Решение № 180 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20241100507666 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7248/19.04.2024 г., постановено по гр. д. № 36315/2023 г., по описа на СРС, 165 състав, е признато за установено по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът В. О. Щ., ЕГН **********, не дължи на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, сумата в размер от 2 033,63 лв., представляваща задължение по фактура № 0003471607/29.05.2023 г., съгласно

Констативен протокол

№

1028498/03.04.2023 г., клиентски № 540006610541, за обект в гр. ****, магазин № 1.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх. № 145769/02.05.2024 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, чрез юрк. М., в която са изложени подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорват се изводите на районния съд за необходимост от установяване на външна намеса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Въззивникът 1 посочва, че отговорността на потребителя в случай на установяване на неточно отчитане на средството за търговско измерване, е обективна, като лицензианта не дължи доказване на виновно поведение от страна на клиента.

Поддържа, че дори да се приеме обратното, то предвид установяването по делото на манипулация в измервателната система, изразяваща се в промяна в схемата на свързване, доказано се явява и виновното поведение на потребителя – ищец. На следващо място намира, че именно въззивникът разполага с материалноправна легитимация да претендира процесните суми, начислени в резултат от извършени корекции по реда на ПИКЕЕ. С оглед изложеното се отправя молба до съда за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. О. Щ., чрез адв. Ч., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се твърдения за недоказаност в хода на производството пред първата инстанция на съществуването на условия, основания и предпоставки, както и на процесуалния ред за възникване на спорното вземане. Въззиваемият намира, че начислените суми са в резултат от бездействието на насрещното търговско дружество по отношение на задълженията му за поддръжка на монтираното на процесния адрес средство за търговско измерване, което освен това било именно собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. На следващо място твърди, че не е спазено изискването за уведомяване на органите на МВР за извършената проверка, доколкото по делото не са постъпили доказателства за регистрирано обаждане на Единния европейски номер за спешни повиквания – 112, въпреки направените в тази връзка доказателствени искания от ответника. Посочва, че представеният констативен протокол е антидатиран и съдържа зачертавания и поправки, поради което не е следвало да бъде кредитиран от съда. Оспорва се и спазването на процедурата по чл. 49 ПИКЕЕ. Поддържа, че предвид безспорно установената в първата инстанция липса на неправомерно въздействие върху процесния електромер, въззивникът е изчислил погрешно паричния еквивалент на начисленото в резултат от извършената корекция количество електрическа енергия. Предвид това отправя искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното 2 решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение именно в така определените от страните предели. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 185759/29.06.2023 г., подадена от ищеца В. О. Щ., чрез адв. Ч., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 2 033,63 лв., начислена служебно като корекция на сметка, за която е издадена фактура № 0003471607/29.05.2023 г. по Констативен протокол № 1028498/03.04.2023 г.

Ищецът твърди, че претендираната от ответника сума е недължима, доколкото протоколът, на чието съставяне се основава и извършената корекция, не съществува и не му е бил надлежно връчен, а ако се приеме неговото съставяне, то същото е осъществено в нарушение на правилата за това. Посочва, че за обекта е сключен договор с търговец на електрическа 3 енергия – „Ритъм 4 ТБ“ ООД, на когото заплаща и доставената до адреса електроенергия. Счита, че потребеното количество енергия не съответства като стойност на фактурираната от ответника. Предвид извънсъдебното претендиране на стойността по издадената фактура намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на разглеждания отрицателен установителен иск и моли за неговото уважаване.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва с подробни доводи за неоснователност. Излагат се твърдения, че проверката, както и последвалата я корекция, са извършени по законоустановения ред и в съответствие с ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Сочи, че според последните, фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия се издава именно от оператора на електроразпределителната мрежа, какъвто се явява и самият ответник, поради което оспорва твърденията за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответното дружество. Твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия, което е невъзможно без използването на разпределителната мрежа на ответника, с оглед което намира, че страните са обвързани от приложимите Общи условия на договорите за използване на електроразпределителни мрежи, приети на основание чл. 98б ЗЕ.

