Решение № 216 от 25.11.2020, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. гр. Лом , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Анетка П. Рангелова

Иван П. Йорданов като разгледа докладваното от Иван П. Йорданов Гражданско дело № 20201620101307 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от домашно насилие.

Делото е образувано по Молба с вх. № 11188 от 15.09.2020 г., подадена от П. Т. П. с ЕГН ********** с адрес: ******за защита срещу домашно насилие по ЗЗДН срещу С. С. В. , ЕГН ********** от гр. Лом, ****** обл.

Монтана – бивш съпруг на молителката.

Твърди се в молбата, че на 11.09.2020 г. от ответника В. е извършен акт на домашно насилие спрямо молителката П., изразяващо се в заплахи, дърпане, нанасяне на удари по тялото.

Молбата е придружена от декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Направено е искане за защита, като е посочена мярката за защита: да бъде забранено на ответника В. да приближава молителката, нейното жилище, месторабота и местата за социални контакти, т.е. поискано е налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН. Направено е искане за издаване на заповед за незабавна защита, което е уважено и е издадена такава заповед, включваща мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН с действие до издаване или отказ за издаване на окончателната заповед за защита.

1

В съдебно заседание молителката П. П. се явява лично, като поддържа молбата за защита.

Ответникът С. В. не се явява, не се представлява, не сочи уважителни причини за неявяването си и не взема становище по подадената молба.

Събрани са писмени и гласни доказателства по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

Молбата за защита е подадена в съда на 15.09.2020 год. и в същата молителката твърди, че актът на домашно насилие е извършен на 11.09.2020 г., в рамките на предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН едномесечен срок, поради което е процесуално допустима. Установява се, че молителката П. и ответникът В. са имали сключен граждански брак от 25.03.2014 г. до 27.06.2019 г., когато с Решение

№ 158/27.06.2019 г. на РС – Лом са разведени. Твърди се, че актът на домашно насилие е извършен от ответника спрямо молителката. Следователно последната разполага с право да търси защита по реда на ЗЗДН срещу ответника, като негоева бивша съпруга /съгласно чл. 2 от ЗЗДН/.

На следващо място молбата за защита е основателна.

Предмет на настоящото дело е акт на домашно насилие, който според молителката се изразява в заплахи, дърпане, нанасяне на удари по тялото.

В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването ѝ.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства – освен подадената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, са дадени обяснения от молителката, приобщена е и справка от Районен център 112 гр. Монтана за подаден сигнали от П. П. на 11.09.2020 г.

От анализа на посочените доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, може да се приеме, че от ответника С. В. е осъществен акт на домашно насилие спрямо П. П.

От фактическа страна се установява, че П. П. и С.

2

В. са имали сключен граждански брак от 25.03.2014 г. до 27.06.2019 г.

След развода В. тормозел П. по телефона и отправял заплахи за саморазправа спрямо нея. Молителката се опитвала да го отбягва, но агресията на ответника не намаляла. На 11.09.2020 г. П. се прибирала с едното от техните деца – Ина Светославова (която живее с нея), а пред блока им я чакал В. Бил неадекватен, лъхал на алкохол, залитал. Без причина започнал да я заплашва, след което започнал да я дърпа, нахвърлил се върху нея с шамари и ритници, като нанесъл няколко удара в тялото. Детето изпаднало в паника и започнало да пищи. От съседния вход излезли хора, които изблъскали В., а П., след като се прибрала сигнализирала на тел. 112 и обяснила за случилото се. Понеже живее сама с детето си, се притеснила, страхувала се да отиде някъде, тъй като В. ходел и на работното ѝ място без повод да я притеснява.

От правна страна, съдът намира, че от ответника В. е осъществено физическо и психическо домашно насилие спрямо молителката.

Според чл. 2 ЗЗДН: „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.“

В случая са извършени действия, които могат да бъдат квалифицирани като физическо и психическо домашно насилие спрямо молителката.

Физическото насилие се изразява в дърпане и нанасяне на удари по тялото, а психическото – в отправяне на заплахи към молителката.

Съдът кредитира с доверие представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и удостоверените в същата обстоятелства. В открито съдебно заседание са изслушани и обяснения на молителката, които изцяло кореспондират с въпросната декларация. В тази връзка е изискана и справка от Районен център 112 – гр. Монтана. Видно от същата, към която е приложен и запис на магнитен носител, действително молителката П. е подала сигнал на тел. 112 веднага след акта на осъществено спрямо нея домашно насилие.

Както писмената справка, така и изслушаният в съдебно заседание запис са в пълен синхрон с изложеното от молителката, поради което и съдът приема, че действително описаното физическо и психическо домашно насилие е осъществено.

С оглед доказателствената тежест в настоящото производство, ответникът следва да обори доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но това не е сторено по никакъв начин. Ответникът е получил издадената заповед за незабавна защита, редовно е уведомен за насроченото открито съдебно заседание, но не изразява становище, нито се явява. Не са ангажирани никакви доказателства, които да оборват твърденията в подадената молба за защита и декларацията по чл. 9, ал. 3 3

ЗЗДН. Не е в тежест на молителя при пълно и главно доказване, да доказва истинността на посочените в декларацията факти.

В този ред на мисли, според съда молбата за защита е основателна.

Ответникът В. застрашава с поведението си здравето и сигурността на молителката, поради което и следва да бъде издадена окончателна заповед за защита.

Съдът приема, че с оглед вида на проявеното домашно насилие, са подходящи посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки – задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие, която е безсрочна и забрана за приближаване до пострадалото лице. Налагането на посочените мерки ще въздейства в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът ще следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 25.00 лв., като с оглед императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, следва да му бъде наложена и глоба в размер на 200.00 лева.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 15, във вр. с чл. 5, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, съдът ал. 1,

РЕШИ:

На основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА С. С. В. , ЕГН ********** от гр. Лом, ****** обл. Монтана, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на П. Т. П. с ЕГН ********** с адрес: ******

На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на С. С. В. , ЕГН ********** от гр. Лом, ****** обл. Монтана, да приближава П. Т. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. Лом,

******, нейната месторабота, както и местата за социални контакти на разстояние по-малко от 20 м., за срок от 6 /шест/ месеца.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на С. С. В. , ЕГН ********** от гр. Лом, ****** обл. Монтана, ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200.00 лева /двеста лева/.

ОСЪЖДА С. С. В. , ЕГН ********** от гр. Лом, ****** обл. Монтана, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд гр. Лом държавна такса за водене на делото пред тази инстанция в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/.

Да се издаде Заповед относно мерките за защита.

4

ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчи на страните и на Началника на РУ гр. Лом, за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщаването му, пред Окръжен съд - Монтана.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5