Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 12.02.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 6255/2024
Вид
Решение № 168
Подписан
12.02.2025
В сила
12.02.2025
Състав
Ася Трифонова Ширкова

Цитирани разпоредби

  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.70 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.367 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Плевен, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430106255 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от „******“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ***, an. 1, представлявано от С.П.Н., чрез адвокат

К. Д. Д. от Плевенската адвокатска колегия с адрес на призоваване: град *******”, № 192, ет.1, офис № 111 тел. *** против „******* ТРАНС“ ЕООД вписано в ТР при АВ с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град Плевен, ***, ет.1, ап. 2, представлявано от И.П.Р.. Ищецът твърди, че на 09.05.2024 година по договор - заявка № 431 на ответното дружество извършил транспортна услуга, представляваща превоз на товар от Кралство Дания - град **** до Република България - град Плевен. Твърди, че извършил услугата, качествено и в уговорения срок при цена в размер на 1800 лева с ДДС. На 17.05.2024 година издал на ответното дружество данъчна фактура с № ********** за сумата в размер 1800 лева с ДДС, която не е платена от ответното дружество. Твърди, че транспортната услуга е изпълнена с точност, спрямо изискванията на възложителя и товарът е бил доставен спрямо изискванията на възложителя от Кралство Дания до Република България. Твърди, че на 15.10.2024 година на електронния адрес на ответното дружество: [email protected] (публикувана на партидата в ТР при АВ) изпратил покана за доброволно 1 изпълнение за плащане на сумата в размер на 1800 лева в срок от 7 (седем) дни от нейното получаване, но в указания срок не е получено плащане в банковата сметка посочена на издадената фактура и на поканата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „******* ТРАНС“ ЕООД вписано в ТР при АВ с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град Плевен, ***, ет.1, ап.2, представлявано от И.П.Р., да му заплати сумата в размер на 1800 лева (хиляда и осемстотин лева с ДДС), представляваща сума неплатено задължение по данъчна фактура с № **********/17.05.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане.

В законовия едномесечен срок ответникът не е представил писмен отговор. Копие от исковата молба и доказателствата са му изпратени на 06.11.2024г. и са получени от управителя на дружеството лично на 13.11.2024г.

Съдът приема, че съгласно чл.133 от ГПК ответникът е загубил правото си да даде такъв отговор, да вземе становище и да направи възражения, да оспори представени с исковата молба доказателства, както и да направи доказателствени искания и да представи писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Видно от приложения по делото отрязък от призовка, ответното дружество е уведомено за датата на съдебно заседание, като призовката е получена от управителя на дружеството на 09.01.2025г. С призовката за съдебно заседание, ответникът е уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

Заедно с това ответникът не се е явил в съдебно заседание – на 27.01.2025г. и на 10.02.2025г. за което е бил редовно призован, като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

При тези изводи, съдът приема, че е налице условието на чл.239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е според съда и второто условие на чл.239, ал.1 т.2 от ГПК за 2 постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В исковата молба се твърди, че страните са били в облигационни отношения, по силата на които ищцовото дружество е извършило превоз на ответното дружество от Кралство Дания до Репубика България.

Към исковата молба са приложени заявка дзоговор за амтомобилен превоз на товари от 09.05.2024г. и приложена към нея фактура за сумата от 1800 лева. Представено е и копие на покана за доброволно изпълнение, изпратена до ответното дружество. Така представените писмени доказателства не са оспорени от ответното дружество, поради което съдът не е допуснал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед заявеното в исковата молба, съдът е възложил върху ищеца да докаже, че двете дружества са били в облигационни отношения, както и че е изпълнил задълженията си по договора за превоз без възражения от ответника В тежест на ответното дружество, съдът е възложил да докаже, че е заплатил претендираните сума за извършения превоз, каквито доказателства не са представени.

Като се има предвид, че ответникът не е дал писмен отговор и не е оспорил на основание чл.193 от ГПК представените от ищеца с исковата молба документи – заявка договор и данъчна фактура, съдът приема, че обстоятелствата по сключения договор за превоз и на услугата не се нуждаят от друго доказване.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Следва да бъдат присъдени в полза на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 552 лева, от които 72 лева държавна такса и 480 лева адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.367 ТЗ вр. чл.70 ЗЗД „******* ТРАНС“ 3

ЕООД вписано в ТР при АВ с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град Плевен, ***, ет.1, ап. 2, представлявано от И.П.Р. ДА ЗАПЛАТИ на „******“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул. „Иларион Драгостинов” № 2, aп. 1, представлявано от С.П.Н. сумата от 1 8 0 0 лв., дължима по фактура **********/17.05.2024г. издадена за извършен превоз на товари, ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до изплащане на вземането ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „******* ТРАНС“ ЕООД вписано в ТР при АВ с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град Плевен, ***, ет.1, ап. 2, представлявано от И.П.Р. ДА ЗАПЛАТИ на „******“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул. „Иларион Драгостинов” № 2, aп. 1, представлявано от С.П.Н. сумата от 552 лева, от които 72 лева държавна такса и 480 лева адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4