Определение № 372 от 23.09.2020, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 372

23.09.2020 г.

Апелативен съд – П.

Град

3-ти граждански състав

На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Стела В. Дандарова

Вера И. Иванова

Катя С. Пенчева като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20205000500439 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 391/5.05.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1541/2019 г. на ОС-С.З., с което е допълнено на основание чл. 248 от ГПК определение № 172/10.02.2020 г. по в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З. в частта му за разноските, като е осъдено „В.“ЕООД-гр.С.З. да заплати на „Е.“ЕАД-гр.П. сумата 505 лв., представляваща направените от въззивника разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

Жалбоподателят „В.“ЕООД-гр.С.З. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, недопустимо, евентуално неправилно, по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 5053/22.05.2020 г.

Ответникът по частната жалба „Е.“ЕАД-гр.П. не е взел становище по нея.

П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 10.02.2020 г. ОС-С.З. като въззивна инстанция е постановил определение № 172, с което, след като е отменил своето определение от 20.11.2019 г. за даване ход на устните състезания, е обезсилил решение № 1181/4.09.2019 г. по гр.д. 2538/2019 г. на РС-С.З. поради отказ от иска от 1 страна на ищеца и въззивник „В.“ЕООД, направен пред въззивната инстанция, и е прекратил производството по в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З..

За така постановеното определение на окръжния съд страната „Е.“ЕАД-гр.П. е уведомена на 26.02.2020 г. и на 28.02.2020 г. подава с вх. № 2790 молба за допълване на определението с искане за присъждане на разноските, направени за производството по спора пред районния съд и пред окръжния съд, общо в размер на 705 лв. С молба от 12.03.2020 г. с вх.№ 3419 ответникът по искането „В.“ЕООД-гр.С.З. изразява становище за нейна неоснователност, евентуално, при присъждане на разноски моли да бъде намалено юрисконсултското възнаграждение за всяка от двете инстанции до законоустановения минимум в размер на 50 лв. На 5.05.2020 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение, с което приема, че поради направения от ищеца, съответно, жалбоподател отказ от иска пред въззивната инстанция, то съгласно чл. 78,ал.4 от ГПК на ответника се дължи присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съобразно представения списък на разноските по чл. 89 от ГПК. Съдът намира за основателно съгласно чл.

78,ал.5 и ал.6 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от „В.“ЕООД, според която Наредба за защита по делата с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., като с оглед на фактическата и правна сложност на делото съдът преценява, че следва да определи възнаграждението на представителя на ответника в размер на 200 лв. Съдът намалява посоченото в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. на 200 лв. за всяка една от съдебните инстанции, като общата сума на разноските, направени от въззивника и молител, намалява от 705 лв. на 505 лв. и присъжда втората сума в тежест на „В.“ЕООД-гр.С.З. и в полза на „Е.“ЕАД-гр.П..

За определението на окръжния съд от 5.05.2020 г. дружеството „В.“ЕООД-гр.С.З. е уведомено на 18.05.2020 г. и на 22.05.2020 г. подава частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателят твърди, че окръжният съд, на първо място, неправилно е присъдил на ответника разноски за производството по въззивното дело. Посочва, че е подал на 8.08.2019 г. по гр.д. 2538/2019 г. на РС-С.З. частна жалба против определение 2 на районния съд от 2.08.2019 г. за недопускане на изменение на иска, за разглеждането на която е образувано ч.гр.д. 1532/2019 г. на ОС-С.З., по което дело с определение от 6.11.2019 г. окръжният съд е отменил определението на районния съд и му е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочва, че едновременно с това по делото на районния съд е било постановено на 4.09.2019 г. съдебно решение. Счита, че към 6.11.2019 г.

(датата на постановяването на определението на окръжния съд) производството по ч.гр.д. 2538/2019 г. на РС-С.З. не е било приключило, като постановеният съдебен акт от 4.09.2019 г. се явява изцяло незаконосъобразен.

Посочва, че на 20.11.2019 г. пълномощникът на „В.“ЕООД получава призовка за насрочено съдебно заседание по делото на районния съд (гр.д. 2538/2019 г.) за дата 17.12.2019 г. Посочва, че с молба от 16.12.2019 г., подадена по гр.д.

