Акт № 3772 от 08.09.2014, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 5026

Номер

5026

Година

25.6.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

06.09

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Вера Коева дело номер

20141210102193 по описа за

2014 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от К. А. Б., с ЕГН , с постоянен адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] с която против В. С. Г. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община] е предявен иск за допускане на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот : У. I – 394, в кв.13 по ЗП на [населено място], [община], при граници /съседи/: от две страни улица, У. III и ПИ с № 175, ВЕДНО с построената върху този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. и Р. 70 кв.м., при квоти: за К. А. Б. – 1/2 ид.ч. и за В. С. Г. – 1/2 ид.ч. – правно основание чл.34, ал.1 от ЗС.

Твърди се в ИМ от ищеца, че с ответната страна са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен през 2005г. с развод с решение № 2405/30.05.2005г., постановено по гр.д.№ 1177/2004г. на БРС. Сочи се, че по време на брака между страните са придобили с ответника У. У. I – 394, в кв.13 по ЗП на [населено място], [община], при граници /съседи/: от две страни улица, У. III и ПИ с № 175, съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот с рег.№ 1806/26.08.2003г., акт с № 171, том VI, дело № 1456/2003г. по описа на СВ при БРС, като се твърди и че непосредствено след закупуването на имота построили върху него и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. и Р. 70 кв.м., която по силата на приращението станала отново тяхна съпружеска собственост. Сочи се, че след прекратяване на брака поземления имот и къщата станали обикновена съсобственост между страните при равни квоти – по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях, като след прекратяване на брака ответника заживял в имота и го ползвал еднолично. Твърди се, че инцидентно ответната страна е заплащала на ищеца суми за ползването и на нейната част, но не редовно, а през последните 3 -4 години не получавала нищо. Въпреки отправени покани за делба,както и при твърдение за техническа възможност за поделяне на вещите – предмет на делба на два реални самостоятелни дяла, с ответната страна н е постигнато такова съгласие, поради което ищецът обосновава правния си интерес от искане за допускане на съдебна делба.

Като особено искане на основание чл.344, ал.2 от ГПК ищецът иска делбения съд с решението по първата фаза по допускане на делбата да определи заплащане от ответната страна на сумата от 150 лв. месечно, считано от подаване на иска до приключване на делбения процес, която сума представлява месечното възнаграждение за ползването от ответната страна на собствената й 1/2 ид.ч. от процесните имоти – У. и построената върху него къща.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, назначаване на оценителна експертиза, която да отговори на формулирани в ИМ задачи, относно дължимия месечен наем на 1/2 идч. от делбените имоти, допускане на гласни доказателства – на 1 свидетел при довеждане за установяване факта на ползване на имотите и от кога е това фактическо положение, както и за снабдяване със съд.у-ния с посочени адресати – СВ при БРС и МТД на Община Б. и съдържание.

