Решение № 146 от 31.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Велико Търново, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Евгений Пачиков при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500567 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 45 от 03.06.2021 година, постановено по гр. д. № 148/2021 година Районен съд – ПАВЛИКЕНИ е осъдил „В.“ ЕООД, ЕИК ... гр. С.. да заплати на И. В. Й., сумата 146,09 лв. - обезщетение по чл. 224 КТ, 9,86 лв. - мораторна лихва по чл. 228, ал. 3 от КТ; сумата от 1680 лв. обезщетение по чл. 226, ал.2 от КТ, като претенцията за това обезщетение е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 4480 лв. като неоснователна и недоказана. Като неоснователни и недоказани са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ за сумата от 1120 лв., иска по чл.

270, ал.1 КТ за 92, 88 лв. лихва за забава при изплащането на трудово възнаграждение, както и иска за присъждане на командировъчни разходи за м. ноември и декември 2019г. в размер на 972 евро. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 129,84 лв. – разноски по делото, а ищецът е осъден да плати на ответника разноски по делото в размер на 595,86 лв. – съразмерно на отхвърлената част от иска.

Против това решение е подадена възизвна жалба от ищеца И. В. Й. чрез пълномощник адв. М. Б.. Обжалва се решението в частта с която се отхвърлени исковете за неплатено трудово възнаграждение, за неизплатените командировъчни за пътуване в чужбина, за лихвата по чл. 270, ал. 1 от КТ и в частта, с която съдът се е произнесъл по 1 разноските. Посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с разпределение на докзаталствената тежест. Нарушен бил закона като съдът се е произнесъл по приемането на доказателствата в т. 6 от проекта за доклад в определението си от 25.02.2020 година.

Навежда доводи, че при разпределение на доказателствената тежест не е указано на ищеца за кои факти не сочи доказателства. Отхвърлени са писмени доказателства, за които жалбоподателя смята, че имат отношение към правния спор – карта на водача, издадена от регионална дирекция на Автомобилната администрация, поставена в дигиталния тахограф и е задължителен документ при превоз на товари. Сочи, че в мотивите на съда се съдържали противоречия относно полагането на труд за месец ноември 2019 година и заплащането на командировъчни във връзка с командировка извън страната. Погрешни били фактическите, а от там и правните изводи на районния съд при анализ на доказателствата по делото, свързани с установяването полагането на труд през м. ноември и декември 2019 година.

Отправя се искане към съда да се постанови решение, с което да бъде отменено това на районния съд в отхвърлителната му част и да постанови ново, с което да уважи предявените искове изцяло. Претендира разноски.

От ответника не е постъпвал писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание:

Жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв. Б.. Заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея възражения, доводи и аргументи относно незаконосъборазността на атакуваното решение. Поддържа искането за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства. В хода на устните състезания отправя искане решението на районния съд в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата се представлява от адв. М. Н.. Оспорва възивната жалба като неоснователна. Счита решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно и моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Счита, че приетите в хода на въззивното производство писмени доказателства не променят фактическата обстановка, установена по делото от районния съд. Представя писмена защита. Претендира направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество.

2

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.

Решението в обжалваната му част е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба.

Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и законосъобразно.

Съображенията за това са следните:

В исковата си молба ищецът твърди, че е бил трудово правоотношение с ответника на основание сключен трудов договор, по силата на който е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ за периода от м. септември до м. декември 2019г. Сочи , че по устна уговорка с В.Х. за започване на работа се явил на 06.09.2019г. в гр. Велико Търново, откъдето да отпътува по направление Дания-Швеция. Представил му необходимите документи – копие от лична карта, СУМПС, копие от дигитална карта, медицинско свидетелство, 2 броя трудови книжки/основна и продължение/ Бил уведомен, че трудовият му договор ще бъде регистриран на 09.09.2019г., поради това, че 6.09.2019г. е почивен ден.

Работил основно в Дания. Твърди, че се върнал на 6.12.2019г. в България с колегата си С.Г. от гр. Русе. Имало уговорка с дружеството ответник за два месеца почивка и след това да продължи да работи. В началото на м. март 2020г. получил електронно съобщение от НАП за неплатени публични задължения. Извършил проверка и установил, че трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на 01.01.2020г. Твърди, че уговореното възнаграждение било 70 евро на ден или 2100 евро на месец Получил бил възнаграждение за м. 09 2019г. на 06.10.2019г. с основание командировка 09.2019г. и за м. 10.2019г. – на 11.11.2019г. с основание „командировка 10.2019г. Твърди, че е изпълнявал трудовите си задължение за м. ноември и декември 2019г., но не е получил възнаграждение. Установил от справка в НАП, че за този период не за му плащани осигуровки, освен тези по здравно осигуряване и е бил воден от работодателя в неплатен отпуск, което не отговаряло на истината. По този повод подал жалба в ИА „ГИД“ София, а преди това до Д“ИТ“ Велико Търново.След тези отговори изпратил по ответника искане на основание чл. 128а от КТ да му предостави всички документи , свързани с трудовото правоотношение. На 08.09.2020г. получил по куриер трудовата си книжка, в която било извършено отбелязване че трудовото правоотношение възникнало на 16.09.2019г. и било прекратено на 01.01.2020г., посочено възнаграждение 560 лв. На 03.06.2020г. била получена от ответника, отправена от ищеца покана дружеството да му плати дължимото възнаграждение по банков път, както и да възстанови осигурителните му права. Претендира присъждане на 1120лв. – неплатено възнаграждение за м. ноември и декември 2019г., мораторна лихва в размер на 92,88 лв. от 1.12.2019г. до 29.10.2020г.; сумата от 927 евро – командировъчни плащания за м. ноември и декември 2019г.; обезщетение за неизползван платен отпуск 6 работни дни – 146,09 лв. и 3 мораторна лихва 9,86лв. и обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ в размер на 4480 лв. или алтернативно 1680 лв.- първата сума за осем месеца, а втората за три месеца.

