Решение № 1275 от 18.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1275 гр. В. , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Г.ева

Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.ева Въззивно гражданско дело № 20213100500318 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 291279/ 22.11.2020г на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА

БОЛНИЦА

ПО

ПНЕВМО

–

ФТИЗИАТРИЧНИ

ЗАБОЛЯВАНИЯ– В.“ЕАД срещу решението на ВРС-ХIVс-в № 261564/07.12.2020 по гр.д.

№ 1571/2020г в частта му, с която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в полза на Г. Д. АНГ. за разликата над 15 000лв до 36000лв.

Счита същото за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част и затова моли за неговата отмяна, вместо което да бъде постановено друго за намляването на дължимото обезщетение по размер от 36 000лв на 15000лв.

Претендира присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 266450/ 27.01.2021г от Г. Д. АНГ., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатеното адв.възнаграждение.

В исковата си молба Г. Д. АНГ. излага, че по силата на ТД № РД-12-ТД- 1

40/14.11.2017г, сключен на осн.чл.67 ал.1 т.1 КТ за неопределено време след срока на изпитване /който е бил 3м/, с ответната страна като работодател, ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра" код НКПД 2221-5001, считано от 1.12.2017г с място на работа Пневмо-фтизиатрично отделение, с основно месечно възнаграждение в размер на 600лв, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит-41%.

Посоченото в трудовия договор „Пневмо-фтизиатрично отделение“, където работела ищцата, се намирало в гр.В. м-ст****, стационарно отделение на Диспансера, находящо се на спирка „Амонал".

На 31.07.2018г ищцата била на работното си място от 8ч. Задълженията й включвали сл.дейности: да мине на визитация с лекуващия лекар, после изпълнява същата, раздава лекарствата на болните, като трябва да стои при тях докато ги изпият. На въпросната дата с нея дежурили и две санитарки - А.Д.Д. и Ю.К.П. Към 15ч, когато ищцата тръгвала на обиколка, за да разбере някой от болните има ли нужда от нещо, разбрала, че двете санитарки са си отишли, без да й се обадят и без разрешение от нейна страна. Това наложило ищцата да отиде до приземния етаж и да заключи задната външна врата - нещо, което правела, когато санитарките приключели смяната си, защото ако вратата останела отключена имало опасност да влезе някой бездомник или животно, тъй като в кухнята имало храна.

В 15,15ч, когато ищцата слизала по стълбите от първия към приземния етаж се подхлъзнала на мокрия под и паднала в коридора пред кухнята. Тогава започнала да вика за помощ, тъй като била сама на този етаж и не можела да стане. Нямала представа колко време викала за помощ, защото от силни болки за момент била колабирала. Като се свестила, цялата била мокра от мръсна вода, включително и главата й. На виковете й за помощ се отзовал един болен на име Д.. Той повикал на помощ още 4-5 човека, с които да изнесат ищцата на ръце до дивана на първия етаж. В болницата нямало друг медицински персонал в този момент, освен ищцата и затова се наложило болните да я обгрижват.

Ищцата непрекъснато викала от болки. Една болна на име С. непрекъснато придържала левия й крак, сгънат във въздуха, защото много я болял и не можела да го движи. Две от болните С. и Т. й обули сухи чорапи, избърсали ръцете и краката с мокри кърпи от мръсотията, дали й да пие вода и й напръскали лицето.

Ищцата първо се обадила на д-р П. - лекуващ лекар в стационарното отделение, за да съобщи за злополуката, и той й наредил да се обади на старшата сестра Т.Д., която да дойде да я смени.

След това се обадила на своя приятел Г. П. Б., с когото съжителствала да дойде да й помогне. По негов съвет се обадила на тел.112 за да повика „Спешна помощ“.

Уведомила и В.Г., която била секретар на управителя доц.Г..

2

Приятелят на ищцата Г. пристигнал първи и след като видял в какво състояние е, изчакал да пристигне екипът на „Спешна помощ“, качили ищцата на носилка и я откарали в Център за спешна медицинска помощ- В., като видно от Фиш за спешна медицинска помощ, линейката тръгнала на 31.07.2018г в 16,15ч и била на адрес в 16,25ч.

Ищцата била откарана в болница в 17,15ч с анамнеза - болки в лява тазова става, работна диагноза: фрактура /счупване/ на шийката на лява тазобедрена става.

След направените изследвания и снимка й била поставена диагноза „S72.00 счупване на бедрената шийка, закрито“. Наложило се да й бъдат извършени оперативни процедури с алопластика на тазобедрена става, за което постъпила в „Отделение по ортопедия и травматология" на 31.07.2018г и била изписана на 7.08.2018г, като на 1.08.2018г била проведена операция № 968 - оперативна процедура - тотално смяна на тазобедрена става; оперативна диагноза: счупване на бедрената шийка, закрито.

Дадена й била препоръка за последващо лечение в болнична среда- физиотерапия и рехабилитация.

От дата на злополуката 31.07.2018г до 15.08.2019г ищцата е в болничен поради временна неработоспособност. След 15.08.2019г не се била възстановила, но нямала право на болничен.

Твърди се, че от описаната злополука ищцата търпяла болки и страдания, както и ограничаване на физическата активност и всички неудобства, които произлизали от това била принудена да си стои у дома, не можела да си купи дори храна сама, поставена била в зависимост от други хора.

