Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1387 от 28.09.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 906/2026
Вид
Решение № 1387
Подписан
28.09.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Ралица Ангелова Маринска Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл. 139в · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.145 · Закон за енергетиката
  • чл.145, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.36, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.62 · Закон за защита на потребителите
  • §1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Плевен, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20264430100906 по описа за 2026 година

Производството по гр.д.№906/2026г на ПлРС е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД, *** и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Й. В.В., против С. Х. К. и М. М. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с която моли съда да постанови решение, с което са осъди ответниците да заплатят, при условията на солидарност, сумата от 179,62 евро- главница, съставляваща консумирана топлинна енергия, доставена до имот, находящ се в ***, за периода 01,02,202330,04,2025г и сумата от 38,66 евро- лихва за забава, за периода 04,04,2023- 05,03,2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ. Твърди се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвали са предоставената ТЕ и дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия за притежаваният от нея топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№***.

Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане. Твърди се, че Общите условия са публикувани във ***, от дата 13/14.12.2007г. и във *** Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че задължението на ответника, за процесния период, за главница, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на 0,00 евро; сума за отопление без ИРУ, в размер на 0,00лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 169,44 евро, сума за БГВ, в размер на 0,00евро., услуга дялово 1 разпределение в размер на 10,18 евро; корекции 0,00евро. Твърди се, че в имота има 0 бр. водомер за БГВ и 0 бр. уреди /ИРУ/. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на отв. С. Х. К. и М. М. К., чрез особен представител адв. В. Г., е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва твърдението, че ответниците са съсобственици на процесния имот. Оспорва се начина на изчисление на ТЕ за сградна инсталация и дялово разпределение.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото няма спор между страните, че отв. С. Х. К. и М. М. К. са собственици-в режим на СИО, на процесния топлоснабден недвижим имот, съставляващ апартамент ***, аб.№***. видно от представените нот. акт за покупко- продажба акт *** на Нотариус Г.Б. и справка за родствени връзки на страните, се установява, че процесният имот е закупен по време на брака на същите. По делото се установява, че въз основа на молба от отв. К. от 30,07,2003г. е открита партида на имота

Установява се също, съобразно представената справка за потребената ТЕ за имота, за процесния период, че е използвана доставяната ТЕ, като са начислени следните суми по пера- сума за отопление с ИРУ, в размер на 0,00 евро; сума за отопление без ИРУ, в размер на 0,00лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 169,44 евро, сума за БГВ, в размер на 0,00евро., услуга дялово разпределение в размер на 10,18 евро; корекции 0,00евро.

Твърди се, че в имота има 0 бр. водомер за БГВ и 0 бр. уреди /ИРУ; установява се, че сумата за ТЕ, отдадена от сградна инсталация е изчислена въз основа на действителен обем на имота от 168,39 куб.м.

Установява се също и факта на сключване на Договор *** между ОС на ЕС на посоченият адрес и и топлинния счетоводител ТЕХЕМ СЪРЗИСИС ЕООД за доставка и монтаж н ИРУ, както и за отчитане на потребената ТЕ; установява се и сключване на Споразумителен протокол №732/23,10,2017г. Установява се, че посоченият договор с топлинния счетоводител е сключен въз основа на взето решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол от 20,09,2017г.

По делото се установява също и факта на публично оповестяване на приложимите Общи условия, чрез публикуването им във ***.

По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се установява следното: имотът на ответниците се намира в топлофицирана жилищна сграда, с общ отопляем обем на сградата - 3680,080 куб.м, и отопляемия обем на жилището - 168,39 куб.м.

ВЛ сочи, че в апартамента няма монтирани отоплителни тела, не се използва и БГВ. ВЛ сочи, че до имота на ответниците е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето на процесния период. ВЛ сочи, че делът на отдадената ТЕ от сградната инсталация се определя съгласно т.6 1 1 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в 2 сгради - етажна собственост, разпределението на ТЕ отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. ВЛ сочи, че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред - топломер. Съгласно нормативната база, същият е преминал изискващите се държавни проверки. Монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя.

По делото, от страна на ответниците, съобразно разпределената доказателствена тежест, не се установява плащане на претендираните суми.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във вр. §1 от ДР на ЗЗПотр.

Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.

Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съобразно нормата на чл.

139б от ЗЕ, клиентите в сграда- етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, а на основание чл. 139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими 3 суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.

Съобразно изложеното, предявените осъдителни искове с правно основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД са изцяло основателни и следва да бъдат уважени. С оглед факта, че имотът съставлява СИО, по арг. чл. 32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно.

С оглед изхода на спора и съобразно нормата на чл. 78, ал.1 от ГПК, следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените по делото разноски 486,26 евро, солидарно, /съобразно списък по чл. 80 от ГПК/.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 чл.86, ал.1 от ЗЗД С. Х. К., ЕГН********** и М. М. К., ЕГН**********, от ***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител Й. В., сумата от 179,62 евроглавница, съставляваща консумирана топлинна енергия, доставена до имот, находящ се в ***, аб.№***, за периода 01,02,2023-30,04,2025г и сумата от 38,66 евро- лихва за забава, за периода 04,04,2023- 05,03,2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ- 13,03,2026г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, С. Х. К., ЕГН********** и М. М. К., ЕГН**********, от ***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител Й. В., сумата от 486,26 евро - разноски по делото.

Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4