Ответникът е подала писмен отговор на исковата молба. Счита исковете за допустими, но ги оспорва като изцяло неоснователни. Не оспорва наличието на трудово правоотношение за периода от м. септември до м. декември 2019 година, но заявява, че всички задължения са изпълнени. Оспорва твърденията на ищеца относно задържането на трудовата книжка. В съдебното заседание пред първата инстанция приема Съдебносчетоводната експертиза, но оспорва заключението на съдебно-графическата експертиза.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

При горните твърдения, съдът приема, че са предявени искове по чл. 128 КТ, иск за лихва, чл. 224 КТ, иск по чл. 226, ал. 2 от КТ и иск за присъждане на командировъчни чл.

121а, ал. 8 КТ.

Предмет на въззивната проверка е решение № 45 от 03.06.2021г. по гр.д. № 148/2021 год. на РС Павликени, само в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 128 от КТ и чл. 270, ал. 1 от КТ и иска по чл. 121а, ал. 8 КТ вр. чл. 31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки в чужбина – за неплатени командировъчни за м. ноември и м. декември 20219г.

Анализът на относимите доказателства води до следните изводи относно фактическата обстановка:

Страните са били в трудово правоотношение за периода от 13.09.2019 година до 31.12.2019 година, възникнало на основание сключен по между им трудов договор № 63 от 13.09.2019г.със срок за изпитване за период от 6 месеца, като срокът е уговорен в полза на работодателя, при договорено трудово възнаграждение в размер на 560 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж 0,6%. Договорът е прекратен със заповед № 4 от 30.12.2019г. с която този договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 01.01.2020 година. Трудовият договор е бил регистриран по надлежния ред в ТД на НАП, както и прекратяването му. От 30.03.2020 година до 08.09.2020 година ищецът е работил при друг работодател на длъжност „шофьор товарен автомобил“ – „Виктория – Русе“ ЕООД, което обстоятелство също е отразено в регистрите на съответната ТД на НАП. На основание Заповед № 31 от 16.09.2019г. на основание Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина на ответника ищецът Й. е бил командирован за периода от 16.09.2019г. до 31.10.2019г. в Дания-Швеция във връзка с изпълнение на длъжността „шофьор товарен автомобил“. Ищецът е изпълнил задълженията си по това командироване. От писмените доказателства по делото и изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установява, че за м. септември е начислено трудово възнаграждение в размер на 294,74лв. за 10 работни дни. Платени са осигурителните вноски. За м. октомври 2019г. е начислено трудово възнаграждение в размер на 560 лв. за 23 работни дни и внесени осигурителни вноски. За м. ноември 2019г. няма начислено възнаграждение, начислени са и са внесени осигурителни вноски върху 560 лв., а според документите и счетоводното им отразяване ищецът е бил в неплатен отпуск. Внесени са здравни осигуровки. За м. декември 4 е начислено обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 146,09 лв. за 6 дни неползван платен отпуск. Ищецът няма отработени дни, водил се е в неплатен отпуск 9 дни със осигурителен стаж и 10 работни дни неплатен отпуск без осигурителен стаж.Начислени са и са платени осигуровки за сметка на работодателя – здравни осигуровки. Видно от представено платежно нареждане от 11.11.2019 година в полза на ищеца Й. чрез банков превод са платени 4244,00 лв. Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че от хронологичен регистър в счетоводството на ответника от 1.01.2019г. до 31.12.2019г. за изплатени суми на И. В. Й. тази обща сума е платена както следва – 663,27 лв. – заплата, която се равнява на сумата от нетните заплати за м. септември и м. октомври 2019г. и 3580л73 лв. – командировъчни. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимите суми според счетоводните записвания за периода от 16.09.2019г. до 31.12.2019г. са заплата 794,75 лв. и командировъчни 2429,14, съгласно Заповед № 31 от 16.09.2019г., а реално изплатена сума е в размер на 4244,00 лв.