Решение № 21840 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21840 гр. С., 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110156341 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК *********, против Е. Т. К., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в /адрес/, с аб. № 430955. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 240,98 лева главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 20,58 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 30.04.2023 г., както и суми за дялово разпределение, от които 51,70 лв. главница за периода от 01.03.2021 г. – 30.04.2023 г., и сумата от 11,45 лв. лихва за периода от 16.05.2021 г. – 17.04.2024 г., вкл. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 25.04.2024 г. до окончателното им изплащане.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 25 148/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което и съобразно указания на съда ищецът на основание чл. 415 от ГПК е предявил настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., приети с Решение 1 от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че Е. Т. К., ЕГН **********, дължи на /фирма/ сумата в размер на 240,98 лева главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 20,58 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 30.04.2023 г., както и суми за дялово разпределение, от които 51,70 лв. главница за периода от 01.03.2021 г. – 30.04.2023 г., и сумата от 11,45 лв. лихва за периода от 16.05.2021 г. – 17.04.2024 г., вкл. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 25.04.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 25148/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпило в срок възражение от ответника, че не дължи изпълнение на претендираните вземания. Представил е документи за извършени плащания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно и от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37 от 23.05.2013 г., том I, рег. № 3035, нот. дело 35 се установява, че Е. Т.

К. е придобила право на собственост върху апартамент № 14, находящ се в /адрес/.

Прието по делото е и заявление-декларация от Е. Т. К. от 13.06.2013 г., с което изразява желание партидата на процесния топлоснабден имот да бъде променена на нейно име.

Представен е Протокол от 13.01.2012 година от Общо събрание на етажните собственици в процесната жилищна сграда, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с /фирма/ от името на етажната собственост за предоставяне на услугата топлинно счетоводство и е предоставен списък на етажните собственици в процесната жилищна сграда. По делото са представени документи, от които се установява, че от 29.08.2014 г. /фирма/ е преименувано на /фирма/, а от 2017 г. последното се е вляло в /фирма/, което се счита за негов универсален правоприемник.

Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на /фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи фактури за процесния апартамент, съдържащи изравнителни сметки за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., фактури за месечно потребление, както и справка, издадена от ищеца за дължими суми от ответника за периода 03.2021 г. – 07.2023 г.

Ответникът е представил доказателства за извършени плащания.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от /фирма/ на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., публикувани във вестник „Монитор“.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експерта със задачи, формулирани в исковата молба, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за процесния абонатен номер и през процесния период са налице задължения за топлинна енергия, както следва: по обща фактура № 1021636709 / 31.07.2022 г. за отчетен 2 период: м. 05/2021 г. - м. 04/2022 г. в размер на 142,39 лв. с ДДС; и по обща фактура № 1027910130 / 31.07.2023 г. за отчетен период: м. 05/2022 г. - м. 04/2023 г. в размер на 109,41 лв. с ДДС, общо 251,80 лв. Абонатът е извършил плащане на 18.09.2023 г. в размер на 107,72 лв., с което обаче е покрито частично задължение по Обща фактура 1021636709/31.07.2022 г. в размер на 10,82 лв., а останалата част е разпределена за погасяване на стари задължения.

След това частично плащане по фактурата, непогасената главница по процесните общи фактури и за процесния период е в общ размер на 240,98 лв.

Вещото лице посочва, че законната лихва върху незаплатените главници по Общи фактури № 1021636709 и № 1027910130, считано от датата на изпадане на ответника в забава, съотв. от 15.09.2022 г. и 15.09.2023 г. до 17.04.2024 г. г., като се вземе предвид погасяването на 10,82 лв., е в общ размер на 35,91 лв. То установява, че са налице и дължими суми за дялово разпределение за процесния период в размер на 48,13 лв., върху които законната лихва възлиза на 10,10 лв., изчислени от датата на изпадане на ответника в забава до 17.04.2024г. Съдът констатира, че вещото лице не е изчислило претендираната такса за месеците март и април 2021 г. С тяхното прибавяне дължимите суми за главница възлизат на 51,70 лв.

Според заключението с извършените плащания от ответника, доказани в настоящото производство – в общ размер от 656,64 лв., са погасени само 10,82 лв. от задълженията по процесните фактури и за процесните периоди. С останалата част са погасявани задължения извън процесния период. С платежно нареждане от 05.02.2024 г. е преведена на /фирма/ сумата от 234,88 лв. но основанието е по гр. дело 3334/2023 г. по описа на СРС, поради което съдът не приема, че това плащане е погасило част от претендираното в настоящото производство вземане.

При това положение с наредените преводи от ответника към /фирма/, не са покрити процесните задължения за процесните периоди, като продължава да се дължи сума в размер на 240,98 лв.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът, като прецени изложените от страните фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, 3 приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Ответникът не излага конкретни възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на /фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не се установява ответникът да е предложил, нито договорил специални условия с топлопреносното предприятие.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според § 1, 2а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.