Решение № 3519 от 21.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3519 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. Б.ОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110215579 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Р. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332019224/30.07.2025 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 100 лева по чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за материална незаконосъобразност на НП, като се оспорва извършването на процесното нарушение. Жалбоподателят излага, че на кръстовището няма изградена и обозначена пешеходна пътека. Поради това се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят С., редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които описва, че е преминал кръстовището на бул. Димитър Петков с бул. Тодор Александров на зелен сигнал на светофарната уредба, като е завил надясно, в посока бул. Константин Величков. Той описва, че на кръстовището в неговата посока на движение не е имало светофарна уредба или обозначена пешеходна пътека. Посочва, че е възприел пешеходец, който е пресичал неправилно бул. Тодор Александров, като е стоял на разделителния остров между двете платна, въпреки загражданията и изградения подлез за пресичане на булеварда. Описва, че е имал възражения срещу АУАН, но полицейските служители не са му дали възможност да ги изложи.

В хода на съдебните прения, жалбоподателят С. моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не е извършил вмененото му нарушение. Допълва, че на мястото няма пешеходна пътека и не е разрешено пресичането на пешеходци.

Административнонаказващият орган – началник група в отдел „Пътна полиция”, 1

СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Тя допълва, че дори да не е имало пешеходна пътека на кръстовището, от морална и правна гледна точка водачът е бил длъжен да пропусне пешеходеца. От нея са представени и писмени бележки с доводи за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2025 г. около 12:15 ч. в гр. София, по бул. „Димитър Петков”, с посока на движение от ул. Пиротска към бул. Константин Величков, жалбоподателят Б. С. управлявал МПС – лек автомобил марка „***”, модел *** с рег. № ************, негова собственост. В автомобила на предната седалка пътувал и св. Г. З.. Водачът се движил по бул. Д. Петков и на зелен сигнал на светофарната уредба предприел маневра по завой надясно по бул. Тодор Александров по посока бул. К. Величков. На кръстовището по посока на движението на автомобила имало обозначена с хоризонтална маркировка пешеходна пътека, пресичаща бул.

Д. Петков, но нямало изградена и обозначена пешеходна пътека, пресичаща бул. Тодор Александров от страната на бул. К. Величков. Под бул. Т. Александров имало изграден пешеходен подлез /на метростанция Константин Величков/, като пресичането на булеварда по пътното платно било възпрепятствано и от монтирани ограждения. Въпреки това, непосредствено преди жалбоподателят да предприеме маневрата по завой надясно по бул. Т.

Александров, той възприел пешеходец, който се намирал на разделителния остров на бул. Т.

Александров и вече бил пресякъл насрещното платно на булеварда. Пешеходецът тръгнал да пресича и платното, по което завивал жалбоподателя, с посока на движение от ляво на дясно по посоката на движение на автомобила след завиването му. Но жалбоподателят не го пропуснал, тъй като знаел, че на това място не е разрешено пресичането и дори подал звуков сигнал на пешеходеца, след което го подминал и продължил движението си по бул. Т.

Александров по посока бул. К. Величков.

Това било забелязано от патрул на ОПП СДВР, движещ се в насрещната посока по бул.

Т. Александров, част от който бил и св. С. Г., който преценил, че водачът е отнел предимството на пресичащ по пешеходна пътека пешеходец. Патрулният автомобил направил обратен завой и последвал водача, който малко по-късно бил спрян за проверка.

Полицейските служители извършили проверка на водача на автомобила, като установили самоличността му по представените документи.

Въз основа на така установеното, В. П. К. – на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП СДВР съставил на жалбоподателя Б. С. АУАН № 3682607/21.03.2025 г. за нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, /непропускане на пешеходец, пресичащ на обозначена пешеходна пътека с маркировка М 9, при маневра завой надясно по бул. Т. Александров/, в присъствие на нарушителя и на свидетел при установяване на нарушението – св. С. Г., което се установява от положените от тях подписи.

Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта веднага след връчването му, но депозирал подробни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в които изложил, че там, където е пресичал пешеходеца не е имало маркировка или светофарна уредба, а дори е била поставена ограда, а пешеходна пътека е била налице единствено при пресичане на бул.

Димитър Петков. Затова жалбоподателят настоявал, че чл. 119 от ЗДвП не е приложим.

При пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация /включително и с посочване на пътната маркировка като М9/, на 30.07.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. Нарушението по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП било описано като непропускане на стъпилите пешеходци по пешеходна пътека с маркировка М9 от ляво на дясно при маневра десен завой на водача.

