Решение № 370 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Росица Ж. Темелкова

Членове:Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100501530 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Етажната собственост на комплекс „РИЧ 2“, с идентификатор *** по КК на с.Равда, с адрес с.Равда, общ.Несебър, ул.“Сирена“ № 10, представлявана от председателя на УС на ЕС – Яница Михайлова Липа, подадена чрез пълномощник адв.Димитър Батаков, против решение № 260151/01.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 554/2020 г. по описа на РС-Несебър, с което е отхвърлен предявения иск от Етажната собственост на комплекс „РИЧ 2”, представлявана от Яница Липа, против Т. Б. Т. с адрес с.Равда, комплекс „РИЧ 2“, ет.*, ап.*, за приемане за установено съществуването на вземане в полза на ЕС против ответницата в общ размер от 536.08 евро, представляващи неплатени такси за поддръжка и управление, и фонд „Ремонт“, дължими за 2017 г. и 2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 71/14.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 1283/2019 г. по описа на РС-Несебър. С решението Етажната собсвеност на комплекс „РИЧ 2“ е осъдена да заплати на Т. Б. Т. сумата от 650 лв. за направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда за недължимост на търсените суми, поради липсата на извършени дейности през процесния период по поддръжка и управление на общите части. В тази връзка се сочи, че на 1 председателите на управителните съвети са представени отчети за периода, които са приети с решения на общото събрание на ЕС, не са оспорени от ответницата и тя е продължила да ползва необезпокоявано имота. Според въззивника, районният съд не е направил разграничение между такса поддръжка и такса за фонд „Ремонт“, като двете суми се събират на различни основания и фонд „Ремонт“ няма нищо общо с извършени дейности, поради което се счита, че като не ги е разграничил съдът се е произнесъл необосновано и неправилно по отношение дължимостта на такса фонд „Ремонт“. Счита се, че съдът е толерирал незаконосъобразното поведение на собствениците на имоти в ЕС и решението е в противоречие с материалния закон, ощетяват ЕС и отделните коректни собственици, като водят и до неоснователно обогатяване на некоректните платци, които ползват общите части, но не плащат за поддръжката им, а ЕС непрекъснато генерира задължения. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове в заявения им размер. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Т. Б. Т. , подаден чрез пълномощника адв.Марин Милев. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи. Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд-Несебър са предявени искови претенции с правно основание по чл.422 ГПК, вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС.

Ищецът Етажната собственост на комплекс „РИЧ 2“, с.Равда иска от съда да приеме за установено, че ответницата Т. Б. Т. дължи на ЕС сумата общо от 536.08 евро, представляваща неплатени такси за поддръжка и управление, и фонд „Ремонт“, дължими за 2017 г. и 2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 71/14.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 1283/2019 г. по описа на РС-Несебър. В съдебно заседание исковата претенция е уточнена в смисъл, че общо претендираната сума от 536.08 евро включва следните суми: 285.40 евро – неплатен остатък от такса за управление и поддръжка на общите части за 2017 г., 200 евро – такса за поддръжка и управление на общите части и 50.68 евро – вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2019 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата Т. Т. е собственик на самостоятелен обект в сградата – Етажна собственост на комплекс „РИЧ 2“, с.Равда, ул.“Сирена“№ 10, с идентификатор на обекта № *** по КК на с.Равда. Твърди се, че на Общо събрание на ЕС, проведено на 15.06.2015 г., са взети решения всички собственици да 2 заплащат такса за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост в размер по 6 евро на кв.м. за всички самостоятелни обекти, както и вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер по 6 евро на кв.м., като така определените такси и вноски са за 2016 г. и 2017 г. Определени са и сроковете за плащане до 30.07.2016 г. – за дължимите такси и вноски за 2016 г. и до 31.12.2016 г. – за дължимите такси и вноски за 2017 г. Твърди се също, че на ОС на ЕС, проведено на 16.07.2018 г. са взети решения всички собственици да заплащат такса за управление и поддръжка на общите части за 2018 г. и 2019 г. – по 200 евро за самостоятелен обект, както и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на – 1% от МРЗ за 2018 г. и 2019 г., като срокът за плащане е съответно: за 2018 г. – до 31.12.2017 г. и за 2019 г. – до 31.12.2018 г.

Твърди се, че горните решения на ОС на ЕС от 2016 г. и 2018 г. са влезли в сила и ответницата не е заплатила изцяло задълженията си към бюджета на ЕС в размерите, уточнени в съдебно заседание, като общо дължимата сума е в размер на 536.08 евро. Поради неплащане на тези задължения, Етажната собственост, чрез управителя, се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1283/2019 г. на НРС, но същата била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В рамките на указания срок е предявен и настоящия иск, поради което същият е допустим.