2538/2019 г. на РС-С.З., дружеството-ищец „В.“ЕООД на основание чл. 233 от ГПК прави отказ от иска си. Заявява, че тази молба е подадена до районния съд, а не пред окръжния съд. Посочва, че районният съд във връзка с така подадената молба за отказ от иска с определение от 21.01.2020 г. прекратява изцяло производството по гр.д. 2538/2019 г. на РС-С.З., което определение на районния съд не е било обжалвано и е влязло в сила. Заявява, че неправилно в обжалваното сега определение окръжният съд приема, че отказ от иска е направен от ищеца „В.“ЕООД пред въззивната инстанция, и обезсилва решението на районния съд, въпреки че молбата за отказ от иска е подадена до районния съд по гр.д. 2538/2019 г. Затова счита за недопустимо воденето на дело пред въззивна инстанция, когато първоинстанционното производство още не е приключило. Счита, че не е следвало да се образува въззивно производство до приключване на първоинстанционното гражданско дело № 2538/2019 г. на РС-С.З., поради което в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З. е образувано неправомерно и не следва от страна на „В.“ЕООД да бъдат заплащани разноски. С подадената до апелативния съд частна жалба жалбоподателят твърди още, на второ място, че окръжният съд неправилно е присъдил на ответника разноски за производството по гр.д. 2538/2019 г. на РС-С.З.. Посочва, че с оглед подадената от ищеца „В.“ЕООД молба за отказ от иска с определение на районния съд от 21.01.2020 г. районният съд е прекратил изцяло производството по гр.д. 2538/2019 г., което определение не е обжалвано от страните и затова с него приключва делото на районния съд.

Посочва, че с това определение не са присъдени разноски на ответника и по 3 делото липсва искане от страна на ответника за допълване на определението в частта за разноските. Счита, че ответникът е пропуснал срока за искане за присъждане на разноски и присъждането им от страна на окръжния съд е неправилно и недопустимо. Заявеното искане е апелативният съд да отмени определението на окръжния съд от 5.05.2020 г., с което „В.“ЕООД е осъдено да заплати съдебни разноски за производството пред двете съдебни инстанции в размер на 505 лв.

Съгласно нормата на чл. 248,ал.1 от ГПК в срока за обжалване съдът по искане на страните може да допълни постановеното решение в частта му за разноските. В случая на 10.02.2020 г. окръжният съд е постановил определение за прекратяване на въззивното гражданско дело поради отказ от иска, заявен от ищеца „В.“ЕООД, за което определение дружеството “Е.“ЕАД-гр.П. е уведомено на 26.02.2020 г. и на 28.02.2020 г. то е подало молбата за допълване на определението с присъждане на разноски в негова полза и в тежест на ищеца по делото „В.“ЕООД. Посочва се в тази молба, че искането за присъждане на разноски е заявено с отговора на исковата молба, заявено е отново в съдебното заседание на районния съд на 2.08.2019 г., като тогава е представен и списък на разноските, а с въззивната жалба също е заявено искане за присъждане на разноски. Така заявеното с молбата от 28.02.2020 г. искане следователно е допустимо заявено, съответно, не е недопустимо постановеното при разглеждането на това искане от окръжния съд определение от 5.05.2020 г. Действително, производството по в.гр.д.

1541/2019 г. на ОС-С.З. е било образувано на 24.10.2019 г. за разглеждане на подадената от ответника по спора “Е.“ЕАД-гр.П. въззивна жалба против постановеното от районния съд на 4.09.2019 г. съдебно решение по гр.д.

2538/2019 г. на РС-С.З., едновременно с образуваното на същата дата ч.в.гр.д.

1532/2019 г. на ОС-С.З., което е било образувано за разглеждането на частната жалба, подадена на 8.08.2019 г. от „В.“ЕООД-гр.С.З. против определение от съдебното заседание на районния съд на 2.08.2019 г. по гр.д.

