Решение № 246 от 20.10.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. С., 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500379 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.200 от КТ.

С Решение № 11/23.02.2023г., постановено по гр.д.№ 159/2021г. по описа на Районен съд-З. „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД, с ЕИК 120550180, със седалище и адрес на управление: гр. З., общ.З., обл. С., ул. „Стефан Стамболов“ № 2 е осъдено на основание чл.

200 КТ да заплати на А. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Г.“ № 29, сумата от 102 656,46 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука настъпила на 05.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 350 000 лв., считано от датата на увреждането - 05.10.2020г. до 16.08.2021 г., както и законната лихва върху присъдената сума от 102 656,46 лв., считано от 17.08.2021 до окончателното й плащане.

Отхвърлен е иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 102 656,46 лв. до пълния предявен размер от 350 000 лв., като погасен, чрез плащане в хода на процеса. Осъдено е „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД, с ЕИК 120550180, със седалище и адрес на управление: гр. З., общ.З., обл. С., ул. „Стефан Стамболов“ № 2 на основание чл. 200 КТ да заплаща на А. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Г.“ № 29, сумата от по 192 047 лева, представляваща обезщетение за бъдещи имуществени вреди за изработване на миоелектрична протеза, дължима на всеки 4 години, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.07.2021г., до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на размера на задължението и не по-късно от 15.07.2057г. (дата на последен падеж), възлизаща на глобално обезщетение за периода 15.07.2021г. – 1

15.07.2057г. в общ размер на сумата от 1 920 470 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 68 136 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба 15.07.2021 г. до 23.11.2022 г., както и законната лихва върху сумата от 192 047 лева, начислена от 24.11.2022 г. до окончателното й плащане, а за следващите плащания от по 192 047 лева – считано от датата на падежа на всяко от тях (15.07.), през всеки четири години до изплащане на задължението. Осъдено е „ Родопи Еко Проджектс“ ЕООД, ЕИК 120550180, със седалище и адрес на управление: гр. З., общ. З., обл. С., ул. „Стефан Стамболов“ № 2 на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат С.Ц.Д., ЕГН **********, вписан в АК-С., сумата в размер на 74 107,05 лева адвокатско възнаграждение. Осъдено е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД ,ЕИК 120550180, със седалище и адрес на управление: гр. З., общ.З., обл. С., ул. „Стефан Стамболов“ № 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-З. сумата от 90 818,80 лв. държавна такса (14 000 лв. – ДТ върху иска за неимуществени вреди и 76 818,80 лв. – ДТ за иска върху бъдещи имуществени вреди), както и сумата от 1239 лв. – разноски за възнаграждения за СМЕ от 13.12.21 г., СПхЕ от 08.02.22г., СМЕ от 22.07.2022 г. и СМЕ от 15.11.22 г., изплатени от бюджета на съда.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 489/17.03.2023г. от „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД, с ЕИК 120550180, чрез пълномощника му адв.С.К. с оплаквания за неправилност. Излагат се доводи, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 355 000 лева е прекомерно завишен, като съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и разясненията дадени в ППВС №4/64г., съгласно които понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението, като вида и характерът на увреждането, болките и страданията, понесени от увреденото лице, както и всички неудобства -емоционални, физически, психически и такива от битово естество, които ги съпътстват,общественоикономическите условия към момента на настъпване на злополуката и характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на проявление и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 140 000 лева и при приложение на чл.200, ал.4 от ГПК, след извършеното плащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ от застрахователя ЗАД „Алианц България“ в размер на 247 343,54 лева причинените неимуществени вреди са заплатени на пострадалия. Посочването в мотивите към решението на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване, в който смисъл е Решение № 252 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60225/2016 г., IV г.о.

2

Първоинстанционният съд е приел, че във връзка е травмите, настъпили при трудовата злополука на ищеца е извършено оперативно лечение - ампутация на конквасирания десен горен крайник на нивото над лакътната става, като е пролежал два дни в интензивен сектор, а общо 8 дни в болничното заведение, след което и е проведено 180 дни амбулаторно лечение. След ампутацията са извършвани хирургични обработки - превръзки на ампутационния чукан до зарастването му, като на определен етап (12-16 ден) са извадени конците. Според вещото лице по СМЕ твърдените от ищеца болки, страдания и дискомфорт са били значителни, силни, мощни, особено в острите периоди на травматичното заболяване, като всяка манипулация, обработка на раната и чукана са водели до засилването им. Вещото лице по съдебнопсихиатричната експертиза е констатирало, че към момента на инцидента, ищецът се е намирал в остра, шокова реакция, провокирана от травмата (смазване на дясната му ръка) с проявите на травматичен шок, който се дължи на болковия синдром и бързата загуба на кръв. Експертът е констатирал и невротичните-депресивни оплаквания - тревожност, напрегнатост, нарушаване на съня, съпроводени с емоционална лабилност и потиснато настроение, ниска самооценка и чувство за безполезност, отчаяние и страх да бъдещето. Посочил е, че ищецът страда от посттравматично стресово разстройство.

