Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 14.01.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1824/2021
Вид
Решение № 50
Подписан
14.01.2022
В сила
19.05.2023
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Симона Радославова Донева, Наталия Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 294 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.83 ал.1 т.6 · Закон за енергетиката
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100501824 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

Образувано е въз основа на Решение № 60161/14.07.2021 г., постановено по касационно гражданско дело № 3706 по описа за 2020г. на ВКС, III ГО, с което е отменено въззивно решение №/21.08.2020г. по в. гр. д. № 1067/2020г. по описа на ОС-Варна, ГО и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. В., Варна Тауърс Г, чрез адв. Н.Г., против решение № 1219/06.03.2020г. по гр.д. № 1 1067/2019г. на 33-ти състав на ВРС, с което е прието за установено, че Г. В. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., не дължи сумата от 8 364,55лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 30.03.2018г. до 29.03.2019г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Генерал Тошево, ул.„Люлин" № 1, с клиентски №1200100926 и абонатен № 0600107146, за която сума е издадена фактура №0282074849/08.07.2019г. и дружеството е осъдено да заплати на Г. В. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., сумата в общ размер от 1087,81лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Невъзможността за установяване на началния 1 момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба се излага от Г. В. Д. , че е клиент на “Енерго Про Продажби” АД и заплаща редовно консумираната ел.енергия. При проверка на текущите си задължения, установила, че дължи сумата от 8 364,55лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 30.03.2018г. до 29.03.2019г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.

Генерал Тошево, ул.„Люлин" № 1, с клиентски №1200100926 и абонатен № 0600107146, за която сума е издадена фактура №0282074849/08.07.2019г. При проверката ищцата установила, че е била извършена проверка на СТИ в обекта й и е съставен КП. Счита претендираната сума за недължима, понеже не е била потребена от нея. Липсва правно основание за осъществявената от ЕРП Север АД проверка и преизчисляване на количествата консумирана ел.енергия. Резултатите от извършената проверка не я обвързват, доколкото не е била уведомена и не е присъствала. КП не отразява действителното фактическо положение и го оспорва изцяло. С извършената корекция и начислена допълнително ел.енергия се нарушава основния принцип на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Моли се да бъде установено по отношение на ответното дружество, че не дължи заплащането на процесната сума от 8 364,55лв. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока за отговор ответникът „Енерго-Про Продажби” АД оспорва иска като неоснователен. Не се спори, че между ищцата и дружеството съществува валидно договорно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия. В следствие на извършената техническа проверка е извършена корекция и издадена фактура за сумата от 8 364,55лв.

Посочено е, че корекцията е извършена съобразно чл. 50 от ПИКЕЕ. Установено е доставено количество ел.енергия, което не е заплатено. Налага се извършването на корекция. Налице е неправомерно въздействие върху електромера на ищцата. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените разноски.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

Според КП № 1202637/29.03.2019г., при извършената от служители на ЕРП “Север” АД проверка, са установили натрупано в регистър 1.8.3 количество ел.енергия на стойност 42959кВтч. Електромерът е свален и поставен в запечатан плик и пломбиран с пломба № 507209 и изпратен на прповерка в БИМ. Протоколът е съставен в отсъствието на клиента и е подписан от съставителите и двама свидетели. За клиентът е посочено ,че е бил в къщата, но е отказал да присъства и подпише.

От КП № 1198/25.06.2019г., изготвен от БИМ, ГД “Мерки и измервателни уреди”, РО-Русе се установява, че изследваният електромер е постъпил в опаковка с пломба № 507209. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 от 42959.351кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните 2 характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на ел.енергия. Не съответства на техническите характеристики.

Видно от становище от 04.07.2019г., изготвено от Специалист „ЕК“ за начисление на ел.енергия, за периода от 30.03.2018г. до 29.03.2019г. е начислена допълнително ел.енергия от 42959кВтч. Записано е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество ел.енергия.

От представената по делото фактура № 0282074849/08.07.2019г., се установява, че за периода от 30.03.2018г. до 29.03.2019г. е начислена сумата от 8 364,55лв.

Видно от приложения по делото протокол за монтаж от 02.02.2016г. на посочената дата процесното СТИ е било монтирано на обекта на потребление с показания по тарифи, както следва: 1.8.1- 1 квтч и 1.8.2 – 2 квтч.

От заключението на в.лице по допуснатата СТЕ, е видно, че процесният електромер е произведен 2015г. и същата година е минал задължителна проверка. Бил е монтиран в обекта на потребление на Г.Д. в с. Генерал Тошево, ул. “Люлин”, № 1. Срокът му на метрологична годност е 6 години. Извършено е обаче неправомерно претарифиране с цел неотчитане на потребената ел.енергия. Така в 1.8.3 са се оказали 42959кВтч. Съществуват данни за неправомерно вмешателство. Извършените математически изчисления по фактура № 0282074849 са коректни, извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3. на електромера. Налице са следователно техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел.енергя, на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ.

След връщане на делото от ВКС със задължителни указания за събиране на нови доказателства, изразяващи се в допускане на комплексна СТЕ, вещите лица- софтуерен специалист и инженер, са дали заключение по поставените от съда и страните допълнителни въпроси.

Вещите лица са посочили, че само целенасочена човешка намеса може да е причина за параметризацията на СТИ. Отчитането на енергията по новооткритата тарифа 1.8.3 може да се осъществи по три начина- чрез физически достъп чрез разглабяне на СТИ /което не се установява да е правено, тъй като пломбите са в цялост/, чрез специализиран сервизен софтуер и чрез зловреден софтуер през оптичния порт за комуникация, разработен специално за този вид СТИ, с който може да се заобиколи защитата на устройството. Вещото лице сочи, че не е виждало такъв софтуер, но би могъл да бъде създаден. Вследствие на параметризацията енергията се натрупва само по тарифа 1.8.3. Няма предварително съотношение за натрупване на енергията в отделните регистри. Вещите лица сочат, че начисленото количество енергия е възможно да премине през СТИ за едногодишния период.

Стойността на енергията е определена без да се отчита през кое време на денонощието е потребена. Вещото лице в о.с.з. сочи, че това не е може да се определи, доколкото не може да се каже точно в кой момент е извършена параметризацията, колко пъти и кога е ползвана енергията. В заключението си вещото лице С. е посочило, че натрупаните по регистри 1 и 2 показания, които са от порядъка на 1 квтч и 2 квтч представляват такива от изпитанията на СТИ, проведени в завода-производител. Последният е параметризирал СТИ да отчита само по две тарифи, така че непараметризираната тарифа 1.8.3 няма как има други показатели освен нулеви. В съдебно заседание вещото лице сочи, че в практиката си не е виждало щом като СТИ е нов и параметризиран по две тарифи, то по тарифа 1.8.3 да има натрупани показания.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната сума.

3

Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел. енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май Маркет“ – АД, с ЕИК 201143302 и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК 201293832 на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.

№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК 115552190, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.