Решение № 281 от 26.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000945 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Премиум Тауърс“-ЕООД против решение №971 от 28.07.2023 год. на СГС, ТО, VI-16 състав, постановено по т.д.№ 1922/2022 год. в частта му, с която е отхвърлен предявения от „ПРЕМИУМ ТАУЪРС“-ЕООД против „ФЬОНИКС ФАРМА“ЕООД иск с правно основание чл.151, във вр. с чл.149,ал.2, във вр. с чл.26,ал.1 ЗЗД за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на ответника, учредено с НА №175/2020г. за обезпечаване на задължения на трети лица, произтичащи от Договор за покупко-продажба на стоки №228/16ОПЛЗ от 23.01.2017г.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Д. излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първата инстанция „ФЬОНИКС ФАРМА“-ЕООД чрез юрк.Т., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба и напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Отговорът е подробно мотивиран. Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Следва да се отбележи, че въззивната жалба е била подадена освен от жалбоподателя „Премиум Тауърс“-ЕООД, също и от ЕТ „Т. М.“, „Скай 1

Хелт“-ЕООД, „Супра“-ЕООД, „Супра трейд“-ЕООД, Т. М. М. и В. Л. Д., всички представлявани от пълномощника им адв.Ч. Д. против горното решение в частта му, имаща характер на определение, с което е отменено на основание чл.253 ГПК определението, с което са конституирани като съищци в производството ЕТ„Т. М.“, „Скай Хелт“-ЕООД, „Супра“-ЕООД, „Супра трейд“-ЕООД, Т. М. М. и В. Л. Д. и е прекратено производството по отношение на тях.

С определение №813 от 21.12.2023г., постановено в производство по чл.267 ГПК, въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустима /просрочена/ въззивната жалба, изхождаща от посочените лица и е прекратил въззивното производство по отношение на тях. По отношение на жалбоподателя „Премиум Тауърс“-ЕООД делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание. Това определение е връчено на жалбоподателите чрез пълномощника им, но не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Затова предмет на настоящото производство е единствено жалбата, изходяща от ищеца в първата инстанция „Премиум Тауърс“-ЕООД против решението, с което иска е отхвърлен като неоснователен.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е правилно и съобразено със закона. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с разпоредбите на материалния закон, както и задължителната съдебна практика на ВКС. Първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя и съобразно дадената процесуална възможност на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

От доказателствата по делото се установява от фактическа страна следното:

Първоинстнционният съд е бил сезиран с предявен от „Премиум Тауърс“-ЕООД срещу „ФЬОНИКС ФАРМА“-ЕООД иск с правно основание чл.151, във вр. с чл.149, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на ответника, учредено с НА №175/2020г. за обезпечаване на задължения на трети лица, произтичащи от договор за покупко-продажба на стоки №228/16-ОПЛЗ от 23.01.2017г.

В исковата молба ищецът „Премиум Тауърс“-ЕООД твърди, че с НА 2

№175/2020г. е учредил договорна ипотека в полза на „ФЬОНИКС ФАРМА“ЕООД върху негови собствени недвижими имоти, подробно описани в ИМ, в обезпечение на чужди задължения до размер на сумата 300 000 лева по Договор за покупко-продажба на стоки от 23.01.2017г.

Твърди, че договорната ипотека е учредена във връзка със сключен на 23.01.2017г. Договор за покупко-продажба на стоки между продавача „ФЬОНИКС ФАРМА“-ЕООД и купувачите ЕТ „Т. М.“, „Скай Хелт“-ЕООД, „Супра“-ЕООД, „Супра трейд“-ЕООД и Т. М. М., като В. Л. Д. е подписал договора в качеството му на съдлъжник. Твърди, че дружествата-купувачи са свързани лица. Предмет на договора била покупко-продажбата на лекарствени и/или козметични продукти, медицински изделия, медицински консумативи и/или хранителни добавки и/или други стоки по действащия към момента ценоразпис на продавача. Купувачът следвало да заплаща стойността им отложено - в рамките на 30 или 60 дни от получаване на стоките, в който момент се издавала и съответната фактура. За стоките с отложено плащане купувачът имал право на стоков кредитен лимит в размер на до 800 000 лева, в който лимит се включвала и невъзстановена на продавача сума в размер на 300 000 лева, дължима по договор за стоков кредит без погасителен план № 40/11-Ф от 03.05.2011 г. и анексите към него - т. 4.1 от договора.

Ищецът твърди, че в този кредитен лимит не са посочени квоти за всяка една фирма поотделно. С Анекс №3 била изменена т.4.1 от договора, като кредитният лимит е трансформиран от 800 000 лв. на 450 000 лева. С този анекс било предвидено, че „Премиум Тауърс“-ЕООД следва да обезпечи със свои недвижими имоти в качеството си на ипотекарен длъжник чуждо задължение за сумата от 300 000 лева, като учреди договорна ипотека.

Ищецът твърди, че за ответника – ипотекарен кредитор „ФЬОНИКС ФАРМА“-ЕООД не съществува ипотечно право, поради несъществуващо в негова полза вземане, тъй като към учредяването на ипотеката не бил предоставен стоков кредит на стойност 300 000 лева. В договора за ипотека липсвала дата на възникване на вземането, като бил уговорен само падеж 23.01.2021 г. Учредената договорна ипотека била нищожна и затова следвало да бъде установено несъществуването й и съответно като последица - същата следвало да бъде заличена.Т.е. петитумът, заявен от ищеца, е ограничен само до разрешаването на спора за съществуването на акцесорното ипотечно право. Затова търсената от ищеца защита се определя от заявения петитум и в случая се ограничава до отричане на ипотечното право, което съществува само в рамките на правоотношението, възникнало между ипотекарния длъжник и ипотекарния кредитор и не обхваща разрешаването на спор относно съществуването на обезпечените вземания. Затова конституиране на главните длъжници като съищи в производството не следва да бъде направено, както е приел и първоинстанционният съд.

