Решение № 2362 от 13.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64536/2020
- Вид
- Решение № 2362
- Подписан
- 13.02.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2362 гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ......... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20201110164536 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ...., чрез адв.
А. Р. от САК против ... с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл.
34 ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 897,60 лева, представляваща цена за неразглобяема мачта за МИД Н=2 м. и мълнеприемник с изпреварващо действие LAP-S63-63 микро сек. по неформален договор за продажба, начислена по фактура № .... от 01.11.2019 г., което плащане ответникът следва да върне, поради развален договор с направена покана по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните по делото са налице неуредени търговски отношения, произтичащи от неизпълнение от страна на ответника на задължения по неформален договор (устна уговорка) за продажба с предмет неразглобяема мачта за МИД Н=2 м. и мълнеприемник с изпреварващо действие LAP-S63-63 микро сек. Ищецът твърди, че на 04.11.2019 г. е заплатил на ответника сума в размер на 897,60 лева, начислена във фактура № .... от 01.11.2019 г., за неразглобяема мачта за МИД Н=2 м. и мълнеприемник с изпреварващо действие LAP-S63-63 микро сек. Твърди, че въпреки многократните покани, отправени до ответника, към настоящия момент същият не е доставил на ищеца фактурираните и платени от последния стоки. Твърди, че към 26.06.2020 г., поради прекомерна забава, изпълнението по договора е станало безполезно за кредитора – ищец, поради което и на основание чл. 87 ЗЗД последният изпратил до ответника две покани, с които го уведомил за забавеното изпълнение и поискал връщане на платената сума, които покани били получени лично от управителя на ответното дружество (г-н ..) на 28.06.2020 г. и на 01.07.2020 г.
С оглед изложеното предявява настоящия иск. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и изложените от ищеца твърдения. Оспорва да налице устна уговорка между страните за доставка на описаните в исковата молба неразглобяема мачта за МИД Н=2 м. и мълнеприемник с изпреварващо действие LAP-S63-63 микро сек. Оспорва да 1 е извършено плащане от страна на ищеца по фактура № ... от 01.11.2019 г., както и че от последния са отправяни многократни покани до ответника.
С оглед изложеното моли съда да отхвърли иска и да му присъди сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По подадено от ищеца ... заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 39917/2020 г. по описа на СРС, 34 състав, по което на 03.09.2020 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу .. за сумата, предмет на настоящото исково производство.
Поради постъпило от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ищецът предявил настоящия иск.
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 34 ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл.
87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки). Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД подлежат на извънсъдебно разваляне.
Сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД и изисква от всяка от тях да изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД – точно и добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин. Виновното неизпълнение на произтичащите от договора задължения съставлява основание за носене на договорна отговорност, а развалянето е предвидено като крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение.
Нормалното развитие на правоотношението и целеният с договора резултат е в интерес на гражданския, респективно търговския оборот, поради което нормата на чл. 87, ал.
1 ЗЗД предвижда, че развалянето е допустимо, ако длъжникът не изпълни задължението си след предоставения от изправната страна срок. Предизвестие за разваляне не е необходимо при безполезност на престацията, или ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време 2 чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай, ищецът навежда твърдение, че разваля едностранно процесното правоотношение на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, доколкото поради забава в изпълнението на задължението на ответника да достави на ищеца процесните вещи (неразглобяема мачта за МИД Н=2 м. и мълнеприемник с изпреварващо действие LAP-S6363 микро сек.) същото е станало безполезно.
Следователно за основателността на предявения иск в тежест на ищцовото дружество е да докаже следните предпоставки: наличие на облигационно отношение между страните, че е изправна страна по същото, отправена покана до ответното дружество и достигнала до същото, че изпълнението по договора е било безполезно, както и постъпване на процесната сума в патримониума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основание да задържи съответната сума както и всички възражения, от които черпи права.
Видно от представената по делото фактура № .... от 01.11.2019 г. (л. 9 от делото), се установява, че на 01.11.2019 г. между страните е възникнала облигационна обвързност, имаща характер на договор за покупко-продажба на движима вещ - неразглобяема мачта за МИД Н=2 м. и мълнеприемник с изпреварващо действие LAP-S63-63 микро сек. на обща стойност от 897,60 лева с включен ДДС.
Видно от представено по делото (на л. 18) платежно нареждане за кредитен превод с реф. № .... ищецът е заплатил по банкова сметка с получател - ответното дружество ... сумата от 897,60 лева, с основание за превода – процесната фактура.
От представена по делото справка от НАП – ТД „Люлин“ (л. 75-77 от делото) се установява, че в счетоводството на ответника, в „Дневник продажби“ за м. 11.2019 г. е осчетоводена процесната фактура с № .... от 01.11.2019 г. за сумата от 897,60 лева с включен ДДС.
Видно от приетите като доказателства по делото обратни разписки (в оригинал) за куриерска услуга (л. 84 от делото) ищецът е отправил две покани до ответника за връщане на сумата по процесната фактура, получени от управителя на ответното дружество (..) на 29.06.2020 г., съответно на 03.07.2020 г.
За установяване на извършеното от ищеца плащане на сумата по процесната фактура, на основание чл. 190 ГПК, съдът е задължил ответника да представи по делото извлечение от банковата сметка, посочена във фактурата, както и счетоводна справка от записите в счетоводството си, от които да е видно дали по хронологичен ред за периода м.
11.2019 г. до настоящия момент е осчетоводена същата, като е допуснал съдебно счетоводна експертиза, з ачиито нужди ответникът е ледвало да окаже съдействие и на вещото лице, като му е указал и последствията при неизпълнение на дадените указания, съгласно чл. 161 ГПК. Указанията не са изпълнени, с оглед което съдът намира, че ответникът е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства, като при приложение на разпоредбата на чл. 161 ГПК, закоет обяха дадени изрични указания, приема за доказани фактите, които се целяха да бъдат установени с така изисканите документи, а именно намира за доказано постъпването на процесната сума (начислена във фактура № .... от 01.11.2019 г.) в патримониума на ответника. От предходното следва, че ищецът е изпълнил задължението си да плати цената на процесните движими вещи, предмет на сключения между страните неформален договор за покупко-продажба.
От изложеното до тук, се установява, че са налице всички предпоставки, обуславящи правото на ищеца да развали договора на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, поради което и направените изявления от страна на ищеца в покана – уведомление (л. 6-7 от делото), че разваля договора, тъй като е безполезно късното изпълнение, получени от ответника на 29.06.2020 г. и на 03.07.2020 г. са породили действието на разваляне на договора на соченото основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен 3 или унищожен, всяка страна е длъжна да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Общото правило за действието на разваляне на договора, съдържащо се в чл.88, ал.1 ГПК, е че развалянето има обратно действие. Това означава, че след разваляне на договора, който не е за продължително или периодично изпълнение, обвързаността на страните се премахва с обратна сила. На това основание те следва да си върнат престациите, които са си разменили, за да бъде възстановено преддоговорното състояние .
По делото не се доказа, а и не се твърди от ответника, че е извършил доставката или че е върнал паричната сума.
Предвид изложените съображения и от съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени по-горе писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички горепосочени предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.
34 ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който е претендирал присъждането им и е представил списък по чл. 80 ГПК (л. 48 от делото).
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е доказал направата на разноски в общ размер от 375 лева, от които 25 лева за държавна такса (л. 7 от ч. гр. д. № 39917/2020 г. по описа на СРС, 34 състав) и 350 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.07.2020 г. (л. 8 от ч. гр. д. № 39917/2020 г. по описа на СРС, 34 състав).