Решение № 198 от 28.11.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Бяла, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20244510100343 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.239 вр.чл.238 от ГПК.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл. 240 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу З. И. М., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 500 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***от 15.12.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответницата, сумата 24,48 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 15.12.2020 г. до 28.04.2021 г. и сумата 93,51 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.04.2021 г. до 12.03.2024 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 204/2024 г. на РС-Бяла - 15.03.2024 г., до окончателното плащане. Претендират се и разноски за исковото и за заповедното производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

1

Ищецът твърди, че между „Сити Кеш“ ООД и ответницата като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 15.12.2020 г., по силата на който последната получила сумата 500 лева при фиксиран лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите в размер на 48,66 %. Твърди, че ответницата се задължила да върне предоставения кредит с един брой вноска в размер на 524,48 лв., както и че е настъпил крайният падеж по договора. Сочи, че съгласно чл.31, ал.3 от Общите условия по договора длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата закона лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че ответницата не е изпълнила в срок задължението си по договора за кредит, както и че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлил своите вземания към длъжника по договора за кредит на ищеца, за което ответницата била уведомена. Излагат се и твърдения за подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което било отхвърлено с Разпореждане № 356 от 04.04.2024 г. по ч.гр.дело № 204/2024 г. по описа на РС – Бяла, с което обосновава правния си интерес от иницииране на настоящото исково производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, ответницата не се явява и не се представлява. С писмена молба, подадена преди заседание ищецът моли за раглеждане на делото в негово отсъствие и за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата, като подновява искането за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, искането на ищеца по чл.238, ал.1 от ГПК и като съобрази данните от приложените по делото книжа, намира следното:

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника следва да са налице кумулативно следните процесуални предпоставки: ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; редовно призован ответникът да не се явява, респ. представлява в първото редовно открито съдебно заседание и да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; на ответника да са указани последиците от неспазване на сроковете 2 за размяна на книжа и от неявяването му, респ. неизпращане на представител в съдебно заседание; ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В настоящия случай всички тези предпоставки са налице:

От приложените по делото съдебни книжа се установява, че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК, в което са указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечен срок и неявяването в съдебно заседание, са редовно връчени в хипотезата на чл.45, изр.1 от ГПК - лично на ответника. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. За проведеното открито съдебно заседание ответникът е редовно и своевременно призован, като изпратената призовка за явяване за участие в открито съдебно заседание също е връчена в хипотезата на чл.45, изр.1 от ГПК - лично на ответника. В проведеното открито съдебно заседание по делото ответникът не се явява и не се представлява от пълномощник, като липсва заявено искане за гледане на делото в отсъствието на страната.

Налице е надлежно и своевременно отправено до съда искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На следващо място, постановяването на неприсъствено решение е предпоставено от наличието на доказателства, които с оглед посочените в исковата молба обстоятелства да сочат на извод, че предявените искове са вероятно основателни /чл.239, ал.1, т.2 от ГПК/. За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на ищцовата претенцията, по делото са налични писмени доказателства, съответстващи на изложените в исковата молба твърдения. Ответникът не е оспорил изложените в исковата молба твърдения, а писмените доказателства, също неоспорени от ответника, редовни от външна страна, подкрепят и не разколебават изложените от ищеца обстоятелства. Така, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна основателност на предявените от ищеца искове.

По тези съображения и с оглед наличието на кумулативните предпоставки на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу З. И. М. искове да бъдат уважени, без да се излагат 3 мотиви по съществото на спора.

По присъждане на направените разноски:

Съдът е сезиран с осъдителни искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК, след отказ на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 204/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла, като исковата молба е подадена непосредствено след влизане на разпореждането на заповедния съд в сила и преди даване на указания на заявителя от страна на заповедния съд за възможността за предявяване на осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, с оглед на което ищецът се ползва от заплатената от него държавна такса в заповедното производство.

Съгласно чл.415, ал.4 вр.ал.3, вр.ал.1, т.3 от ГПК за предявяване на осъдителния иск следва да се довнесе дължимата държавна такса, т. е. от пълния размер на дължимата такса се приспада внесената такса за заповедното производство такса. Ищецът е представил доказателства да е сторил разноски за държавна такса в заповедното производството в размер на 25 лв. и в исковото – 225 лв. С определение от 23.05.2024 г., постановено по настоящото дело, влязло в законна сила, на основание чл.232 от ГПК съдът е прекратил производството по делото в частта по предявени от ищеца срещу ответницата осъдителни искове за сумата 281,08 лв. – такси по Договор за потребителски кредит № ****, както и сумата 116,52 лв. – неустойка по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № ***, които съща са били предмет на заповедното производство. По правилата на чл.78 от ГПК ищецът има право на разноски за производството за уважените искове, но не и за прекратените, с оглед на което в тежест на ответницата следва да се възложи заплащането на държавна такса за заповедното производство в размер на 15,21 лв., а за исковото производство в размер на 140,21 лв.

Доколкото ищецът – юридическо лице е представляван от юрисконсулт, дължи се съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и се претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Такова обаче следва да се присъди само за настоящото исково производство. Заявлението на ищеца по ч.гр.дело № 204/2024 г. по описа на съда е отхвърлено, а както вече беше посочено присъждането на разноски е предпоставено от уважаване на съответното 4 искане (арг. от чл.78, ал.1 от ГПК). Понеже в заповедното производство спорът не е решен в полза на заявителя и именно поради това са предявени осъдителните искове, няма основание разноските за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство да бъдат присъдени на ищеца.

Основание за обратното не е присъждането на държавната такса, защото за нея съществува изричното правило за доплащане, включително и в хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК. Не е аргумент за дължимост на юрисконсулсткото възнаграждение в заповедното производство разрешението по т.12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че съдът в исковото производство се произнася по разноските в заповедното производство на общо основание съобразно изхода на спора. Предявяването на иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК при отхвърляне на подаденото заявление е възможност за заявителя, предвидена в последваща нормативна уредба, поради което постановките на тълкувателното решение са важими при уважено изцяло или частично заявление – хипотеза, обратна на процесната.

Размерът на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, следва да бъде определен от съда, но не повече от максималния размер съгласно чл.37 от ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразявайки правната сложност на спора и цената на иска, както и осъществената защита – изготвяне на искова молба, изразяване на становище чрез молба без явяване в открито съдебно заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско възнаграждение на 100 лв., от което на ищеца, при съобразяване на прекратената по инициатива на последния част от производството по два от исковете, се следва сумата 61 лв.

Така ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 15,21 лв. – разноски за заповедното производство и 201,21 лв. – разноски за исковото производство.

С оглед разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран така и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З. И. М., ЕГН **********, адрес: с.О., общ.Д.м., обл.Р., 5 ул.“В.Л.“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Триадица“, бул.“България“ № 81, сумата 500 лв. /петстотин лева/ – главница по Договор за потребителски кредит № **** от 15.12.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и З. И. М., ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 24,48 лв. /двадесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/ – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2020 г. до 28.04.2021 г. и сумата 93,51 лв.

/деветдесет и три лева и петдесет и една стотинки/ – законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.04.2021 г. до 12.03.2024 г., както и сумата 15,21 лв. /петнадесет лева и двадесет и една стотинки/ - разноски за производството по ч.гр.дело № 204/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла и сумата 201,21 лв. /двеста и един лева и двадесет и една стотинки/ разноски за производството по гр.дело № 343/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бяла: /п/_______________________ 6