2538/2019 г. на РС-С.З., с което е отказано от районния съд да допусне поисканото от ищеца изменение (увеличение на размера) на предявения иск.

Образуването едновременно на тези две дела не е неправомерно и не обуславя недължимост от страна на „В.“ЕООД на разноски за производството по в.гр.д.

1541/2019 г. на ОС-С.З.. Действително, при обичайно развитие на 4 производството, след постановяването на 6.11.2019 г. от окръжния съд на определението по ч.гр.д. 1532/2019 г. за отмяната на определението на районния съд от 2.08.2019 г., с което не е допуснато изменение на иска чрез увеличаването му, като такова изменение е допуснато със сумата 55,17 лв.

(или искът да се счита предявен за сумата 745,17 лв.) и делото е върнато от окръжния съд на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, би следвало окръжният съд да прекрати в.гр.д. 1541/2019 г. на ОСС.З. и да върне документите на районния съд, който вече след постановяване на решение относно претенцията и за сумата 55,17 лв. да изпрати жалбата против решението от 4.09.2019 г. заедно с евентуална жалба против второто свое решение на окръжния съд за общо разглеждане. В случая обаче след постановяването на определението на окръжния съд от 6.11.2019 г. районният съд е насрочил гр.д. 2538/2019 г. за разглеждане очевидно само на претенцията в размер на 55,17 лв. (след като вече е постановил съдебно решение на 4.09.2019 г. относно предявената с исковата молба претенция в размер на 690 лв.) в открито съдебно заседание на 17.12.2019 г., за което ищецът „В.“ЕООД е призован на 20.11.2019 г. и на 16.12.2020 г. ищецът подава до районния съд молба, с която заявява отказ от иска на основание чл.

233 от ГПК и моли за прекратяване на делото. В съдебното заседание на 17.12.2019 г. страните не са се явили, като районният съд е констатирал, че гр.д. 2538/2019 г. не е върнато още от окръжния съд, извършил е служебно проверка и е установил, че в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З. е обявено за решаване на 20.11.2019 г. Видно от материалите по в.гр.д. 1541/2019 г., в съдебното заседание на окръжния съд на 20.11.2019 г. не се е явил представител на „В.“ЕООД и въззивният съд е приключил устните състезания, т.е. молбата за отказ от иска е подадена след това заседание, до районния съд на датата 16.12.2019 г. В съдебното заседание на 17.12.2019 г. районният съд преценява, че следва препис от молбата за отказ от иска по предявената искова молба да бъде изпратен незабавно по въззивното гражданско дело на ОС-С.З. и постановява съответното разпореждане, като отлага делото за 21.01.2020 г. В съдебното заседание на 21.01.2020 г. районният съд прекратява изцяло производството по гр.д. 2538/2019 г. на РСС.З.. Междувременно с писмо от 18.12.2020 г. районният съд е изпратил и окръжният съд на 23.12.2020 г. е получил препис от молбата на „В.“ЕООД за отказ от иска по гр.д. 2538/2019 г. на РС-С.З.. С разпореждане от 13.01.2020 г.

5 окръжният съд е разпоредил да се уведоми молителя „В.“ЕООД в тридневен срок да заяви поддържа ли молбата по чл. 233 от ГПК за отказ от иска си пред въззивния съд. Съобщението за това разпореждане на окръжния съд дружеството е получило на 23.01.2020 г. и на същата дата 23.01.2020 г. (вече след постановяване на определението на районния съд от 21.01.2020 г.) подава молба, с която посочва, че отказ от иска е заявен в съдебното производство пред районния съд. На 10.02.2020 окръжният съд постановява определението, с което поради отказ от иска обезсилва решението на районния съд от 4.09.2019 г. и прекратява производството по въззивното дело, което определение не е обжалавно от страните. При тези обстоятелства окръжният съд е следвало да приключи въззивното производство, образувано по в.гр.д. 1541/2019 г., именно с оглед заявения отказ от иска и е нямало основание да изчаква приключване на производството пред районния съд по гр.д. 2538/2019 г. относно претенцията за размера от 55,17 лв., решение относно която претенция очевидно в случая е нямало как да бъде постановено.