След трудовата злополука и операцията ищцата 3 месеца била на легло и не можела да става, като през цялото време разчитала на грижите на свои близки.

След третия месец започнала да става от леглото и да се придвижва с патерици, които след няколко месеца заменила с бастун.

Към днешна дата все още не можела да изкачва стълби без помощта на бастун.

Тъй като възстановяването й било пряко свързано с провеждането на рехабилитация в „Естрея"ООД, единствената сметка, която запазила била една за 7 дни в размер на 283,50лв.

Тъй като рехабилитацията била доста скъпа, за да бъде провеждана в домашни условия, на ищцата й се наложило да закупи апарат за лимфен масаж и апарат за дълбока осцилация.

Твърди още, че била алергична към обезболяващи и затова й било изключително 3 трудно да се справи с придружаващата лечението болка, което налага същата да закупи „лимфопреса за цялото тяло" от „Еврос груп" ООД, с който апарат за лимфен масаж се влияе върху оток, който се получава между коляното и оперираната тазобедрена става и се прави през ден. Ищцата закупила персоналния апарат за дълбока осцилация, с който било необходимо да се правят процедури по два пъти на ден, с цел премахване болката,.

В края на 2019г ицщата продължила да изпитва силни болки при движение в дясната поясна област и на 7.01.2020г посетила „Ачибадем сити клиник МЦ В."ЕООД, за да й бъде направена 64-детекторна компютърна томография и в заключение било установено спондилоартроза; дискова херния L4/5, сакрализация на L5.

На 13.01.2020г й били направени изследвания и в „АМЦСМП ТМЦ“ЕООД, от които е видно, че при ЕМГ на долни крайници била установена хр.проксимална преднокоренчева увреда на ЛЗ-4, Л4-5 и Л5-ЕС1 двустранно, не се отвеждали ф-вълни от ЛЗ-4 и Л4-5двустранно, А-вълни от Л5-ЕС1, вдясно-радикулопатия; установява се периферно-стволова увреда на Н.Фибулалис/син.-демиелинизиращ тип. Това наложило ищцата да бъде провеждана терапия с лазерна акупунктура в Център по Източна медицина към Медицински университет, като същата била на обща стойност 450лв - по 50лв. на процедура, за периода 13.01.2020-27.01.2020г.

На 27.01.2020г ищцата постъпила в Неврологично отделение при „Многопрофилна болница за активно лечение В."ООД и след направени изследвания й била поставена диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел Л4-Л5, левостранен лумбосакрален радикулит“. След проведено лечение ищцата била изписана на 31.01.2020г.

От издадената епикриза било видно, че констатираните увреждания били в пряка връзка с трудовата злополука.

Поради изложеното ищцата счита, че на осн.чл.200 КТ за работодателя било възникнало задължението за възстановяване на вредите, породени от настъпването на професионалния риск - трудова злополука.

Фактът на настъпилата трудовата злополука бил израз на неизпълнение на задълженията на работодателя по чл.275 ал.1 КТ да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда задължение за обезвреда на настъпилите вреди, независимо от вината му. Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е отговорност за причинените на работника вреди и намира основанието си в основния принцип на правото - "никой да не вреди другиму" и ако вреди - да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Тези неимуществени вреди не подлежали на обезщетение от общественото осигуряване и тяхното възмездяване се дължало изцяло от работодателя в рамките на имуществената му отговорност при увреждане на здравето на работника по чл.200 от КТ.

4

Съгласно общото правило на чл.52 ЗЗД моралните вреди се определяли от съда по справедливост, като се вземат предвид характерът и степента на преживените болки и страдания. Ищцата имала негативни физически и психически изживявания, които следвало да бъдат обезщетени от ответника по делото. Травмата се е отразила и върху й външния вид, тъй като придвижването й било сериозно затруднено.

Освен това, увреждането на здравето, което получила в резултат на трудовата злополука било свързано със значителни физически и психически страдания и болки, които търпяла и продължава да търпи ежедневно, особено при студено време, имала понижено самочувствие и увереност в собствените си сили и към настоящия момент все още била временно нетрудоспособна със 76% увреждания

Затова счита, че същите съставлявали неимуществени вреди в размер на 50 000лв.

С молбата е предявен и иск за обезщетение за имуществени вреди 9213,50лв.

Поради изложеното моли за присъждане на претендираните суми за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв и за имуществени вреди общо в размер на 9213,50лв, претърпени в резултат на трудова злополука на 31.07.2018г при и по повод изпълнение на задълженията й по трудово правоотношение по силата на трудов договор от 14.11.2017г, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането 31.07.2018г до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е представила писмен отговор със становище, че не оспорва исковете по основание.Не оспорва факта на настъпила твърдението, че на 31.07.2018 г. ищцата Г.А., която е негов служител е претърпяла трудова злополука на работното си място по време на изпълнение на служебните си задължения.

Оспорва претенциите по размер, като счита същите за прекомерно завишени.

Сочи, че закупените от ищцата три уреда за рехабилитация можели да се ползват от нея в установените центрове за рехабилитация в т.ч. и в хотел „Естрея“ООД по сключен договор с УМБАЛ„Св.Марина“ ЕАД.