В депозирания писмен отговор ответницата Т. Т., чрез пълномощника адв.Милев, е оспорила предявените искове като неоснователни. На първо място е оспорила надлежната активна процесуална легитимация на ищеца, поради липса на редовно избран управителен съвет. На следващо място, исковете са оспорени като неоснователни с твърденията, че през процесния период реално не са извършвани дейностите по поддръжка на общите части и ремонт; определени етажни собственици не плащат своите задължения към бюджета на ЕС и исковете за заплащане на дължими суми се предявяват избирателно само против някои от етажните собственици; събраните суми не се изразходват по предназначение; събират се по лични сметки на членове на УС, които не дават отчет за изразходваните средства. Оспорен е и размерът на претендираните такси и вноски, като се сочи, че действително събираните от етажните собственици такси и вноски за 2016 г. и 2017 г. са в размер на по 4 евро на кв.м. или по 8 евро общо за всяка от двете календарни години, а не по 12 евро, като се твърди, че ответницата е заплатила всички задължения и като дори е надплатила. Налице е и позоваване на нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, като се твърди, че през 2018 г. и 2019 г. ответницата е пребивавала в друг свой апартамент в друг комплекс, поради което не дължи такси.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, ангажирани от страните за установяване на твърденията и възраженията им.

С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло. Съдът е приел, че е надлежно сезиран, доколкото действията по подаване на исковата молба са потвърдени от настоящия управител на ЕК. За безспорно е прието обстоятелството, че решенията на ОС на ЕС от 2016 г. и 2018 г. са влезли в сила и обвързват етажните собственици. За 3 неоснователно е счетено възражението на ответницата по чл.51, ал.2 ЗУЕС, като е прието, че представените от Т. писма от електронна кореспонденция не се установяват, че същата не е обитавала апартамента си, а от представените от ищцовата страна справка за 2019 г. е видно, че е налице консумация на ел.енергия и вода., поради което е прието, че през релевантната 2019 г. апартаментът на ответницата е бил обитаван (лично от нея или от други лица) и поради това тя дължи таксата за поддръжка и управление за тази година. Районният съд обаче е счел за основателно възражението на ответницата, че не дължи търсените суми, поради неизвършване през процесния период на дейности по поддръжка и ремонт на общите части. В тази връзка съдът е приел, че представените от ищеца писмени доказателства – актове на КС, отчет на УС и доклад за работата на УС на ЕС не доказват извършването на сочените в тях дейности по поддръжката и ремонта на общите части, тъй като не носят подписите на техните съставители, а единственият подписан документ – акт на КС носи подписите на три лица, за които няма данни и доказателства да са членовете на КС на ЕС. Липсват и категорични доказателства, че този акт е приет от ОС, като на проведеното такова на 16.07.2018 г. в т.2 от протокола е приет отчета на УС, а не на КС. По горните мотиви, НРС е приел, че по делото не са събрани доказателства за наличието на реално извършена дейност, която да е била заплатена, поради което е отхвърлил исковете изцяло като неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира обжалваното решение на НРС е частично неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на доказателствата.

Не се спори, че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в ЕС на комплекс „РИЧ 2“ в с.Равда, представляваща самостоятелен обект в сграда № ***, със застроена площ от 86,20 кв.м., ведно с 16,45 кв.м. идеални части от общите части на сградата, ведно със 155,90 кв.м. подобрения (прилежащ плосък покрив-тераса), или общата площ на апартамента с общите части и подобренията възлиза на 258,55 кв.м., видно от представения Нотариален акт № 141, том ІІІ, рег.№ 2844, дело № 933/02.04.2013 г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК.

Безспорно е също, че на 15.06.2016 г. е проведено ОС на ЕС, на което са взети решения, съгласно които всеки от собствениците следва да заплаща такса за управление и поддръжка в размер на 6 евро/кв.м. и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 6 евро/кв.м., дължими за 2016 г. и 2017 г. А на проведено на 16.07.2018 г. ОС на ЕС са взети решения, според които всеки от собствениците следва да заплаща такса за управление и поддръжка в размер на 200 евро, а вноската за фонд „Ремонт и обновление“ е в размер на 4

1% от минималната работна заплата, дължими за 2018 г. и 2019 г. Безспорно е, че решенията от 2016 г. и от 2018 г. не са атакувани по реда на чл.40 ЗУЕС и са влезли в сила, поради което обвързват етажните собственици, както правилно е приел и НРС.

Видно от представените протоколи на проведени две ОС на ЕС, съответно на 01.07.2019 г. и на 08.09.2020 г., на същите са взети решения за приемане отчета на УС съответно за периода 13.06.2018 г. – 01.07.2019 г. и 01.07.2019 г. – 01.07.2020 г.

От представените справки от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД и от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-Бургас е видно, че за процесния период е налице консумация на електрическа енергия и на вода в собствения на Т. апартамент, находящ се в ЕС на комплекс „РИЧ 2“.