Решение № 7744 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7744 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20231100512751 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 12152/10.07.2023 г., постановено по гр.д. № 16422/2023 г. по описа на СРС, 177 състав, са уважени частично обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците Б. Б. К., ЕГН **********, и М. Б. П., ЕГН **********, дължат на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 232564, суми, както следва: по 976,88 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; по 21,23 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

1

С решението са отхвърлени: исковете за главница за топлинна енергия за сумата от по 323,93 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г.; исковете за главница за дялово разпределение за сумата от по 0,75 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г.; изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на по 134,90 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на по 3,76 лв. за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г.

За горните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.01.2023 г. по ч.гр.д. № 3711/2022 г. по описа на СРС, 177 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца по 97,47 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците по 97,47 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите за мораторна лихва, е депозирана въззивна жалба о т ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД.

Въззивникът поддържа, че е доказано изпадането в забава на ответниците, а същите не са релевирали възражения срещу този факт. С тези аргументи се търси отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете за мораторна лихва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

По делото е постановено и Определение № 30530/31.08.2023 г., постановено по гр.д. № 16422/2023 г. по описа на СРС, 177 състав, с което 2 са оставени без уважение молби и на двете страни по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу определението е постъпила частна жалба от ответниците по делото, с която се търси частична отмяна на същото и намаляване на разноските в полза на ищеца в частта, с която са признали исковете, респ. присъждане на разноски за ответниците в пълен размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по частната жалба на ответника.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в отхвърлителната част, с която са отхвърлени претенциите за мораторна лихва.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 30.03.2023 г., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 3

ЗЗД за признаване за установено, че ответниците Б. Б. К., ЕГН **********, и М. Б. П., ЕГН **********, дължат на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 232564, суми, както следва: по 1140,18 лв., представляващи главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; по 134,90 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г. върху главницата за топлинна енергия; по 21,98 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; по 3,76 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г. върху главницата за дялово разпределение.

За горните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.01.2023 г. по ч.гр.д. № 3711/2022 г. по описа на СРС, 177 състав.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер на дължимата лихва.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на 4 ищеца е да установи обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.

Пред въззивната станция е пренесен спорът за дължимост, съответно размер, на мораторните лихви върху сумите за главници за топлинна енергия и дялово разпределение.

Доколкото решението в частта, с която се установява частична дължимост на претендираните суми за главници за топлинна енергия и дялово разпределение, то първата предпоставка за уважаване на претенциите – наличие на главно вземане, е доказана.

За процесния период действат Общите условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ EАД на клиенти в град София, публикувани на 11.07.2016 г. и съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ – в сила от 11.08.2016 г.

Предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. Влизането в сила на Общите условия не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса енергийното предприятие следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия. Не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, същите да бъдат посочи в съдебното решение – така Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. по описа на ВКС, II ТО.

По делото са представени доказателства за публикуването на Общите условия във в. „Монитор“. На съда е служебно известно, че същите са приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани са във в. „19 минути“, бр. 1764, и във в. „Монитор“ на 11.07.2016 г. и са в сила от 11.08.2016 г.

Освен това следва да се отбележи, че съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като 5 предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са релевирани в срока за отговор на исковата молба твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 32, ал. 3 ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 28 ОУ продавачът връчва чрез търговеца на упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването.

Съгласно чл. 33, ал. 4 и 5 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а при неизпълнение в срок на задълженията по ал.

6

2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Видно от уредбата в действащите за процесния период общи условия, мораторна лихва върху прогнозно определени суми за потребление на топлинна енергия не се начислява. Такава се дължи само върху задължения за реално потребена енергия, отчитана в края на отоплителния сезон /изравнителни сметки/ или ежемесечно /при реално отчитане показанията на топломерите и водомерите всеки месец/.