтекъл давностен срок, а на другия 4 ползвател всички дължими суми са заплатени от собственика на имота, може ли да се направи категоричен извод, че имаме реално и точно изпълнение на задълженията на ползвателите и към кой момент; Има ли значение в случая, че пълният размер на дължимите данъци и такси за имота от единия ползвател са възстановени в пълен размер /без тези, погасени по давност/, заедно с лихвите и другите разноски, с влязло в сила решение след последното заседание пред окръжен съд“; 7. „При вещно право на ползване, придобито по давност, длъжни ли са ползвателите да плащат данъци и такси за имота, който са ползвали и в периода на завладяване, както и да го застраховат, и това основание ли е да бъде прекратено правото им на ползване съгласно чл. 61 ЗС при доказано неизпълнение на тези съществени задължения и след отправяне на покана от собственика на имота“; и 8. „Длъжен ли е въззивният съд при прилагане на чл. 235, ал. 3 ГПК самостоятелно да прецени, анализира и обсъди всички правно релевантни твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора, както и да посочи в мотивите си дали ползвателят - длъжник е изпълнил до изтичането на обективно подходящия с оглед обстоятелствата срок съществените си задължения по чл. 57, ал. 1 и ал. 4 ЗС, както и дали това наистина удовлетворява интереса на собственика при положение, че данъците и таксите е следвало да се заплатят до точно определена дата, а застраховката да се сключи на действителната пазарна цена на имота“. Поддържа се, че първите пет въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Разпечатката съдържа 25 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7b01ae3-58e3-4d48-911d-d905f58d39a1