2

Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 15.10.2025 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на същия ден.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от дадените от жалбоподателя обяснения, както и от показанията на св. Г. З., а само отчасти от показанията на св. С. Г., както и от събраните по делото писмени доказателства /включително и представените от жалбоподателя извадки от сателитни изображения от *** относно кръстовището/, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК. Съдът намира, че събраните гласни доказателствени средства са противоречиви, поради което ги подложи на внимателен анализ, за да достигне до фактическата обстановка, възприета от съда.

Съдът кредитира дадените от жалбоподателя обяснения, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни. Той в хода на цялото производство, още от съставянето на акта е твърдял, че не е пропуснал пресичащия пешеходец, защото той е пресичал неправилно на място без пешеходна пътека и с изградени ограждения, които да препятстват именно пресичането на бул. Т. Александров. Несъмнено жалбоподателят се явява заинтересован от изхода на делото, но това не изключва дефинитивно достоверността на обясненията му. За да приеме описаната фактическа обстановка, съдът взе предвид, че обясненията на жалбоподателя на практика не се оборват от свидетелските показания на свидетеля по акта С. Г., като изцяло се подкрепят от св. З.. Този свидетел е пътувал заедно с жалбоподателя и ясно си спомня за случая, като дори посочва, че жалбоподателят е подал звуков сигнал на неправилно пресичащия пешеходец. Именно от показанията на св. З. и обясненията на жалбоподателя се извежда къде конкретно е пресичал процесния пешеходец, доколкото при пресичането на кръстовището при маневра на завой надясно, жалбоподателят е пресякъл както пешеходната пътека, изградена за пресичане на бул. Димитър Петков, така и платното за движение в посока бул. Константин Величков. Но от обясненията на жалбоподателя и показанията на св. З. се установява, че пешеходецът е пресичал именно платното на бул. Т. Александров, където и двамата твърдят, че не е имало изградена и сигнализирана пешеходна пътека.

Това се установява и от приложените от жалбоподателя изображения, свалени от програмата ***. Съдът е преценил, че не се налага изискването на схема от Столична община, доколкото сателитното заснемане на пътната мрежа от *** е обективно и точно съответства на действителната организация на движението. Не е установена и промяна в тази организация, която да е настъпила след процесния случай. Така от представените изображения несъмнено се установява, че не е имало обозначена с хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека за пресичане на бул. Т. Александров от страната на бул. К.

Величков, като ясно се вижда и изградената ограда с цел да предотврати именно такова пресичане на булеварда с общо шест пътни платна. На снимките е видна единствено пешеходната пътека за пресичане на бул. Д. Петков, но в АУАН и НП не е вменено такова нарушение на жалбоподателя, а и кредитираните гласни доказателствени средства ясно сочат къде се е намирал пресичащия пешеходец.

От друга страна, съдът намира, че показанията на полицейския служител Г. не разколебаха горните изводи на съда. Св. Г. не си спомня подробности за случая, което е обяснимо с оглед естеството на работата му и изминалия период от време. Той първоначално дава категорични отговори относно кръстовището на бул. Тодор Александров и бул.

Константин Величков, като убедено твърди, че навсякъде там има обозначени пешеходни пътеки. Но при изясняване на точното кръстовище, където се твърди да е извършено нарушението и предявяване на изображенията от ***, св. Г. е разколебан и потвърждава, че на кръстовището с бул. Димитър Петков по бул. Тодор Александров няма пешеходни пътеки.

Прави впечатление, че той опитва да подкрепи описаното в АУАН като допълва, че е 3 възможно пешеходецът да е пресичал бул. Д. Петков, където има пешеходна пътека, но при въпроси на жалбоподателя, заявява, че не си спомня къде точно е пресичал пешеходеца.

Но при наличието на взаимноизключващи се доказателства, заявеното от свидетеля, че в АУАН е описано видяното от него и колегата му, не е достатъчно, за да може съдът да даде приоритет на показанията на свидетеля пред обясненията на жалбоподателя. Освен това, съдът взе предвид, че патрулният автомобил се е движел в насрещното платно и съответно е имал различна гледна точка, което би могло и да доведе до объркването на св. Г..

Поради сериозното му заболяване, съдът не е могъл да разпита актосъставителя В. К..

Независимо от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която постановява, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, настоящият състав намира, че това противоречи на общия принцип на чл. 14, ал. 2 от НПК, който гласи, че доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила. Следователно, за съда съществува пречка да се позовава на разпоредбата на чл. 189, ал.

2 от ЗДвП и да ползва фактическите констатации в редовно съставения АУАН, без те да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства.

Действително в преценката си дали да се издаде наказателното постановление наказващият орган се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал.2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила.

Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като предостави и възможност на наказващият орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. Но от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се потвърди описаното в акта деяние, свързано с отнемане на предимството на пресичащ по пешеходна пътека пешеходец. А напротив, беше установено, че пешеходецът е пресичал на забранено място, въпреки поставените ограждение на бул. Тодор Александров.