Посочва, че на 03.04.2023 г. е извършена проверка на адреса на ищеца, за която органите на МВР били надлежно уведомени, доколкото се касаело до случай, в който се установява неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система. Добавя, че поради неуспешен опит потребителят да бъде открит, по време на проверката е присъствало лице – независим свидетел, представител на Федерацията на потребителите. Било установено, че при токово натоварване от I = 1.58 А (ампера) индикаторът за наличие на товар не мига, поради което и наличният електромер бил демонтиран, поставен в безшевен чувал и изпратен за извършване на експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано ново средство за търговско измерване. С оглед факта, че върху електромера била извършена неправомерна манипулация, довела до непълно измерване на потребяваната електроенергия и предвид обективната отговорност по ПИКЕЕ, е извършено и оспорваното преизчисляване на сметката на ищеца по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ за периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на 4 неправилното/неточното измерване. Моли за отхвърляне на иска.

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на правен интерес за предявяване на иска, а в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е., че през процесния период страните са били обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение, че е налице твърдяното от него основание за преизчисление на дължимата за процесните периоди стойност на доставена електроенергия по нормативно предвидена методика поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия, както и законосъобразност на корекционната процедура – съставянето на констативен протокол за извършената проверка, верността на констатациите от проверката и законосъобразността на начина, по който е извършено остойностяването, съгласно направените констатации от тази проверка.

Настоящият въззивен състав намира, че ищецът е обосновал наличието на правен интерес за предявяване на отрицателния установителен иск предвид твърдението, че ответникът претендира от него заплащането на сумата, начислена в резултат от извършената корекция на сметка, а ответното дружество от своя страна заявява изрично, че същата му се дължи. В подкрепа на това обстоятелство пред първата инстанция са събрани и писмени доказателства: фактура № 0003471607/29.05.2023 г., издадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за клиентски № 540006610541, отговарящ за обект магазин № 1, находящ се на адрес в гр. **** на стойност 2 033,63 лв. с ДДС, писмо до търговец на енергия „Ритъм 4 ТБ“ ООД за временно преустановяване на преноса на електрическа енергия на клиент поради неплатени дължими суми за посочения адрес, както и уведомително писмо до ищеца от ответното дружество относно задължение по фактура № 0003471607/29.05.2023 г.

Предвид датата на извършване на проверката – 03.04.2023 г., както и периодът, за който е начислена процесната сума като корекция – 04.01.2023 г.

– 03.04.2023 г., приложение следва да намерят Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от председателя на 5

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), обнародвани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г.

Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ ползвателят на мрежата е задълженото лице спрямо оператора на електроразпределителната мрежа за заплащане на преизчислените количества електрическа енергия, както и за дължимата сума за мрежови услуги и за "задължения към обществото".

Съгласно т. 4 от ДР на ПИКЕЕ "ползвател" е клиент и/или производител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Съгласно § 1, т.

27б от ДР на ЗЕ "клиент" е клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ, а съгласно § 1, т. 27г "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. От съвкупния анализ на цитираните разпоредби е видно, че за да е легитимиран ищецът като задължено лице за претендираното от ответника вземане, е необходимо същият да е клиент на електрическа енергия, т.е. да е лице, което купува електрическа енергия.

Не е налице спор между страните, че именно ищецът е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ магазин № 1, находящ се на адрес в гр. ****. Не се спори и че обектът е присъединен към електропреносната мрежа и до него се извършва доставка на електрическа енергия, като последното се установява и от приетите като писмени доказателства от районния съд Комбиниран договор за продажба и балансиране на електрическа енергия на краен клиент № 10079/03.06.2021 г., сключен между „Ритъм 4 ТБ“ ООД и В. О. Щ., Договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа № 1204161340/14.06.2021 г. и Фактура № 585817/31.05.2023 г., издадена от „Ритъм 4 ТБ“ ООД, ведно с Приложение № 1 към нея, както и от показанията на свидетелката М., която заявява, че в имота се ползва електрическа енергия за осветление.