Копие от ИМ и приложенията е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 от ГПК е представила писмен отговор. Не се оспорва допустимостта на иска, а неговата основателност. Оспорва се твърдението на ищеца, че поземления имот е придобит по време на брака, е съпружеска имуществена общност, а се твърди, че е лична собственост на ответника. Твърди се придобиването му изцяло с лични средства на ответника, получени по дарения от неговия баща С. Г. И., починал на 27.12.2013г., което дарение е осъществено с цел закупуване на описания имот. Решението за закупуване на имота било в резултат на влошаване на отношенията с ищцата и възникналата нужда да се разделят. Сочи се, че всички доходи на страните били изразходвани изцяло за нуждите на семейството, включително и за едно от децата им, а през последните 3 г. преди закупуването на имота се твърди , че ответникът е бил и безработен, а единственото имущество – апартамент в [жк], в съсобственост с бащата на ответника – служело за семейно жилище на бившите съпрузи. Твърди се, че бащата на ответника дарил на ответника сумата от 1500 лв., получени от продажба на две крави на стойност от по 750 лв. всяка на Г. З. С., както и от сума от 1500 лв., от която 1200 лв. лично предал на продавачите на имота К. Х. Г. и Д. Х. К. в деня на сделката, непосредствено преди изповядването й пред нотариуса, а с останалите 300 лв. били покрити разходите по такси и данъци. Твърди се, че и след развода апартамента, притежаван от ответника в съсобственост с баща му, бил продаден и парите от продажбата били вложени в изграждане на къща. Сочи се, че при закупуването имота бил нива, а ответникът заживял в нея във фургон до построяване на къщата.Твърди се, че ищцата не е предявява претенции, включително и при деклариране на имуществото, което притежава и по бракоразводното дело – по гр.д№ 1177/2004г. на БРС, а ответникът е декларирал имота като изцяло свой. Твърди се, че ищцата не е декларирала имота като свой, както и не е отравяла покана, както за ползване, така и за получаване на обезщетение за лишаване от ползване, нито е участвала в каквито и да било необходими и полезни разноски във връзка с имота. Оспорва се твърдението на ищеца, че къщата е СИО, тъй като се сочи започване на строежа едва пред 2011г. въз основа на придобито разрешение за строеж от 2010г. Поддържа се факта, че ищцата е знаела за извършвания строеж на къщата, но никога не е участвала в строителния процес, а строежа е завършен изцяло от ответника и изключително с негови лични средства, поради което и невярно е посочила и описала площта на къщата. По изложеното иска се определя изцяло като неоснователен.

Доказателствените искания на ответната страна са за допускане до разпит при довеждане на 5 лица, като свидетели, за установяване на твърдението, че С. Г. И. е дарил на ответника сумата от 1500 лв. за закупуване на спорния поземлен имот.

Ищецът, чрез пълномощник, поддържа иска, а ответната страна – също чрез пълтномощник, поддържа оспорванията и възраженията в писмения отговор.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и назначена е съдебно – техническа експертиза и е изслушано заключение на вещо лице.

След изслушване и приемане като доказателство по делото на СТЕ ищецът е конкретизирал иска си за делба, както следва: поискано е допускане до делба при равни квоти за страните /по 1/2 ид.ч./ на У. I – 394, в кв.13 по ЗП на [населено място], [община], при граници /съседи/: от две страни улици, У. III и ПИ с № 175, ВЕДНО с построената върху този имот жилищна сграда с един жилищен етаж и тавански етаж, изградена от масивна стоманобетонова конструкция, със застроена площ от 52,20 кв.м. и разгърната застроена площ от 115 кв.м.

Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Не се спори между страните – К. А. Б. и В. С. Г., че са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 13.10.1985г., е прекратен с развод с влязло в сила на 29.07.2005г. решение № 2405/30.05.2005г., постановено по гр.д.№ 1177/2004г. по описа на РС Благоевград, поради дълбокото му и непоправимо разстройване по изключителна вина на ответника.

С нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 53, том II, рег. 5223, дело № 239/2003г. /л.5/ се установява, че на 26.08.2003г. В. С. Г. е закупил от К. Х. Г. и Д. Х. К. следния недвижим имот – нива от 1,220 дка, девета категория, находяща се в [населено място], [община], в местността „А. – Р“, имот пл.№ 34, кв.13 от неодобрено допълване на кадастъра, при съседи- север – общинско, изток – край на регулация, юг – общинско и запад – общинско за сумата от 1200 лв. В нотариалния акт изрично е отразено удостоверителното изявление на нотариуса, че продажната цена от 1200 лв. е изплатена напълно и в брой от купувача на продавачите при сключване на договора.

От Скица № 1069/16.10.2014г. /л.4/ е видно, че У. I – 394, в кв.13 по ЗП на [населено място], [община] е по ЗП, одобрен със заповед № 2/05.01.1985г. КРП, одобрен със Заповед № 1395/27.03.2001г. и допълване на КП със заповед № 805/22.07.2003г. ЧИРП и ПЗ, одобрен със заповед № 190/25.-03.2004г. и е записан като собствен на името на ответника В. С. Г. с нот.акт № 53, том II, рег. 5223, дело № 239/2003г. Видно от скицата е , че имот с пл.№ 394 в кв.13 е с площ от 1220 кв.м. , като към [улица] кв.м., а площта на У. I – 394 е от 1114 кв.м.

