Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260262 от 03.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12646/2020
Вид
Решение № 260262
Подписан
03.07.2025
Състав
МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 281 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 и 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 и 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 11 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.4, т.9 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.6, ал.2 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • Чл. 71 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл. 82, ал.3 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл. 3 · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
  • чл. 6, пар. 4, б. "г" · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
  • чл. 17, пар. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • чл. 18, пар. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • чл. 4, пар. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • чл. 63 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • чл. 293 · Търговски закон
  • чл. 302 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ

СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 29-ти състав, в публично съдебно заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА при секретар Вяра

Баева като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12646 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът В.Й.С. е предявил срещу ответника А. М. Ю Кей Лтд, действащ чрез своя клон в страната А. М. Ю Кей – клон

България обективно съединени искове, както следва:

1). с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 82, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) за прогласяване на нищожност на брокерски договор за търговия с финансови инструменти от 13 септември 2018 г.;

2). частичен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000.00 лева, представлява част от дължимите за връщане парични средства общо в размер на 179 670.00 лева, представляващи получени от инвестиционния посредник въз основа на нищожния договор; и при условията на евентуалност:

3). с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 и 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от

34 679.64 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди от неизпълнение на задълженията на инвестиционния посредник по договора, и сумата от 2 032.61 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.04.2020 г. – 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ищецът В.Й.С. твърди следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: нищожност на брокерски договор за търговия с финансови инструменти 13 септември 2018 г. поради липсата на изискуемата от чл. 82, ал. 1 от ЗПФИ писмена форма, по който ответникът не му предоставил общи условия и тарифа и не е осъществил необходимите стъпки за постигане на най-добър резултат от него като „непрофесионален клиент“, като какъвто клиент дори и не бил уведомяван за мястото на изпълнение на поръчките; получени по нищожния договор от ответника заплатени от него парични средства общо в размер на сумата от 179 670.00 лева, които следвало да бъдат репарирани като получени по нищожния договор; при евентуалност възникване на 13 септември 2018 г. между страните на правоотношение по брокерски договор за търговия с финансови инструменти с ответника, предоставящ инвестиционни услуги като инвестиционен посредник в страната с установяването на клон, осъществено с откриването на сметка за търговия в електронна форма, за която не му е извършвана оценка за целесъобразност и чрез която е търгувал финансови инструменти; осъществявана от 17 септември 2019 г. търговия с предлагани от ответника деривативни финансови инструменти върху петрол – WTI, същността на която (извършване на търговия с дериват, а не с базовия продукт петрол) не му била разяснена от ответника и която представлява високо рискова търговия, осъществявана от него при маржин с инвестиционния посредник (определена сума пари, служеща за гаранция, при неуспешна за клиента търговия); предлагани от ответника цени на WTI, близки до пазарните такива, но не и на предлаганите такива на 20 април 2020 г., които били с драстична разлика от пазарните, представляващи отрицателни цени на продукта WTI на всички световни пазари, когато и ответникът го е поставил в невъзможност да продаде вече закупените позиции в WTI, включително и като автоматично е затворил позициите му, в резултат от което ищецът е претърпял загуба по сделките през периода 12 март 2020 г. – 17 април 2020 г. общо в размер на сумата от 34 679.64 лева; при правилно отразяване от ответника на цената на затваряне на сделките е следвало да реализира не загуба от сделките, а огромна печалба, която обаче и предвид установената практика от ответника не само не се е позволявала на клиентите на посредника, а и прехвърлял загубата си върху тях; осъщественото от ответника нарушение на законовите изисквания да действа в най-добър интерес на клиента, да създаде финансови инструменти подходящи за целевата група клиенти, да управлява възникналия конфликт на интереси между него и ищеца (поддържайки цена значително над пазарните и осигуряваща му реализирането на печалба) и да извърши оценка за целесъобразност.

С оглед на гореизложеното претендира прогласяване на нищожност на брокерски договор за търговия с финансови инструменти от 13 септември 2018 г. и присъждане на сумата от 5 000.00 лева, представлява част от дължимите за връщане парични средства общо в размер на 179 670.00 лева, представляващи получени от инвестиционния посредник въз основа на нищожния договор, а при евентуалност за заплащане на сумата 34 679.64 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него вреди от неизпълнение на задълженията на инвестиционния посредник по договора, и сумата от 2 032.61 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.04.2020 г. – 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020 г., до окончателното изплащане на сумата и разноските по производството.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника А. М.

Ю Кей Лтд, действащ чрез своя клон в страната А.