Ответникът оспорва иска и твърди, че на 23.01.2017 г. сключил с Т. М. М., в лично качество и в качеството й на ЕТ „Т. М.“, „СКАЙ ХЕЛТ“ ЕООД, „СУПРА“ ЕООД, „СУПРА ТРЕЙД“ ЕООД, и В. Л. Д. Договор за 3 покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ, по който купувачите имали право на общ стоков кредитен лимит от 800 000 лева с ДДС, в размера на който била включена и невъзстановена сума в размер на 300 000 лева.

С анекс № 3 към договора за продажба, „ПРЕМИУМ ТАУЪРС“ ЕООД се съгласило да учреди договорна ипотека за обезпечаване плащането по главницата, представляваща усвоена част от кредитния лимит и на евентуални лихви. Ипотеката обезпечавала кредитния лимит, който би могъл да бъде усвоен по всяко време по волята на купувачите. В този смисъл ипотеката обезпечавала валидно задължение по договор за продажба и не била нищожна.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията за несъществуване на ипотечното право, включително твърди, че към датата на учредяването на ипотеката следва да е бил предоставен стоков кредит в посочения размер.

В допълнителен отговор „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД уточнява, че с подписване на Анекс № 3 към договора за продажба кредитният лимит бил уговорен в размер на 450 000 лева, а ипотеката била учредена за част от него в размер на 300 000 лева от „ПРЕМИУМ ТАУЪРС“ ЕООД като трето задължено лице - ипотекарен длъжник, който не бил страна по договора за продажба.

За да отхвърли иска, съдът е приел, че ипотеката е напълно действителна, макар обезпеченото вземане към момента на учредяването й да не е възникнало, а да има бъдещ характер. Приел е, че няма пречка обезпечението да касае само част от възникналото вземане, както в случая, като това по никакъв начин не представлява противоречие с добрите нрави, както ищецът твърди. Обезпеченото вземане е надлежно индивидуализирано чрез правопораждащия го факт - договор за покупко-продажба на стоки № 228/16ОПЛЗ, който е източник на задължението за заплащане на цена на доставени от „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД на трети лица стоки, която цена по волята на страните е дължима в определен срок след предаването им. За действителността на акцесорното ипотечно право е приел, че е достатъчно налиичието на главно правоотношение, което е годен източник да породи обезпеченото вземане. Съдът е заключил, че няма причина да се счита, че обезпеченото вземане с правопораждащ го факт договор за покупко-продажба на стоки от 23.01.2017 г. не съществува и поради това да не съществува акцесорното ипотечно право, учредено от „ПРЕМИУМ ТАУЪРС“ ЕООД в полза на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Въззивният съд напълно споделя изложените от първата инстанция съображения за отхвърлянето на иска и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Установените по делото факти не са спорни между страните.

Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът за съществуването 4 на ипотечно право в полза на ответника.

Според задължителните разяснения, дадени в ТР № 3 от 17.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС, ипотеката е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо парично вземане. Тя дава възможност на ипотекарния кредитор да изнесе на публична продан ипотекирания имот и да се удовлетвори от неговата цена в случай, че длъжникът не изпълни доброволно паричното си задължение. Веднъж възникнало, ипотечното право може да бъде осъществено, независимо от извършени последващи разпоредителни сделки с ипотекирания имот и преминаване на собствеността върху други лица - чл.173, ал.1 ЗЗД.

В настоящия случай ипотеката е договорна. Жалбоподателятищец не въвежда възражения за пороци във волята, изразена в ипотечния договор от страните „ПРЕМИУМ ТАУЪРС“ ЕООД в качеството му на собственик на недвижимите имоти, които ще служат за обезпечение и „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД, в качеството му на носител на вземанията, изпълнението на които се обезпечава чрез ипотеката.

Несъществуването на ипотечното право ипотекарният длъжник обосновава само и единствено с несъществуване на обезпеченото с ипотеката вземане. Твърди, че към момента на учредяване на ипотеката такова вземане не е възникнало, тъй като ответникът и ипотекарен кредитор не бил предоставил по споменатия по-горе Договор за покупко-продажба на с т о к и стоков кредит в размер на сумата 300 000 лева , съответно съществувала неопределеност на частта от вземането, за обезпечаването на която била учредена ипотеката, което противоречало на добрите нрави.

Съгласно чл.170 от ЗЗД, учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност :

- за личността на кредитора, на собственика или на длъжника;

- за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или - за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

Доколкото ищецът твърди, че ипотеката е с невъзможен предмет, предвид неопределеност на частта на вземането, за чието обезпечение се ипотекират процесиите имоти и тяхното място в механизма на погасяване на вземането, което водело до противоречие с добрите нрави, то ищецът се домогва да докаже наличието на третата предпоставка. В хода на съдебното дирене обаче не са събрани доказателства които да сочат, че размерът на сумата, за която е учредена ипотеката, е неясен. Напротив, от текстовете на самия договор за покупко-продажба, който е рамков, и на нотариалния акт, ясно и непротиворечиво се установяват както размера на пълния стоков кредитен лимит, така и размера на частта от него, която ще обезпечават имотите - т.2 от Нотариален акт. Твърдението на жалбоподателя, поддържано и в хода на първоинстанционното производство, че ответникът не е 5 предоставил въобще стоков кредит, а предоставеният е по друг предходен договор, е оборено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която към дата 05.08.2020 г. (датата на подписване на Анекс № 3 и Нотариалния акт) купувачите по Договора са получили и незаплатили стоки на обща стойност 455