Според приетата като доказателство по делото съдебно – техническа експертиза вещото лице потвърждава записването в скицата, че че У. I – 394 е с площ от 1114 кв.м., тъй като със заповед № 190/25.03.2004г. кмета на [община] е одобрен ПР и ПЗ на имот № 349, , кв.13 по плана на [населено място], като от У. I и У. II е образуван нов У. I, който се отрежда за имот пл.№ 349 с предназначение за жилищно строителство и се одобрява ПЗ на У. I – 349 за ниско свободно жилищно застрояване с височина до 10м. За изработване на инвестиционния проект от [община] е издадена Виза № 0104-109/24.03.2010г. за проектиране на жилищна сграда, ниско свободно застрояване. На 12.05.2010г. Гл.архитект на общината е одобрил инвестиционните проекти за изграждане на процесния обект. Р. на жилищната сграда е от 115 кв.м., а застроената площ на етажа от 52,20 кв.м. За изграждането на обект „Жилищна сграда“, находяща се в [населено място], У. I – 349, кв.13 Гл.архитект е издал Разрешение за строеж № 175/17.10.2010г. На 25.06.2011г между ответника и трето лице е подписан договор за упражняване на техническо ръководство на обекта. На 26.06.2011г. е съставен Констативен протокол, акт обр.2 за установяване местоположението на сградата и съответствието й с проекта по част вертикална планировка и което съгл.чл.157, ал.1 от ЗУТ от тази дата се счита за начало на строежа. В периода от 04.07.2011г. до 26.06.2011г. са подписани 12 бр.протоколи за приемане на извършени СМР, а с Протокол обр.14 от 30.08.2011г. е приета строителната конструкция и поради това тази дата се сочи от в.л. като датата на изграждане на сградата в етап „груб строеж“. На 30.10.2011г. е съставен Констативен акт обр.15 за установяване годността на приемане на строежа по чл.176, ал.1 от ЗУТ, а на 09.10.2013г. е издадено и Удостоверение № 82 за въвеждане в експлоатация, издадено за строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в У. I – 349, кв.13 по плана на [населено място].

Строежът представлява жилищна сграда с един жилищен етаж и тавански етаж, изграден от масивна стоманобетонна конструкция със ЗП от 52,20 кв.м. при конструктивна височина от 2,80м., Р. 115 кв.м. и изграден със съответните строителни книжа за това, като жилищният етаж е на ниво терен /партерен етаж/ и в него са изградени – входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня и баня с тоалетна.В таванския етаж са изградени три складови помещения и открита тераса със застроена площ по проект от 62,80 кв.м., а на място терасата е изпълнена с 2 кв.м. повече или изпълнени на място 117 кв.м. Подхода към таванския етаж е по външно еднораменно стоманобетонно стълбище откъм западната фасада на къщата без настилка. Жилищната сграда няма идентификатор, тъй като за [населено място] не е одобрявана Кадастрална карта и е изпълнена в завършен вид и годна за ползване след 09.10.2013г. Свободната от застрояване част от имота е озеленена. В жилищната сграда са извършени подробно описаните в заключението довършителни работи по вид. Според местоположението на имота, равнинността на дворното място, оградеността му с мрежа и бетонни колове и след справка в агенции за недвижими имоти за претендирания период и липсата на данни за отдаване на такива имоти под наем, вещото лице сочи за оценяваното жилище средна месечна наемна цена от 80 лв., а за поземления имот от 20 лв.

В показанията си св.Е. Д. /дъщеря и на двамата съделители/ твърди, че къщата била строена през 2003-2004г. и при развода баща й живял в тази къща, като призовките до ответника за делото за развод били изпращани на този адрес. Когато ответникът заживял в тази къща тя не била завършена, нямало покрив, но имало стая за живеене, бил вдигнат само първия етаж и нагоре се строяло и искал къщата да била само на негово име, с което ищцата не се съгласила и запознали „побоищата“.