М. Ю Кей – клон България е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице твърдяното от ищеца виновно неизпълнение на договора. Навежда доводи, че е изправна страна по договора и неговото действие да не е било преустановено и след предявяване на настоящата искова молба от ищеца. Навежда доводи, че договорът е валидно сключен между страните при спазване на изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние, чрез използване и поддържане на електронна система, която позволява идентификация на клиента и данните за същия в последователни стъпки – попълване на регистрационна форма, активиране на сметка, известие за потвърждение за запознаване с необходимата информация за предоставяните финансови услуги, включително и за високия риск от сключването на договори за разлики (ДЗР), и съгласие за сключване на договора, водещ до създаване на „профил на клиента“, обозначаван като „Кабинет на трейдъра“, достъпен с посочените от него имейл и парола, осъществени от ищеца през периода 13 септември 2018 г. – 27 септември 2018 г.; сключване на договора при общи условия, одобрени от регулаторния орган; квалификация на ищеца като „непрофесионален клиент“, ползващ по-голяма защита чрез ливъридж от 1:10; извършена на ищеца оценка за целесъобразност преди сключването на договора на 27 септември 2018 година, при която на същия са определение 60 точки; използване на платформа за търговия, предоставяна от ответника като инвестиционния посредник, което е възможно след създаване на клиентски акаунт и въвеждане на потребителско име и парола, като използваната такава от ищеца е Meta trader

5, използвана в световен мащаб за търговия с ДЗР или CFD; внасяне на средства по клиентска сметка след сключване на договор и приемане на общите условия, осъществено от ищеца на 08.10.2018 г. със сумата от 10 000.00 лева; извършвани от ищеца през периода 12.03.2020 г. – 17.04.2020 г. покупки и продажби на финансови инструменти, включително и на процесните 12 сделки, представляващи договори за разлики, чрез използване на посочената платформа, по която той е заемал позиция „купува“; сключването на тези договори от клиента с инвестиционния посредник – ответник по настоящото производство, за което същите са уведомени с обявените от посредника документи като общи условия, политика и т.н., които като сделки за собствена сметка с финансови инструмент не само не са забранени от закона, а и представляват основен вид инвестиционна услуга; предпоставяне на загубата на клиента от заетата от него позиция „купува“ и спад на цената на петрола WTI, която поради липсата на единен спот пазар се определя от брокерите въз основа на близкия месечен фючърсен контракт или използване на комбинация от близки и далечни фючърсни договори, респ. предприемане на законосъобразно затваряне на осем от позициите по процесните сделки поради отсъствие на необходимия маржин за клиента, осъществил сам затварянето на останалите четири позиции; наличие на спор относно изпълнението на процесните 12 сделки, а не на сключения между страните брокерски договор, неприложимост към този спор на българското материално право, а на избраното от страните по договора право – законите на Англия, по арг. от чл. 27,1 от общите условия и чл. 3 във вр. с чл. 6, пар.

4, б. „г“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорните задължения (Рим I), и на чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП поради попадане в изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Претендира разноски.

Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

В конкретния случай е налице спор между страните, относно осъществявана търговия с финансови инструменти, в която ищецът В.С. с местожителство в Република България е действал като „непрофесионален клиент“ на ответника, извършвал дейност като инвестиционен посредник чрез установения за дружеството клон в страната. За разглеждането на този спор българският съд е сезиран преди края на преходния период за Обединеното кралство Великобритания, в което се намира седалище на ответника, поради което приложим за преценката на компетентността му са разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела – арг. от чл. 67, пар. 1 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия.

В Регламент (ЕС) № 1215/2012 е предвидена обща и специална компетентност на съдилищата на държавите членки на ЕС. Съгласно чл. 4, пар. 1 във вр. с чл. 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 искове срещу търговски дружества, които имат седалище в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Когато обаче искът се предявява срещу дружество, което е със седалище в държава членка, но спорът е свързан с договор, същият може да предяви в друга държава членка в съдилищата по мястото на изпълнение на задълженията по него или в съдилищата на мястото, където се намира клонът, от дейността на който е произтекъл спорът между страните – чл. 7, пар. 1 и 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, уреждащи някои от хипотезите на специалната компетентност на съдилищата.

Специална компетентност е предвидена и при договорите, сключени с физическо лице – потребител, която възлага компетентност по предявени от потребителя искове както на съдилищата на държавите членки по седалището на ответника, така и на съдилищата по мястото, където е местоживеенето на потребителя – чл. 17, пар.

1 и чл. 18, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.

Разпоредбата на чл. 17, пар. 1 от Регламент (ЕС) е тълкувана по отправяни преюдициални запитвания до

Съда на ЕС. В решенията по тях (решение на Съда от 3 октомври 2019 г. по дело C‑208/18 на СЕС и решение от 2 април 2020 година по дело C‑500/18 на СЕС) е прието, че тази разпоредба от правото на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което съгласно договор като финансов договор за разлики, сключен с дружество за търговски посреднически услуги, извършва финансови сделки чрез посредничеството на дружеството (предприятието), може да се квалифицира като „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, ако сключването на посочения договор не попада в търговската дейност или професията на това лице, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Правният спор, предмет на производството по делото, е възникнал от дейността на клона на ответника, установен в страната и чрез който последният е осъществявал дейността си на инвестиционен посредник. Нещо повече, при изложените от страните твърдения и въз основа на представените от тях доказателствени средства следва, че мястото на изпълнението на задълженията на инвестиционния посредник като страна по договора, респ. по възникналото помежду им правоотношение, е Република България, а при липсата на данни сделките с деривативните финансови инструменти да попадат в търговската дейност или професията на ищеца и че той като страна по договора има качеството „потребител“.