В мотивите на решението си съдът е взел предвид „бурните инфлационни процеси и икономическото състояние, както в региона, където ищецът живее, така и в национален мащаб“,като е приел, че в конкретния случай справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 355 000 лева, поради което с оглед заплатените от ответното дружество 5000 лв., искът за сума от 350 000 лв. е изцяло основателен и посочената сума ще подпомогне ищеца при преодоляване на тежките последствия от злополуката, дискомфорта от липса на дясна ръка и пълната невъзможност да си служи с нея.Твърди се, че по делото липсват доказателства за бурни инфлационни процеси в страната.

Постановеното решение противоречи и на съдебната практика относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди.Освен обезщетението за неимуществени вреди районният съд е присъдел и обезщетение имуществени вреди в размер на 192 047 лв., дължими на всеки 4 години, считано от датата на завеждане на исковата молба - 15.07.2021 г. като е приел, че поставяне на миоелектрична протеза ще възстанови в максимална степен движенията и функциите на дясната ръка. При положение, че протезата, ще изпълнява почти всички функции на ампутираната дясна ръка, то ищеца няма да търпи дискомфорт, като при липса на протеза. Първоначално ищецът е предявил иск за бъдещи имуществени вреди за изработване на миолекетрична протеза, с главница на всяко плащане от по 68 136 лв., дължими на всеки четири години до настъпване на законна причина за прекратяване или промяна на размера на задължението или глобално обезщетение в общ размер на сумата 681 360 лева, като този размер е определен въз основа на представена оферта в няколко варианта от лаборатория, която предлага такива протези.В съдебно заседание от 23.11.2022г. ищецът е направил увеличение на предявения иск за имуществени вреди на основание чл.214, ал.1 ГПК и съдът го е допуснал, като искът се счита предявен за периода 15.07.2021г. - 15.07.2057г. с главница на всяко плащане от по 192 047 лева, дължими на всеки четири години, считано от датата на завеждане на исковата 3 молба в съда до настъпване на законна причина за прекратяване или промяна на размера на задължението или глобално обезщетение за посочения период в размер на 1 920 470 лева, ведно със законна лихва върху първото задължение от 192 047 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда (15.07.2021г) до изплащане на задължението, а за следващите плащания - считано от датата на изискуемостта (15.07.) през всеки 4 години до изплащане на задължението. Съдът е уважил изцяло предявеният иск за имуществени вреди като е присъдил сумата от по 192 047 лева за за изработване на миоелектрична протеза, дължима на всеки четири години считано от датата на завеждане на исковата молба 15.07.2021г до настъпване на законна причина за прекратяване или промяна на размера на задължението и не по-късно от 15.07.2057г (дата на последен падеж) или глобално обезщетение за периода 15.07.2021г.- 15.07.2057г. в общ размер на сумата от 1 920 470 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 68136 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба 15.07.2021г до 23.11.2022г.(датата на допуснатото увеличение на иска), както и законната лихва върху сумата от 192 047 лева, начислена от 24.11.2022г до окончателното и плащания. Твърди се, че доводите на първоинстанционния съд относно посочване на падежи на задължението за обезщетяване на вредите, състоящи се в разходи за протезиране са неоснователни.Съдебната практика приема, че настъпването на тези вреди на всеки четири години са сигурно събитие, а задължението на работодателя е изискуемо и забавено от момента на извършване на разходите, като в тежест на ищеца е да докаже извършването на тези разходи, в който смисъл е Решение № 263 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2790/2013 г., IVг. о.Всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането, включително и бъдещи вреди и пропуснати ползи, но само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят, като настъпването на вредите, съответно неизбежността от настъпването им, се доказва от увредения.На репарация подлежат действително изразходваните средства, с които имуществената сфера на пострадалия е реално намаляла. Сочи се, че по делото не са ангажирани доказателства относно действително извършени разходи от увредения за някакъв вид протеза. Определяне размера на обезщетението за имуществени вреди става с оглед размера на причинените вреди към момента на настъпването на същите, а не към момента на предявяване на иска или към момента на решаване на спора.В проведеното на 21.10.2021г съдебно заседание са представени и приети доказателства относно изплащането на ищеца по задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ сума в размер на 247 343,54 лева от застрахователя ЗАД „Алианц България“.

Ищецът се е явявал във всички съдебни заседания по делото и съдът има преки впечатления от това, че до приключване на делото пред първата инстанция (23.11.2022г) на него не му е поставена никаква протеза, като липсват и твърдения в тази насока. В продължение на повече от една година след получаване на тази сума ищецът не е предприел действия по закупуване на каквато и да било протеза и по делото не са представени доказателства за това.Независимо от заключението на вещото лице д-р М.М., предвид на обстоятелството, че ищеца не е закупил миоелектрична протеза до приключването на делото пред първата инстанция не е сигурно, че такава може да бъде поставена на същия и тя да функционира, 4 съобразно описанието в офертата.Към настоящия момент съществува едно изразено предположение от страна на вещото лице, че теоретично е възможно да бъде поставена такава протеза и тя да функционира.Не са представени доказателства, установяващи закупуване на протеза, което не е поради липса на средства у ищеца, а по някакви други причини. Съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди по цената на най-скъпата предлагана протеза без да са ангажирани от ищеца доказателства относно нейното поставяне и възможността да извършва с нея определени движения. За да има право на обезщетение за имуществени вреди ищецът следва да е претърпял такива и да докаже настъпването им.

Разпечатката съдържа 20 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7ac175b-3afa-4208-b251-76c7077b5cdd