Решение № 3974 от 04.10.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3974

Хасково, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20247260700616 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. А. Ю. от [населено място], общ. Харманли, обл. Хасково, подадена чрез пълномощника адв. П. Т., срещу Решение № 1012-26-220-1/12.06.2024г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Ю. срещу разпореждане № РВ-3-26-01594738/21.05.2024 г. на ръководител на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е немотивирано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради неизяснена фактическа обстановка и в несъответствие с материалния закон. Сочи се за неправилен извода на административния орган, че жалбоподателката нямала качеството на осигурено лице, тъй като не е извършвала трудова дейност. Именно това бил спорният по делото въпрос. Законът в чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 и т.5 от КСО изисквал за придобиване на това качество да се извършва трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски, а според §1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани били физически лица, които произвеждали растителна продукция предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. От фактите в производството се установявало, че М. Ю. е била регистрирана в Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, като земеделски стопанин. Установено, също така било и че е произвеждала земеделска продукция, а обстоятелството, че не е могла да продаде същата не можело да се тълкува в нейн ущърб, тъй като законът изисквал да е произвеждала земеделска продукция, а не задължително тя да е продадена. На следващо място се сочи, че органът не е отчел, че за периода 09.05.2014г.-11.10.2019г. жалбоподателката е била в състояние на временна неработоспособност, удостоверена в издадени болнични листове, както и че е получавала обезщетения по чл. 50 от КСО и чл.53 от КСО. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от КСО сочела, че за тези периоди независимо дали се касаело за платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете и временна неработоспособност се признавали за осигурителен стаж и съответно в посочените периоди жалбоподателката е имала качеството осигурено лице. Не била на лице и хипотезата на чл.114, т.2 от КСО, тъй като последната допускала задължаване за възстановяване на добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, но само в случаите, в които след изплащането им са предоставени нови доказателства, нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В случая на органа не били представени нови доказателства, а новосъздадени от самия орган – констативен протокол от извършена служебна проверка и издадени задължителни предписания. Това, че последните не били оспорени от жалбоподателката не можело да се тълкува в нейна вреда. На следващо място се сочи, че твърдяната причинена щета за ДОО не е настъпила по вина на жалбоподателката, а поради неизвършени необходими действия и дължима проверка от страна на органите на НОИ още към момента на подаване от Ю. на заявления-декларация за отпускане на исканото обезщетение. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски. В представена по делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателаката се излагат аналогични съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С придружителни писма вх. №Р14-26-261-01-**********/31.10.2019г. и вх. №Р14-26-261-15-**********/29.11.2019г., в ТП на НОИ – Хасково за М. А. Ю., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, са представени удостоверения по образец приложение №9 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, към болнични листове, издадени за периода от 11.10.2019г. до 17.12.2019г. вкл.

От контролните органи е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на М. А. Ю., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-01558685/22.03.2024г., изготвен от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково. В КП е посочено, че от направена справка в регистър „Апис 7+“ е установено, че съгласно Закона за регистър Булстат – М. А. Ю. с [ЕГН] е вписана с правна форма – самоосигуряващо се лице, с ЕИК *********, с КИД ***: 0115 отглеждане на тютюн. От направена справка данни в Регистъра на осигурителите за самоосигуряващия се, се установило, че М. А. Ю. е декларирала, че като земеделски производител с ЕИК ********* / нов ЕИК ********* / упражнява дейност от дата 01.05.2014г., заявява вид на осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ от същата дата, прекъсва дейност от дата 22.10.2016г., възобновява дейност от 03.10.2019г., заявява вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“ от същата дата, прекъсва дейност от дата 21.07.2023г. и възобновява дейност от дата 09.10.2023г., заявява вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“ от същата дата. Към монета на изготвяне на КП няма данни за прекъсване на дейността. Посочено е, че за спорния в настоящото производство период 11.10.2019г. до 17.12.2019г., същата е получавала обезщетение поради временна неработоспособност по представени два броя болнични листи. Посочено е също, че във връзка с изложеното и с цел установяване на осигурителните права на лицето е възложено извършването на коментираната проверка на земеделски стопанин – М. А. Ю., която следва да установи дали същата е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин по смисъла на чл.10, ал.1 КСО, която да е основание за осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО. Описани са предприетите във връзка с проверката действия. Обсъдени са разпоредбите на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл.10 от КСО и е прието, че в конкретния случай М. А. Ю. има необходимата регистрация в ОД „Земеделие“, както и деклариране на начало на дейност и осигуряване в ТД на НАП, но няма произведена продукция, няма и продажби. Посочено е, че лицето не отговаря на спецификата на земеделския стопанин, който произвежда земеделска продукция с цел продажба и реализиране на приходи. С оглед установените при проверката факти е обективиран извод, че М. А. Ю. към датата на настъпване на осигурителния риск, не е осигурено лице по КСО и няма право на парично обезщетение от ДОО. Прието е, че същата няма основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО – като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин и подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода от м. 10 2019г. до м 19 2019г. вкл., следва да бъдат заличени, като подадени без правно основание.

