Решение № 146 от 05.01.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500481 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на СВ. СТ. АТ., чрез назначения му особен представител адв. Ч. от АК - София против решение № 1302/20.07.2021г., постановено по гр.д. № 1221/2021г. в частта, в която на основание чл.45 ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на ищеца Й. Д. АТ. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие нанесени му телесни увреждания на 10.01.2015г., за което С.А. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 4287/2017г. на РС - Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2016г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че исковата претенция е недопустима предвид на това, че за същото деяние и същите неимуществени вреди има произнасяне по предявен в наказателното производство по НОХД № 4287/2017г. граждански иск. Сочи се също така, че присъденият размер на обезщетението е прекомерно завишен с оглед трайната 1 съдебна практика. Отправеното до съда искане е за отмяна на така оспорвания съдебен акт и отхвърляне на иска изцяло, евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Й.А., чрез адв.Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че предявеният в наказателния процес граждански иск е бил оттеглен, поради което и правото му да търси обезщетение не е преклудирано.

В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдените 20 000 лева до предявения размер от 50 000 лева е отхвърлена, първоинстанционното решение не е обжалвано.

При извършената от съда проверка по валидността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, вкл. и с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, не се откриват пороци, водещи до нищожност или недопустимост на съдебния акт.

ОС – Варна се е произнесъл по предявен от Й. Д. АТ. против въззивника СВ. СТ. АТ. частичен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 50 000 лева, при размер на цялата претенция от 100 000 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на телесни увреди, виновно причинени му от ответника.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че на 10.01.2015г., в гр.Варна, на излизане от бар „Чиърс“, където празнували рожден ден на свой приятел ищецът /въззиваем в настоящото производство/ бил пресрещнат от лицата В.В. и С.А., при което последният му нанесъл удар с юмрук в лицето. В резултат на това получил счупване на носните кости, паднал на земята в безсъзнателно състояние, след което му били нанесени още удари по тялото. По повод на този инцидент, с влязла в сила присъда по НОХД № 4287/2017г. на РС – Варна въззивникът С.А. бил признат за виновен в това, на посочената дата, по хулигански подбуди му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, което в своя оздравителен процес се усложнило с изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход, както и изпадане в безсъзнателно състояние – мозъчна кома, представляващо състояние 2 временно опасно за живота. Твърди се, също така, че в резултат на получените две средни телесни повреди, както и получените при побоя кръвонасядания по лицето и дясна предмишница, контузия на гръден кош и левостранен субконюктивален кръвоизлив е претърпял болки и страдания възстановителният период е протекъл тежко, с постоянно главоболие, невъзможност да се самообслужва, гадене, повръщане, дезориентация; преживяното се отразило на самочувствието му, станал по-затворен, не излизал с приятелите си, и до днес тежко преживява случилото му се. С оглед на това и предвид установената вина на ответника е предявил и иска си за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 50 000 лева, част от общо претендираният размер от 100 000 лева.

В срока по чл.131 ГПК, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител исковата претенция е оспорена с възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и несъответстващо на константната съдебна практика в подобни казуси.

Направеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на иска поради присъждане на обезщетение за същите вреди в наказателното производство по предявен от въззиваемия граждански иск е неоснователно.

От материалите по приобщеното НОХД № 4287/2017г. на РС – Варна е видно, че действително въззиваемият Й.А. в качеството му на пострадал е предявил граждански иск срещу двамата подсъдими – въззивника и В.В. за солидарното им осъждане за сумата от 15 000 лева, претендирано обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Исковата претенция е приета за разглеждане в с.з. от 19.12.2017г. С постановената по това дело присъда наказателният съд се е произнесъл като е отхвърлил изцяло иска срещу В.В., оправдан по повдигнатото му обвинение за нанесени телесни увреди на въззиваемия, признал е въззивника за виновен в това, на 10.01.2015г., по хулигански подбуди му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, което в своя оздравителен процес се усложнило с изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход, както и изпадане в безсъзнателно състояние – мозъчна кома, представляващо състояние временно опасно за живота и го е осъдил да му заплати обезщетение в размер на 1 500 лева, а искът за горницата над тази сума до предявения размер е отхвърлен. Присъдата е била 3 обжалвана от въззиваемия и друг пострадал както в наказателната й част досежно оправдаването на Василев и наложеното наказание на въззивника, така и в частта по предявените граждански искове. В хода на образуваното ВНОХД № 1368/2018г. по описа на ОС – Варна Й.А. е заявил оттегляне на предявения от него граждански иск срещу двамата подсъдими, с оглед на което въззивният съд е обезсилил присъдата в тази й част и е прекратил производството по този иск /с.з. от 31.01.2019г./.

Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 НПК разглеждането на гражданския иск в наказателното производство е по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила се прилага ГПК. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.314 НПК, както и дадените задължителни разяснения в ТР № 5/2017г. на ОСНК на ВКС по въпросите за предмета на проверката и правомощията на въззивния наказателен съд, в т.ч. и за момента на влизане на присъдата в сила, настоящият състав приема, че независимо от липсата на подадена въззивна жалба от осъдения С.А. срещу уважения спрямо него граждански иск, към момента на десезирането на съда с изявлението за оттегляне е била налице висящност досежно пълния предявен размер на предявения от Й.А. против двамата подсъдими граждански иск, поради което и оттеглянето е породило правните си последици и в необжалваната му част.

Следователно няма разрешен спор със СПН относно предявената в настоящия процес искова претенция, поради което и не е налице сочената от въззивника процесуална пречка. А на основание чл.232 ГПК оттеглянето на иска не лишава въззиваемия от правото да го предяви наново.

По съществото на спора, съобразно предмета на обжалване и наведените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, доказателствата по делото и приложимия закон, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е налице спор относно елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.45 ЗЗД - виновно поведение на въззивника, установено с влязла в сила присъда, в резултат на което същият е причинил на въззиваемия телесни увреди, обусловили претърпени болки и страдания.

Предвид оплакванията, направени във въззивната жалба спорен пред 4 настоящата инстанция се явява въпросът относно справедливия размер на следващото се обезщетение.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът и тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително влошаване състоянието на здравето и др. Следва да бъде изходено и от общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата, както и общественоикономическата конюктура към момента на увреждането /относими към последното съгласно съдебната практика е размерът на минималната работна заплата към датата на увреждането/.

Съгласно коментираната по-горе присъда по НОХД № 4287/2017г., имаща на основание чл.300 ГПК задължителна сила за гражданския съд и по въпроса за вредоносния резултат като част от фактическия състав на престъплението, както и от неоспореното заключение на СМЕ, прието в първоинстанционното производство, при нанесения му побой въззиваемият Й.А. е получил следните травматични увреждания: травми на лицето – хематом на клепачите на двете очи, кръвоизлив по лигавицата на ляво око, оток и кръвонасядане по кожата, фрактура на костите на носа, фрактури на режещия ръб на централните резци; сътресение на мозъка; контузия на гръден кош, изразяваща се в палпаторна болезненост и при дишане на ограничен участък от лявата гръдна половина; травма на дясна мишница, изразяваща се в две отделни кръвонасядания по страничната повърхност на дясната мишница. Описаните от вещото лице увреди, наред с посочените две средни телесни повреди в присъдата /счупването на носа и сътресението на мозъка/ кореспондират на приетата по делото медицинска документация – амбулаторни листи за извършени прегледи непосредствено след инцидента и епикриза от проведено болнично лечение и съгласно заключението същите са в причинна връзка с процесния инцидент. Ето защо и предвид наведените в исковата молба твърдения досежно деянието, от което се твърди, че са 5 получени претендираните в настоящото производство вреди, съдът приема, че всички описани в заключението травми на лицето и изпадането в безсъзнание са настъпили именно в резултат на противоправното поведение на въззивника.

Съгласно заключението всяко едно от получените увреждания е съпроводено с чувство на болка, най-продължителна от които е за травмата в носа. Последната е обусловила и затруднения в дишането, отделянето на секрет и евентуално временна загуба на обоняние. В хода на оздравителния процес на фрактурата на носа, който обичайно е около 3-4 седмици е настъпило усложнение, довело до постоянно нарушение във функцията на носното дишане, налично и към настоящия момент – деформирано зарастване на носните кости с изкривяване на носната преграда и слабо изразена асиметрия в областта на ноздрите, обуславящи невъзможност за дишане през дясната ноздра, усещане за недостиг на въздух при физическо натоварване, по-често поемане на въздух през устата, хъркане по време на сън и др. неудобства, които биха могли да се коригират единствено чрез оперативна интервенция.

Разстройството на съзнанието, приравнено на мозъчна кома с непродължителен период, съгласно заключението се е изразило в липсата на реакции от страна на пострадалия, дезориентираност и липса на спомен, гадене и повръщане, които са отшумели в рамките на тридневната хоспитализация.