Определение № 12 от 17.01.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Бургас, 17.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600004 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 66 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. В. М. и адв. В. В., двамата от САК, в качеството им на упълномощени защитници на исканото лице М. Р. Т., ЕГН: **********, срещу определение № 497/19.12.2024 г., постановено по ЧНД № 526/2024г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което на основание чл. 66, ал. 1 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 270, ал. 2 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на взетата по отношение на исканото лице М. Р. Т. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

С частната жалба се отправя искане атакуваното определение на първоинстанционния съд да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което по отношение на исканото лице да бъде взета полека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест”, с която също биха се постигнали целите по чл. 57 НПК, като същевременно ще й се осигури възможност да се грижи за двете си малолетни деца. Излагат се съображения, че изтеклият до момента срок на задържане на исканото лице – от около шест месеца, съотнесен към размера на наложеното й с присъдата на съда в гр.

Флоренция наказание - лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, е неразумен. В тази връзка се изтъква, че все още не е постъпил официален отговор от италианските съдебни власти на исканата от българския съд допълнителна информация. Според защитата забавянето на официалния отговор от италианска страна, преценено в контекста на неяснотата относно възможността настоящата процедура да приключи в обозримо бъдеще, представлява „ново обстоятелство“, обосноваващо изменението на мярката за неотклонение на Т. в по-лека такава. В заключение се сочи, че продължаващият почти 6 месеца срок на задържането на М. Т., без възможност да бъдат предприети реални действия по привеждане в изпълнение на наказанието, наложено й от италианските съдебни власти, се 1 явява неразумен срок, несъобразен с чл. 5, т. 1, б. „с” от ЕКЗПЧОС.

В депозирано по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас се заявява позиция за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Апелативен съд – Бургас, след като се запозна с изложените в жалбата доводи, както и с материалите по делото, и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение от 27.06.2024 г., постановено по ЧНД № 3424/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в производство по реда на чл. 44 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/, е било отказано предаване на българската гражданка М. Р. Т., ЕГН: ********** на италианските съдебни власти за изпълнение на Европейска заповед за арест № SIEP/2019/29.07.2021 г., издадена от прокуратурата на Република Италия в гр.

Флоренция за изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено с присъда № 488/2019 г., постановена на 07.02.2019 г. от Първоинстанционния съд на Флоренция, влязла в сила на 02.03.2019 г., с която българската гражданка М. Р. Т. е била осъдена за общо две престъпления, извършени на 20.03.2016 г. във Флоренция, Република Италия. Със същото решение е било прието да се приведе в изпълнение на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА от прокуратурата на Република България наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено с горепосочената присъда на Първоинстанционния съд на Флоренция, като на основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на исканото лице М. Р.

Т., която да се изпълнява до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Исканото лице Т. е било приведено в затвора в гр. Сливен.

След влизане в сила на посоченото решение на СГС, в изпълнение на процедурата по чл. 44, ал. 10 – ал. 12 от ЗЕЕЗА, окръжният прокурор на Окръжна прокуратура – Сливен е внесъл в Окръжен съд – Сливен предложение по реда на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 457, ал. 2 – ал. 5 от НПК за решаване на въпросите, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено на българската гражданка М. Р. Т. с присъда №488/2019 г., постановена на 07.02.2019 г. от Първоинстанционния съд на Флоренция, влязла в сила на 02.03.2019 г. Въз основа на посоченото предложение, на 13.09.2024 г. е било образувано и съдебното производство по ЧНД № 526/2024г. по описа на Окръжен съд – Сливен, което към настоящия момент не е приключило, като двукратно е било отлагано от съда поради необходимост от изискване и 2 получаване на допълнителна информация от страна на съдебните власти на Република Италия. В съдебно заседание, проведено на 21.10.2024 г., първоинстанционният съд е изискал от компетентните съдебни власти на Р Италия чрез Националното бюро на България в Евроюст допълнителна информация: - заверено копие от влязла в сила на 02.03.2019 г. Присъда № 488/2019 Reg.Gen.№4174/216-R.G.N.R. №3729/216, постановена на 07.02.2019г. от Първоинстанционния съд на Флоренция; - информация за периодите на задържане в Република Италия на исканото лицето М. Т.; информация за приложимите в конкретния случай текстове на италианския наказателен кодекс; - информация дали исканото лице М. Т. е било уведомено лично или чрез процесуален представител за воденото срещу нея производство в Република Италия, като е отложил производството по делото за друга дата.

В следващото съдебно заседание, проведено на 19.12.2024 г., Окръжен съд – Сливен е констатирал, че по делото не е постъпила изисканата от съдебните власти на Р Италия допълнителна информация. В същото съдебно заседание защитниците на исканото лице Т. са отправили искане по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 270 от НПК за изменение на изпълняваната спрямо нея мярка за неотклонение „задържане под стража“, като първостепенният съд е оставил без уважение това искане, намирайки го за неоснователно. За да стигне до този извод, окръжният съд е приел, че изложените доводи от защитата не сочат на такава промяна на обстоятелствата, която да обоснове изменение на взетата по отношение на исканото лице Т. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по лека.

Настоящата въззивна инстанция намира, че постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл. 270 от НПК определение относно мярката за неотклонение на исканото лице Т. е правилно.

Вярно е, че срокът на задържане по отношение на исканото лице е почти шест месеца, но той не се счита за неразумен, като се вземе предвид размерът на наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено с приетата за изпълнение присъда на Първоинстанционния съд на Флоренция, което именно наказание е прието от българския съд да се приведе в изпълнение по отношение на българската гражданка М. Т.. Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 5, т. 1, б. „с“ от КЗПЧОС, тъй като в случая задържането на исканото лице обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на същото да се укрие, каквато реална опасност продължава да е налице и към настоящия момент.

От конкретно значение за вида на прилаганата мярка за неотклонение в производството по чл. 44, ал. 10 – ал. 12 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 457, ал. 2 – ал. 5 от НПК, се явява наличието или липсата на опасност от укриване, доколкото осигуряването участието на исканото лице в това производство е в пряка зависимост от съществуването или не на опасност от укриване. В случая, положителната констатация на съдилищата за съществуващ риск от укриване на исканото лице налага извода, че действащата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо исканото лице продължава да е най-адекватна и единствено гарантираща, че същата няма да се укрие и да осуети 3 разглеждането на посоченото съдебно производство.

Въз основа на изложеното до тук, настоящият въззивен състав намери, че жалбата на защитниците на исканото лице срещу определението на ОС – Сливен, с което е оставено без уважение искането им за изменение на мярката за неотклонение на Т. от „задържане под стража“ в по-лека е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 66 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 497/19.12.2024 г., постановено по ЧНД № 526/2024г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което на основание чл. 66, ал. 1 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 270, ал. 2 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на взетата по отношение на исканото лице М. Р. Т., ЕГН: ********** мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4