Издадени са Задължителни предписания №ЗД-1-26-01558718/22.03.2024г. и №ЗД-1-26-01558724/22.03.2024г. от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково. С тях е вменено задължение на М. А. Ю., с ЕИК/код по БУЛСТАТ ***********, съответно на М. А. Ю., с ЕИК/код по БУЛСТАТ *********, да заличи данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО на М. А. Ю. [ЕГН], за периода от 01-06-2015 до 21-10-2016 и 03-10-2019 до 31-12-2021г., с вид осигурен 13, декларация образец №1, съответно за периода от 01-01-2022г. до 21-07-2023г. и 09-10-2023 до 31-12-2023, с вид осигурен 13, декларация образец №1.

Няма данни и не се твърди по делото задължителните предписания да са обжалвани, съответно данните по отношение на жалбоподателката по реда на чл.5, ал.1, т.4 от КСО са заличени.

Последвало е издаване на разпореждане №РВ-3-26-01594738/21.05.2024г. от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено М. А. Ю. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 11.10.2019г. до 17.12.2019г. в размер на 994.08 лв. – главница. В мотивите на разпореждането е посочено, че след извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, приключила с Констативен протокол №КП-5-26-01558685/22.03.2024г. и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37 ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ са издадени задължителни предписания №ЗД-1-26-01558718/22.03.2024г., които към настоящия момент са влезли в законна сила, като данните по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО в качеството на лицето на земеделски стопанин са заличени. Посочено е, че от извършените констатации е видно, че лицето не отговаря на условията на §1, т.5 от ДР на КСО, чл.10 и чл.40 от КСО, поради което няма право на парично обезщетение в качеството на земеделски стопанин. Прието е, в резултат на изложеното в разпореждането и на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО , че на М. А. Ю. неоснователно са изплатени 994.08лв., представляващи парично обезщетение поради общо заболяване за периода.

Разпореждането е получено от М. Ю. на 27.05.2024г., видно от представеното известие за доставяне /л.22/.

Недоволна от разпореждането М. Ю. е обжалва същото пред директора на ТП на НОИ Хасково.

Въз основа на постъпилата жалба директорът на ТП на НОИ – Хасково е издал разглеждането в настоящото производство Решение № 1012-26-220-1/12.06.2024г., с което, на основание чл.117, ал.3 от КСО, е отхвърлена жалбата на М. А. Ю. срещу разпореждане № РВ-3-26-01594738/21.05.2024г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково. В решението, след позоваване на разпоредбите на чл.40, ал.1 от КСО, §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, чл.10 от КСО, §1, т.5 от ДР на КСО, чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 и ал.4 от КСО, е посочено, че от анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред. Прието е, че от събраните в административната преписка доказателства се установявало, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистъра на земеделски стопани, но регистрацията по този ред не е достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо, че за лицето са подавани данни по чл.5 ал.4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски. Отбелязано е, че за целите на осигуряването законодателят в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО е въвел изискването произвежданата растителна и/или животинска продукция да е предназначена за продажба, за което земеделския стопанин да има съответната регистрация. След обсъждане на всички събрани в хода на административното производство доказателства е прието, че жалбоподателката за посочените периоди не е извършвала дейност, като земеделски стопанин, не е подавала ГДД, не е произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба / отглеждала е картофи за лични нужди/, поради което същата не отговоря на условията на чл.10 и чл.40 от КСО и §1, т.3 и т.5 от ДР на КСО и няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 11.10.2019г. до 17.12.2019г. С оглед изложеното е направен извод, че правилно в обжалваното разпореждане контролният орган – ръководителят на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково, е разпоредил на лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 11.10.2019г. до 17.12.2019г. в размер на 994.08 – главница.

Разпечатката съдържа 21 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7ad3cc4-da41-4761-a96c-788dab7059f5